Европредседателството отшумя и остави след себе си следите на високо качество на държавност. Правителството го изведе като приоритет за първите шест месеца на тази година. Днес БСП се опитва да удави успешното реализиране на управленските политики, умишлено режисирайки скандали и организирайки малки групи на недоволни социалисти, които трябва да пресъздават мечтаната картина на несигурност и усещане как “недоволството ври и кипи”. А сега дойде ред и на “хвърковатата чета”, която да обикаля села и паланки, настройвайки електората срещу “лошото” правителство. Целта е управляващите да бъдат дискредитирани. Подобен похват не е неочакван, защото това е единственият начин БСП да излезе от състоянието на политическа безтегловност, в която е изпаднала. Мисълта, че я очаква един четиригодишен период, в който с много усилия трябва да напомня на електората за себе си, ги подтиква към неестествени за демокрацията опити за впечатляване на народа. Като например, да обикалят страната в работното време на парламента. Така те публично се отказват от задължението да представляват тези, които са ги избрали. Все пак парламентът е мястото, където се приемат закони и където интересите на избирателите може да бъдат защитени.
Няма съмнение, че днес политическият ни живот е по-скоро една говорилня за технологичното функциониране на властта, което измества разговора за идеите и концептуалното им реализиране. От такова говорене има полза само БСП. Навярно се надява така да хвърля сянка върху управлението на страната. Между другото, безпричинното и умишленото надграждане на негативно отношение към правителството и институциите се оказва уникално за българския политически живот. Тенденция, за която задружно работят и БСП, и президентът. В подобна ситуация всяко искрено признание за успех или достижение умира още във фазата на намерението да бъде изразено публично. В такива случаи професор Де Боно би казал, че “признанието е основна и важна нужда”. Факт е, че дори децата от детската градина получават стикер за добре свършена работа или похвала за постижение.
Какво забелязвам? Преобладаваща част от медиите се притесняват да отразяват успехите на властта, самоцензурирайки свободата на оценка и изразяване. По този повод истински смях предизвика у мен негодуванието на съветника на президента и неговия опит да направи внушения, че обществената телевизия БНТ е “Борисовата”, защото умишлено не отразила в кадър присъствието на президента Радев на откриването на световното първенство по волейбол. В същото време някой да бе забелязал как същата тази телевизия отразява дейността на правителството? Разбирам ги частните медии – те следват политиката на собственика, но основната задача на обществената е да отразява в пълнота дейността на правителството. Във всяка държава протичат традиционни процеси, които задължително намират информационно отражение, както има и такива, чийто анализ е с водещо значение за напредъка на обществото. Моята констатация е, че дори БНТ бяга от обективната конкретика, сякаш застраховайки се да не я обвинят във възхваляване на правителството. Онзи, който се страхува от обективостта, го прави най-малко по две причини: a) гледа на нея като на рисков фактор за себе си б) няма лошо в стратегията “и аз като другите”.
Всяко правителство трябва да осъзнава собственото си влияние върху обществената среда. В този контекст управляващите имат нужда от смяна на похватите в комуникацията с обществото и привличането на неговата подкрепа. И друг път съм припомняла народната мъдрост – след непознат вървят само гъските. А и новите идеи, свързани с реформи, са чупливи като стъклото. За такива случаи в латералното мислене съществува една релевантна метафора – т.н. стъклен медал за стойност. Ако една реформа е обект на съпротива, то тогава подобна правителствена креативност би била осъдена на неуспех. Преди провеждането на всяка реформа тя трябва да бъде сериозно тествана, а обществото да бъде запознато с крайните потенциални ползи. Защото не винаги всяка идея се възприема положително. Възможен е натиск от определени обществени групи – спонтанен или организиран. Удовлетворяването на техните искания като единствено решение, според мен, е реактивен подход. Едно успешно правителство трябва да е в състояние “да направи” своето изпреварващо мислене, свързано с въздействието за влияние върху обществото.
Не е възможно съвременният човек да бъде осведомен за всичко, което се случва около него. На дневен ред е селективното възприятие, т.е. онова, което съвпада на житейските му цели и интереси. Затова е толкова важно правителството да заявява и да напомня ежедневно за приоритетните политики и да отчита периодически резулатите от тяхното реализиране. Приоритетите зависят от обществените обстоятелства, което означава, че към този момент правителството се е ориентиралои правилно – справяне с корупцията, клиентилизма и сивата икономика, икономически растеж, обраазованието и нарастването на доходите. Това е моето усещане, но дали всички го имат? Което ме кара да мисля, че предстои правителството да свърши много работа по информационната и комуникационната политика. За целта всяко министерство трябва да има своя програма в тази посока, защото очаквaнията са за комуникация, която да генерира възможности за промени.
Но… Но не винаги, даже на доброто се гледа с “добро око”. Прав е Де Боно: ”умовете ни са програмирани още от ранна възраст да мислят критично. Не сме научени на “чувствителност към стойността” – да съзрем стойността на всяка идея.” Вече е практика БСП да отхвърля и критикува дейността на управляващите, разбирайки по този начин опозиционността. Няма съмнение, че става дума за формално отношение, без вникване в стойността. Не е добре, но така те изкуствeно се създават конфликти. Истината е, че конфликтът между различните партийни интереси, както и между личните стойности и стойностите на обществото, никога няма да изчезнат. Затова най-добрият подход за всяко правителство е не лесния избор, а измислянето на изход от възникналата ситуация, особено, ако причината остава. В контекста на написаното до тук, очакваният отговор е на въпроса: “А сега накъде?”
Сега е моментът правителството да наблегне на три неща – на анализа и на бъдещето на политиките, на потенциала на правителството и на разобличаването на БСП. По този начин ще се противопостави на желанието й да фокусира общественото внимание, отклонявайки го от достиженията и тенденциите в обществено-икономическото ни развитие, чиито резултати са директно ориентирани към бъдещи реалности, свързани с живота на хората и техните очаквания. В тази връзка, опозицията има най-голям интерес да вмешателства, като заблуждава и манипулира хората или подменя истината Тя го прави като раздухва всеки възникнал проблем в управлението до размерите на скандал. В същото време, според политолога Румяна Коларова, БСП се опитва да неглижира проявленията на клиентелизъм и протекционизъм в собствените си редици – все същности на системата, която уж иска да промени. Прав е Де Боно – “за политиците е много важно да “направляват” възприятията”. Партия като БСП го прави с инструментите на хибридната война, а правителството на ГЕРБ и Обединени патриоти има шанса да го постигне с истината и с много работа, с реформи, с икономически растеж и с бързи темпове на нарастване на доходите.
