Никой не може да предвиди със сигурност дългосрочните последици
Петро Герасименко**, Zaxid.net
На втори април на планетата ни започна нова световна война. Президентът на САЩ Доналд Тръмп реши да обяви въвеждането на широкомащабни мита и нарече това събитие „Ден на освобождението на Америка“. Това нанесе зашеметяващ удар върху глобалната икономическа система, която през последните десетилетия се превърна в сложна симбиоза от тясно свързани помежду си държави. Фондовите пазари реагираха с рекорден спад на основните индекси. Появиха се апокалиптични прогнози за заплахата от повторение на световната икономическа криза от 2008 г. и Голямата депресия от 1929-1933 година.
Американският президент обясни решението си да обяви търговска война с факта, че други държави „ограбват“ и „крадат“ САЩ поради огромни дисбаланси в търговията. И сега, както се предполага, е време да се възстанови индустриалната мощ на Съединените щати и да се върне „златният век на Америка“. Като цяло въвеждането на мита върху определени видове стоки или услуги за защита на собствения производител е нормална практика. Но в този случай имаме работа с нещо изключително. Първо, мащабът е впечатляващ. И второ, не засяга малко държави, а целият свят попадна под митата на Тръмп. Пълният списък включва повече от 180 държави и територии. Дори има необитаеми острови. Този документ обаче не включва Беларус, Русия, Куба и КНДР. Белият дом обясни тази несправедливост с факта, че тези страни вече са под санкции.
Администрацията на Тръмп използва интересна формула за изчисляване на митническите ставки. Тя не се основава на „огледални тарифи“, които се прилагат в конкретна държава за американския внос. Например, търговията между САЩ и Китай през 2024 г. се изчислява на 582 милиарда долара. Търговският баланс между Вашингтон и Пекин обаче е твърде небалансиран. САЩ са изнесли стоки на стойност 143 милиарда долара в Китай, а са внесли – за 438 милиарда долара. Отрицателното салдо на търговския баланс между двете претендиращи за световно лидерство държави е 295 млрд. долара в полза на Китай. Икономистите на Тръмп разделиха числото 295 на 438, получиха закръглено 0,67, тоест 67%, което след това разделиха на две. И на изхода получиха отново закръглено 34% мито върху стоките от Поднебесната империя***.
Поради използването на такъв специфичен подход, който не отчита нито икономическата мощ на държавата, нито мястото й на световните пазари, са атакувани много държави със сравнително слаби икономики. А също и онези, които са важни съюзници и партньори на САЩ – Индия, Виетнам, Малайзия, Тайван, Южна Корея, Япония, Европейският съюз. Вместо да насочи острието на тарифното копие срещу стратегически противници и режими, които са неприятелски настроени към Америка, Тръмп реши да удари всички – врагове, приятели и неутрални държави. А пренебрегването на старите политически съюзи е основният недостатък на тази политика на Вашингтон. Друг е въпроса дали съществува основателна причина администрацията на Тръмп да започне глобална търговска война? Има ли някаква рационална логика в действията на американския президент, които някои определят като икономическо земетресение?
САЩ все още запазват световното икономическо лидерство. Техният БВП превишава този на Китай с около 10 трилиона долара. Но Америка има два големи проблема – огромен външнотърговски дефицит и астрономически национален дълг, който непрекъснато нараства. През 2024 г. отрицателното салдо на търговския баланс на САЩ достигна 918 милиарда долара. От доста време насам вносът на стоки за Америка изпреварва сериозно износа. Това не предвещава нищо добро за индустриалната мощ на САЩ.
Държавният дълг е още по-голям проблем. Американското правителство харчи повече, отколкото получава от данъци. Това принуждава Конгреса редовно да повишава тавана на държавния дълг. Сега той вече надхвърля 36 трилиона долара. Това е астрономическа сума, която е 125% от годишния БВП. През 2020 г. националният дълг беше под 27 трилиона долара. Избраният от администрацията на Тръмп вариант за решаване на проблема с дефицита на търговския баланс и балансирането на бюджета е суров, не съвсем справедлив и не е идеален. Но може да работи при определени условия. А и се изисква успешно стечение на редица обстоятелства.
Политическите опоненти на Тръмп с основание отбелязват, че заради въведените мита може да се повишат цените на много стоки. Средният потребител ще понесе основния инфлационен удар. Редица отрасли, чиито производствени мощности са разположени в няколко държави, ще пострадат най-много. И икономиката ще изпадне в рецесия. Вместо това Тръмп е убеден, че всяка година митата ще носят повече от половин трилион долара на американския бюджет. Те също така ще насърчат инвеститорите да създават работни места в Съединените щати и ще защитават местните производители. Всъщност и двете мнения може да се окажат възможни. В момента нямаме достатъчно информация, за да кажем недвусмислено кое от тях е по-близо до истината. А и митата на Тръмп може да не останат дълго. И може да бъдат отменени за редица държави в резултат на двустранни преговори между тях и САЩ. Всъщност това може да е стратегията на американската администрация: да се въведат мита, а след това чрез многостранни преговори да се постигнат благоприятни условия за износ на американски стоки на пазарите на други страни и да се намали отрицателното салдо на търговския баланс.
Но има още един фактор, който не може да бъде пренебрегнат. Става дума за страничния ефект от началото на търговските войни – рекордният срив в цените на петрола. Решението на ОПЕК да увеличи значително производството на черно злато съвпадна с решението на Тръмп да наложи мита върху стоките, внасяни в САЩ. Последицата от това беше бързият спад в цената на петрола. На 7 април цената на барел Брент падна под 63 долара. Това е най-ниската цена на петрола от април 2021 година. Междувременно на 2 април барелът струваше 75 долара. А за Русия намаляването на цените на енергията очевидно е лоша новина. В крайна сметка руският бюджет за 2025 г. е изготвен въз основа на изчислението на цената на петрола от около 70 долара за барел. В същото време администрацията на Тръмп, напротив, е заинтересована от по-ниски цени на бензина. Спадът на цените в американските бензиностанции може да подобри покупателните настроения в страната и да ограничи нова вълна от инфлация, която може да дойде от въвеждането на вносни мита. Въпросът е кое в крайна сметка ще надделее за американския потребител: по-ниски цени на бензина или по-високи мита върху стоките.
Въпреки паниката на фондовите пазари и песимизма относно краткосрочните перспективи на световната икономика, сега никой не може да предвиди точно дългосрочните последици от търговската война. Кой печели и кой губи зависи от много фактори. С голяма вероятност може да се предположи, че търговската война ще доведе до намаляване на темповете на растеж на световната икономика и обема на световната търговия. Но дали ще се превърне в сериозна и продължителна рецесия е трудно да се каже. За Украйна глобалната търговска война може дори да отвори определени възможности. Важното в случая е да може да ги използва.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие – ТОРГІВЕЛЬНА СВІТОВА ВІЙНА. Ніхто не може з упевненістю передбачити довгострокові наслідки, Петро Герасименко, Zahid.net
**Петро Герасименко е украински журналист и политически анализатор. Други статии на автора в моя сайт: “Какво се случва между САЩ и Русия”, „Ще успее ли Европа да гарантира сигурността на Украйна”, „Мирисът на Мюнхенския договор от 1938 година”, „Будапещенският меморандум – ненаучените уроци”, „Когато войната свърши”, „Тръмп, Харис и Украйна”, „Асиметрия на войната” и други.
***Tакa през Античността и Средновековието китайците наричат своята империя.
https://zaxid.net/statti_tag50974/
