„Никой няма да ме убеди, че капитулацията на онзи, който защитава свободата си, може да бъде наречена „мир”.
Капитулацията на Украйна няма да донесе мир, а окупация на европейска държава и завръщане на съветския империализъм. Думите са на италианския премиер Джорджа Мелони, които тя произнесе в реч пред италианския парламент преди срещата на лидерите на ЕС в Брюксел. Тя призова подкрепата за Киев да продължи и разкритикува американското споразумение с Русия за доставки на дизел.
Мелони повтори, че в мирния процес за Украйна е от съществено значение „да се гарантира, че Европа няма да остане встрани“, и призова 27-те държави-членки да „определят авторитетна фигура, с мандат от всички, способна да донесе гласа на Европа на масата за преговори“.
Мелони отхвърли тезата, че военната помощ за Киев пречи на прекратяването на войната. По думите ѝ именно украинската съпротива и западната подкрепа ограничават руското настъпление и могат да принудят Москва да преговаря.
Мелони обвини Русия, че се опитва да постигне чрез удари срещу цивилното население онова, което не успява да наложи на бойното поле. Тя посочи атаките срещу електроцентрали, жилищни сгради, болници и автобуси като част от стратегия за подчиняване на Украйна чрез терор, студ и мрак.
Според Джорджа Мелони агресор, който очаква капитулацията на противника си, няма причина да седне на масата за преговори.
Мелони потвърди, че италианското правителство запазва курса си: на подкрепа за Украйна, помощ за цивилното население, натиск върху Москва и евроатлантическо единство.
Тя определи като „изключително рисковано“ решението на Доналд Тръмп за сделка с Русия за доставки на дизелово гориво. Според нея необходимостта да се овладеят цените не отменя последиците от подобна договореност: нови приходи за руската война, отслабване на санкциите и легитимиране на Москва, докато руските бомби продължават да падат върху украинските градове. Мелони посочи, че поскъпването на горивата е свързано преди всичко с войната в Иран, и предупреди, че отстъпките към Кремъл противоречат на западните усилия Путин да бъде принуден да преговаря. Мелони разграничи тази сделка от идеята за енергийно примирие, която Италия подкрепя и Украйна вече прие.
_________
Не е случайно, че категоричната позиция на Мелони предизвика бурни аплодисменти в парламентарната зала, а отделни откъси от речта й станаха популярни в социалните мрежи. По-долу ви предлагам някои най-важни от тях:
„Според мен подкрепата за Украйна не е алтернатива на мира — тя е това, което го прави възможен. Защото ако агресорът може да разчита на капитулацията на противника си, защо изобщо би преговарял? Но капитулацията не е мир, а завоевание”
„Ако утре Украйна престане да се защитава, както мнозина желаят или предлагат, ние няма да имаме мир. Ще обсъждаме окупацията на една европейска държава и завръщането на империализма от съветски тип, който Европа познаваше в продължение на половин век.”
„Лично аз не изпитвам носталгия по онези години, не изпитвам носталгия по руските танкове, потушили въстанията в Прага и Будапеща, нито по Берлинската стена. И никой няма да ме убеди, че капитулацията на онези, които защитават свободата си, може да се нарича мир. Мирът, който искаме и за чието изграждане работим, дори когато това ни струва политическа подкрепа, е справедлив мир. Защото само справедливият мир може да бъде траен и само справедливият мир гарантира сигурността на Европа и на нашите интереси.”
„Подкрепата за Киев, с особено внимание към цивилното население, натискът върху Москва и евроатлантическото единство остават основните стълбове на нашите действия. В този контекст трябва да разгледаме и споразумението за руския дизел, обявено миналия петък от президента на Съединените щати Доналд Тръмп. Смятам това решение за много рисковано”
„Освен това, в толкова сложен момент, когато толкова много променливи са извън нашия контрол, има поне едно нещо, което зависи от нас: да гарантираме, че Европа няма да остане безучастна. Защото условията на мира, който засяга нашия континент и следователно нашата сигурност, не могат да бъдат определяни без нас.
Затова продължавам да настоявам 27-те държави членки да определят авторитетна фигура с мандат от всички, която да представя европейската позиция на масата за преговори. Ако не бъде постигнато съгласие за конкретно име, сме готови да разгледаме и други решения.”
„Ако например Франция, Германия и Великобритания в рамките на известния формат Е3 смятат, че могат да действат самостоятелно по-ефективно, отколкото бихме могли всички заедно — а досега именно това е избраният от тях подход — то поне нека го правят от името на всички и с официален мандат, даден от всички. Защото ще бъда откровена: смятам за второстепенен въпроса кой на коя маса седи. Интересува ме от чие име сяда на масата и какво ще заяви. Интересува ме Европа да не действа разединено, да не предоставя възможност на онези, които имат интерес да подхранват разделенията, и да говори с един глас. Защото Европа, която се разделя по въпроса за форматите на преговорите, изглежда незряла — и това е единственият истински подарък, който можем да направим на Москва.”
„Освен това, колеги, случващото се в Украйна не остава в Украйна. Европейският съвет ще обсъди конкретно ескалацията на руските хибридни атаки. И това е правилно, защото хибридната заплаха вече се превърна в поредната „нова нормалност“ на тази неспокойна епоха.
Проблемът е, че хибридната война не се обявява и няма фронт. Това са дроновете, които нарушават въздушното пространство на нашите партньори и прелитат над летища и военни бази в различни европейски държави. Това са подводните кабели, повредени в Балтийско море; кибератаките срещу болници, пристанища и публични администрации; саботажите на железопътните мрежи.Това са кампаниите за дезинформация, създадени с цел да разделят общественото мнение, да дискредитират политически фигури, смятани за врагове, и да влияят върху изборите — чак до истински форми на манипулиране на когнитивното пространство. Това е и използването на мигрантите като инструмент, като те биват насочвани към границите ни в качеството им на средство за натиск”
„…Потвърждаване на принципа, че сигурността на границите на Съюза е неделима. Това означава, че докато допринасяме за укрепването на източния фланг, не можем да приемем да се изпуска от поглед южният фланг. Защото днес да се защитаваме не означава просто да разполагаме с танкове. Защитата означава болница, която продължава да лекува дори при кибератака; електроцентрала, която не спира; летище, което не прекратява работа заради дрон. Да се защитаваме не означава да пазим абстрактна представа за мощ. Означава да защитаваме ежедневието на гражданите.”
