Asia Vasileva, Фейсбук
Прочетох внимателно днешния пост на премиера Радев — речта му при откриването на годишната конференция на българските посланици. И искам да кажа защо този пост трябва да се възприема много по-сериозно. Жанрът е важен: това не е пост, това е доктрина, произнесена пред професионалната дипломатическа служба и после качена във Facebook. На посланиците се казва: светът е трима големи, ЕС не съществува като актьор, правилата са за губещите, националният интерес се дефинира в София, но само от един човек. Това е инструкция за работа. Затова текстът заслужава разкостване не като реторика, а като кадрови документ.
Направих си инвентаризация. Назовани в речта: САЩ, Китай, Русия, споразумението с Вашингтон от 2006 г., две предишни правителства. Неназовани: Европейският съюз и НАТО. Нито веднъж. ЕС се появява два пъти, и двата пъти без име — веднъж като „съюзите, в които членуваме“ и веднъж като колективния губещ: страните, които спазват международното право и се стремят към климатична неутралност, били „най-силно засегнати от новите геополитически разломи“. Премиер на държава член на ЕС и НАТО, в годината, в която същата държава влезе в еврозоната и преговаря европейския бюджет до 2034 г., произнася програмна реч за външната политика, без да произнесе имената на двата съюза. Пропуск е, когато забравиш едно име. Когато изтриеш рамката, в която се произвежда цялата ти външна политика, това е позиция.
В речта няма нито едно похвално изречение за Русия. Точно затова тя е професионално направена. Проруското не е в изреченията — то е в архитектурата.
Шест елемента.
Първо, светът е описан като „САЩ, Китай и Русия“. Това е самоописанието на Москва, не измерване. Държава с икономика колкото италианската, чиято офанзива през 2026 г. е взела под 8 на сто от миналогодишните си териториални придобивки, е „полюс“ единствено в собствената си доктрина. Приемеш ли списъка, приел си претенцията.
Второ, Западът е разтворен. Няма ЕС, няма НАТО, няма „Запад“ — има отделни държави, всяка с егоистичен интерес. Точно това е работата, за която е проектиран речникът на многополюсността — доктрината Примаков, официалната рамка на руската външна политика от 1996 г.: колективният Запад да престане да съществува в самото описание на света.
Трето, стойностите са обърнати: онези, които спазват правилата, са обявени за губещите. Вграденият урок към собствените посланици — правилата са за наивните.
Четвърто, войната в Украйна е описана без агресор. „Война на изтощение и на унищожение в сърцето на Европа“ — граматика, в която никой не е нападнал никого.
Пето, „прекратяване на огъня“ е обявено за българския национален интерес. Замразяването на фронта е предпочитаният изход на Москва — тук той е изговорен като българска кауза.
Шесто, съюзниците са описани като егоисти, които гледат само себе си — което предварително оправдава всяко бъдещо дезертьорство от общи решения.
Всеки от шестте елемента поотделно е защитим. Комплектът е кремълското описание на света. И затова тази реч е по-сериозна от всичко, което произнасят откритите русофили в парламента: тях можеш да ги цитираш, нея — не. Проруска реч без нито едно цитируемо проруско изречение.
Не твърдя какво мисли премиерът — нямам достъп до главата му. Твърдя нещо по-просто и по-проверимо: тази реч върши прокремълска работа независимо от мотива. Тя има три адресата и стига до трите. Посланиците, които се калибрират по рамката на премиера — техните изказвания в Брюксел, инструкциите им, всекидневната машина на членството оттук нататък се произвеждат от хора, на които беше казано, че съюзът не е част от картината.
Съюзническите столици, които правят анализ точно на такива речи — и които ще я прочетат три дни след като София получи американска нота за „Безмер“ и две седмици след като премиерът потвърди от парламентарната трибуна вето върху 21-вия пакет санкции заради руския патриарх Кирил, санкциониран по Магнитски олигарх и основателя на „Лукойл“ Вагит Алекперов. И Москва, за която премиер на държава от НАТО, възпроизвеждащ триполюсната рамка, е актив сам по себе си.
Още нещо. Речта се позовава на Конституцията — на задачата външната политика да гарантира националната сигурност. Същата Конституция в чл. 24 казва, че външната политика се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право — категорията, която речта обяви за губеща. А чл. 4 казва, че България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз. Селективното четене на собствения правен фундамент също е позиция.
И накрая — цената, защото тя има ценоразпис и той вече е публикуван веднъж. Казва се Унгария: доктринално позициониране извън европейската рамка при пълна фискална зависимост от нея завърши със замразени милиарди по кохезия. България влиза в шестте месеца, в които Берлин иска бюджетът на ЕС до 2034 г. да бъде затворен, с дефицит от 5,7 на сто, като нетен бенефициент, който има нужда от съюзници за всяко евро по земеделие и кохезия. В този момент премиерът казва на собствените си посланици, че съюзът, от който всичко това зависи, не е част от картината на света.
Това не е геополитическа философия. Това е скъпо. И срамно. Примаковата доктрина е създадена от слаба Русия през 90-те — многополюсността е оръжието на по-слабия, който не може да победи хегемона директно и затова умножава полюсите. Тя е рационална за Москва. Но тя няма никакво място за малките държави освен едно: те са пространството, в което полюсите „донаместват“ сферите си на влияние. Думата е на самия Радев — „донаместване на сферите на влияние“. В света, който неговата реч описва, България не е играч. Тя е залог. Премиер, който приема тази рамка, описва собствената си страна като обект — и единствената конструкция, която някога е извадила България от статута на обект, е точно съюзът, чието име в речта не се произнася.
*Заглавието е мое. (йХр)
