На 26 март Генералният секретар на НАТО Марк Рюте представи годишния доклад с основните заключения и постижения за 2025 г., съобщава кореспондент на Радио „Свободна Европа“/Радио „Либърти“ в Брюксел.
Според годишния доклад на генералния секретар на НАТО Марк Рюте за 2025 г., Русия вероятно ще се съсредоточи върху атаки срещу енергийната инфраструктура в случай на нападение срещу Северноатлантическия алианс, така че алиансът засилва обучението в тази насока. „Военната агресия на Русия срещу Украйна показа, че енергетиката вероятно ще бъде и основна цел в случай на атака срещу НАТО“, се казва в документа, като се отбелязва, че алиансът „идентифицира поуките, извлечени от Украйна, като същевременно подобрява образованието, обучението и координацията по отношение на защитата на критичната енергийна инфраструктура“. По-специално се споменава военното учение през септември, което е позволило да се формира „разбиране за това какво е необходимо, за да се гарантира сигурността на доставките“.
Докладът, както и в предишни години, определя Русия като „най-значителната и пряка заплаха за нашата сигурност и за мира и стабилността в евроатлантическата зона“. В него се отбелязва също, че Кремъл „продължава да изпитва алианса, като действа все по-безразсъдно, включително чрез нарушения на въздушното пространство, саботаж и злонамерена киберактивност“.
Въпреки че документът вече не споменава изрично перспективата за присъединяване на Украйна към НАТО, той се фокусира върху практическата подкрепа за Киев, отбелязвайки, че съюзниците предоставят помощ на Украйна за „прекратяване на войната и постигане на справедлив и траен мир“. Подчертава се и дългосрочният подход на НАТО: „важно е алиансът да продължи да предоставя на Украйна подкрепата, от която се нуждае, за да се защити днес, като същевременно ѝ помага да бъде готова да възпре всяка бъдеща руска агресия утре“.
В този контекст докладът описва вече установената система за подкрепа на Украйна, която включва координация на военната помощ, обучението и логистиката чрез структурите на НАТО, както и постепенното постигане на съвместимост на украинските сили със стандартите на алианса. Отделно се отбелязва, че НАТО разработва и планове за „интегриране на украинската отбранителна промишленост в съюзническата индустриална екосистема“, включително търсене на инвестиции и разширяване на сътрудничеството.
Традиционно, докладът изчислява разходите за отбрана на всяка страна членка, които се увеличават поради политически натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп. По-специално, европейските членове на НАТО и Канада са похарчили общо 574 милиарда долара за отбрана през 2025 г., което е с 20% увеличение в реално изражение в сравнение с предходната година. В сравнение с 2024 г., само две европейски държави – Чехия и Унгария – са намалили разходите си за отбрана, коригирани спрямо инфлацията. Най-ниските нива са били в Белгия, Испания, Албания и Канада (2%), а най-високите в Полша (4,3%), а след нея се нарежда балтийските страни – Литва (4%), Латвия (3,74 ), Eстония (3,42%). По-надолу са Дания (3,34%) и Норвегия (3,2%), Гърция (2,79% ), Румъния (2,21%), Франция (2,05%). Що се отнася до България, през 2025-та година нивото за разходи за отбрана е стигнало 2,14% спрямо БВП . Най-долу в таблицата е Белгия – 2%.
За първи път всичките 32 съюзници вече са достигнали нивото на разходи от 2% от БВП за отбрана – цел, поставена още през 2014 г. В същото време Съединените щати остават ключов финансов донор на алианса: те представляват малко над половината о%т общия БВП на НАТО и около 60% от общите номинални разходи за отбрана.
Прев. от укр.
Източник:ukr.net
