Тази публикация е по повод на едно от многото запитвания от учители, които използват или желаят да използват моя опит в прилагането на методите на латералното мислене, чийто автор е професор Едуард де Боно. И друг път съм казвала, че тази система е стратегия за иновационно мислене в българското училище. Нейните преки резултати можем да търсим в т.н. действеност – понятие, което е въведено от Де Боно. Другото нейно име е проактивно мислене, което кара нещата да се случват. Усвояването на мисловните инструменти, методите и техниките на латералното мислене са най-прекия път към неговото практикуване, но без теоретичното им усвояване това не е възможно. И учителят, и ученикът трябва да са подготвени.
Темата “Случайната дума” предизвиква любопитството на учениците с многото примери на случайни открития (Нютон, Архимед и др.). Според професор Де Боно, за някои може да изглежда абсурдно и невъзможно да бъде разбрана от деца, но аз обучавах по тази система ученици на възраст между 7-14 години. Целта при практикуването на този метод е те да свикнат да работят с аспектите на думата, които асоциативно ги насочват към определени идеи. Използвам различни техники, които се възприемат като игри:
– Учителят пише на листчета “случайни думи”. Поставя ги в торба или плик. Всеки ученик изважда “случайнадума” и трябва да се придвижи към нова идея.
– Учениците затварят очи и движат пръст по печатан текст в книга или вестник. Спират върху “случайна дума”, която трябва да е съществително. Всеки ученик дава идеи свързани с нея.
– Учителят задава на учениците “случайна дума” и иска от тях да дадат нови идеи. Може да им предложи списък от такива “случайни думи” и да предостави на тях да си изберат.
– Учителят формулира проблем и предлага на учениците “случайна дума”, която да стимулира тяхното мислене около идеи, свързани с казуса.
Прилагането на “Случайната дума” има една крайна цел – асоциациите, функциите и понятията, внушени от нея, трябва да доведат до нови идеи. Според Де Боно, „логиката на метода е, че ако тръгнете от периферията (на думата), проправяте път на модели, които са различни от тези, които имате в центъра.” Казано на достъпен език – трябва да възпроизведем собствени “случайни” събития, тръгвайки към модела на думата от различна гледна точка. Според автора на Системата за латерално мислене:”Получаваме автоматично “прозрение”, интуиция, или ефектa “Еврика”. В основата на метода е въпроса:”Защо това върши работа?”
Практикуването на този метод задължително се предхожда от теоретичното му разясняване. Учителят трябва да е наясно с неговата същност и с прилагането му, а на учениците трябва да се обясни каква е крайната цел. При всички случаи, учителят е длъжен да уточни какъв път ще използват учениците, за да стигнат до определен модел на странично мислене – свързан с асоциация, функция или със самото понятие. Често се използва и провокацията ( думата ПО), като в този случай учителят е длъжен да съобщи, а ученикът като я използва ни предупреждава, че онова което следва е отвъд хипотезата и предположението. Ще кажа само, че ПО-идеите са без претенция, че нещо може да бъде истина. Повече за провокацията и нейното прилагане като метод, чрез който можем да преминем от главната пътека на мисълта до страничната, можете да прочетете на страницата “Училище за идеи” в Детски сайт.
Повече по темата, можете да ползвате следните източници: публикацията ми “Случайната дума” в цитираната току-що страница “Училище за идеи” – Клубове по мислене, като там ще намерите и други статии, свързани със Системата за латерално мислене. Може да потърсите и първо издание на книгата ми “Първи стъпки в прякото преподаване на мислене в училище”(Ст. Загора, Лаген, 2005.), с която разполагат всички окръжни библиотеки. В нея има разработени уроци, включително и по въпросната тема. А в сайта www.ideaist.eu ще откриете най-важното за проекта ми “Училище за идеи”. Основни източници за латералното мислене са книгите на професор Едуард де Боно, преведени на български. За “случайната дума” можете да прочетете в “Научете детето си да мисли”(С., 2001), както и “Как да развием творческото мислене” (С., 2009). На учителката по английски език, която ми писа, й препоръчвам да ползва и сайтовете на професор Едуард де Боно. Колкото до мен – винаги съм мислила, че наличието на съмишленици и последователи е доказателство за добре свършена работа и може да е източник единствено на професионално удовлетворение. Успех на всички, които ми пишат!
