Срещата във Варна с участието на висшите представители на Брюксел – Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск и Бойко Борисов от една страна, и турският президент Ердоган от друга, може да бъде определена като демонстриране на желанието да се внесе корекция в тона на взаимоотношенията ЕС – Турция. Между другото, не е изненадващо, че Бойко Борисов, който натрупа много положителен опит в дипломацията, се справи с най-трудния аспект – да събере тези лидери на едно място. Навярно българският премиер е успял да убеди участниците в бъдещата среща, че превъзходство не се демонстрира с несъгласие, а с диалог. Вероятно в ролята си на европредседателстващ, той e замислил тази среща като първа стъпка за изясняване природата на разминаването в гледните точки и намерението диалогът да продължи на равнището на общото и при ясното формулиране на различията. В този смисъл, бих определила срещата като искрен опит да се поставят въпроси, свързани с нитересите на ЕС и на Турция. А както знаем, на динамични отношения може да се разчита, ако участниците започнат да се изслушват. Аз мисля, че с нейното реализиране се даде старт на точно такова намерение и от двете страни.
Що се отнася до отношенията ЕС-Турция, необходимо е на тях да се гледа като на процес, който не бива да се свежда само до търсенето на решения в извънредни обстоятелства. Тези отношения трябва да се развиват през eвропейските ценности, което би довело до съгласие в общия ни път. След като Ердоган декларира воля, свързана със стратегическата цел – Турция да стане член на ЕС, от него се очаква да хармонизира действията си във вътрешен и външен план. Смисълът на тези усилия е в консенсуса и в общите усилия. Тогава може да се очакват и конкретни решения, свързани с нагласите на Турция за либерализирането на визовия режим за нейните граждани, придвижването и решаването на редица технически въпроси, работата по съвместни проекти, борбата с тероризма. Ердоган заяви, че желае към Турция да се подхожда коректно като към геостратегически партньор. В този контекст, повтарям, разговорите между тях в бъдеще ще трябва да продължат около онзи набор от ценности, които са важни за общата ни сигурност и общото ни икономическо развитие. Има много причини ЕС да отчита мястото на Турция в тези два фокуса, а от Турция се очаква да демонстрира привързаност и отстояване на демократичния ред в страната и най-вече – спазването на закона, правата и свободата на словото, както и преодоляването на редица други негативни тенденции във вътрешен план.
Често сме свидетели на твърде грубия и остър начин на изразяване на Ердоган, но това е обяснимо предвид отражението, което той преследва във вътрешнополитически план и по отношение на външнополитическите интереси на Турция. Време е двете страни да приемат, че диалогът е единствения начин за сближаване на позициите и търсене на общи решения. И в този случай, към тези контакти не бива да се тръгва от предварително формирана идея как да се изразява несъгласие. Нещо, което Ердоган не пропусна да направи и този път – непосредствено преди срещата във Варна. Но ето, че очакванията ми за смекчаване на тона се сбъднаха. Вярно е, че намирането на общ език в едни крайно влошени отношения винаги е много трудно, но големите политици затова са големи, защото знаят как се излиза от затруднения. В тази връзка, премиерът Борисов и България изпълняват коректно ролята си на медиатор по време на европредседателството и дават своя конкретен принос за съживяването на прекия диалог ЕС-Турция в интерес на сигурността на Европейския съюз.
Обобщенията и екстраполациите по отношение на срещата ЕС-Турция, трябва да са коректни и да не се спекулира с формата, характера и с резултатите от нея. Срещата e ЕС-Турция и бе лидерска. Тематиката й касае европейската сигурност, респективно и българската национална сигурност с оглед на бежанците, тъй като сме южната граница на ЕС. Жалкото в случая е, че немощната парламентарна и извънпарламентарна опозиция во главе с президента, са решили да си затворят очите за успешното реализиране на българското европредседателство и за дипломатическите успехи на премиера Борисов. Според мен, тяхното говорене може да е само илюстрация на безпомощността на едни слаби политици, за които спекулациите са последен шанс да влияят на общественото мнение. За всички беше ясно, че това не е среща между България и Турция, за да се поставят въпроси, засягаши отношенията между тях. България е част от ЕС и тя присъства в контекста на официалните изявления по време на пресконференцията – Турция трябва да подобри отношенията със съседите си и с останалите европейски държави по повод на всички спорни и нерешени проблеми. Въпреки формата на срещата, Борисов е успял “на четири очи” да обсъди с Ердоган онези въпроси, за които популистки и преднамерено заговориха БСП и президента Радев. Така че оттук- нататък, след прекъсване на експертната работа за период от няколко години, този диалог ще трябва да продължи с по-голям интензитет на усилията и на равнището на eксперти в работните комисии.
Да призная, предвид влошените отношения между ЕС и Турция, очакванията ми бяха за “съгласие в несъгласието” и това се оправда. А според Едуард де Боно подобно определение означава, че несъгласието „приема формата на съгласие, при което, чрез различни приоритети или различен набор от ценности, мненията неменуемо ще се различават, но поне основата за различията ще бъде ясна на всички страни.” И ако вземем предвид казаното по време на пресконференцията, подобно определение можем да съотнесем към някои от проблемите, тъй като според Туск, по отношение на тях не би могло да се стигне до конкретни решения и до компромиси. Но съвсем ясно се чу общата готовност да се възстанови и активизира диалога по различните теми, включително и по най-важната – за бежанците. Партньорството остава и споразумението ще продължи да действа в контекста на общите ангажименти. Но Турция трябва да продължи да развива демократичните стандарти, а и Съветът на Европа и ЕС са готови да помагат. Претенции има и към подобряване на двустранните й отношения, особено предвид последните случаи с Кипър и Гърция, както и опасенията, свързани със Сирия.
Естествено е да предположим, че тази среща на върха може да е начало на нови възможности за пълноценен диалог по-нататък. Затова най-важното във взаимоотношенията ЕС-Турция е припомнянето на доминиращите ценности, които остават водещи. Тук очевидно става въпрос за троен набор от ценности – тези на ЕС, на Турция и на всички, извън тази представителност. Защото тези отношения касаят и други държави и други народи. Остава надеждата, че обединяването на участниците около онова, което ги сближава – общите интереси и общите предизвикателства, ще бъде използвано в името на солидарността и коректното изпълнение на поетите взаимни ангажименти. А може би наистина е дошъл края на “дискретния час на двуличието”? Особено след общата снимка и ръкостискането…
