26 март е Денят на Тракия. Това е денят, в който през 1913-та година, след няколкомесечна обсада и една решаваща атака, пада Одрин – най-добре укрепената и непревземаема крепост в Югоизточна Европа. Шукри Паша – комендантът на Одринската крепост, предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”. А по този повод, гeнерал Георги Вазов ще напише в поздравителна заповед до командваните от него войски: “Офицери, подофицери и войници … вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестните синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин.”
Одринската епопея е забележителна и ще остане в историята на българското военно изкуство, заради блестящите операции на българската армия през Балканската война, донесла свободата на тракийските българи. Превземането на Одрин слага край и на войната. На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913-та година – и Лондонския мирен договор. Турция губи своите европейски територии, а границата между България и Османската империя минава по линията Мидия – Енос. Но между балканските съюзници възникват спорове за разпределение на освободените земи и само след месец, на 16 юни, избухва Междусъюзническата война, а заедно с нея са попарени и надеждите на тракийските българи. Прокрадвайки се без официално обявяване на война, войските на Османската империя навлизат в земит западно от Мидия – Енос, нарушавайки Лондонския мирен договор, като прогонват и избиват масово живеещото там българско население. За случилите се събития, свързани с тракийските българи в Източна и Западна Тракия, разказва академик Любомир Милетич в своето изследване “Разорението на тракийските българи през 1913”.
За много българи – наследници на тракийски бежанци, този ден е ден за почит не само към подвига на българските воини, проявили нечувана храброст и достигнали връх в бойната тактика, но и ден за почит към паметта на техните предци – избити или прогонени от родните им места. Защото независимо, че по време на Балканската война през 1912 година, българската армия превзема Одрин и голяма част от Източна Тракия, стигайки до Чаталджа, българските земи остават отново под турско управление поради злополучния край на Междусъюзническата война. Българското население преживява трагични събития и е прогонено от турците през юли 1913 година. Целта на официалната държавна политика на Турция била да обезбългари изцяло Източна Тракия и така тя завинаги да остане турска територия.
Това са историческите факти, но онова, което и много други българи като мен ще пожелаят да направят, е да си спомнят за своите предци – бежанци от Одринска Тракия. Споменът за тях не е само заради това, че ги е сполетяла най-страшната съдба – съдбата да са бежанци, насилствено прогонени от родните места, а и защото в трагичните събития от техния живот и в куража им ще продължим да откриваме дълбоките корени на българското народностно самосъзнание, поставено на изпитание през 1912-1913-та година.
Вечна памет на воините – герои от Одринската епопея! Вечна памет на тракийските бежанци-страдалци!
