СКОПJE ИМА ПРОБЛЕМ, А НЕ СОФИJA

Северна Македони
Време за четене: 3 минути

Скопие има проблем, а не София! То нямаше нужда от “превод”, разликата е само в j-тата! Ама, нейсе! В интервю пред “Дойче веле” премиерът Заев продължава да се прави на разсеян и да не разбира за какво става дума. Не само това, а предлага и някакво документче – прототокол или меморандум, а не анекс към сегашния договор. Разбира се, че този вариант не би имал никаква последваща правна стойност и няма да е основание за оспорване при непридържането към него. По-интересното е, че той гледа на подобна готовност като на компромис от тяхна страна – само и само “за да потвърдим очакванията на българския народ.“ Прав беше Каракачанов като каза вчера, че “РСМ се държи така, сякаш не те, а ние сме се запътили към ЕС”. И дори след ветото Заев продължава да пренебрегва нашите аргументи – България настоява в преговорната рамка да залегнат три условия: придържането към формулата за езика от 1999 г. и потвърден от Договора за приятелство и добросъседство; пътна карта за изпълнение на Договора от 2017 г.; много ясен и изречен текст, че няма да се поддържат претенции за македонско малцинство в България. Все още тези условия не са включени в проекта за преговорна рамка.

Що се отнася до изработването на пътна карта за изпълнение на Договора от 2017 година, Заев споменава само за Коридор №8 и нито дума за липсата на намерение и активност по изграждането на всеобхватна свързаност между двете държави. Говори за „македонски език съгласно конституцията на Северна Македония“. Изглежда, че няма да отстъпят от определението „македонски език“, а България държи на „официален език на Република Северна Македония“. Той продължава да ни убеждава, че краткото име Северна Македония, също както Република Северна Македония, „се отнася за политическата идентичност на държавата без каквито и да било аспирации и териториални претенции“. Е, тука вече ни мисли съвсем за будали (така звучи и на български, и на “македонски”)! И за да е е още “по-убедителен”, ни праща за “зелен кавиjap”(“зелен хайвер“):“Определено нямаме никакви – нито териториални, нито малцинствени претенции. Държавите имат за това международни обвързаности…… Те са български граждани и защитават правата си у дома си или по света.“ Очевидно има предвид онова сдружение, което под различни имена претендира за признаване на македонско малцинство в България, и не спира да търси външна подкрепа и съдействие на международни институции. Работата е там, че българската нация е единна и по конституция в нея няма малцинства. Прочитайки това изречение на Заев, се усеща как той по заобиколен начин снема поемането на пряк ангажимент от страна на властите в РСМ, относно малцинствените претенции.

Ако си спомняте, преди време властите в Скопие ни обясняваха, че антибългарската кампания била заради техните парламентарни избори. Във въпросното интервю той се опитва да направи две много показателни внушения, обяснявайки по същия начин българското вето. Първото внушение е, че това се случвало заради предстоящите парламентарни избори в България. Второто е, че до края на германското председателство България ще склони на компромис, защото по думите му това означавало “премиерът Бойко Борисов да отиде на изборите с решен проблем…..Българският народ ще награди човек, който намери решение, а не човек, който създава проблем“. Виж ти, Борисов създава проблем! И даже Заев го съветва как да спечели изборите през март. Колкото и странно да ви звучи, така го е казал! Казал го е като човек, който е много далеч от същинската демокрация, няма хабер как функционира парламентарната република и не разбира, че правителството е функция на мнозинството в българския парламент. И че не Борисов взема решение за ветото, а българското правителство изразява позиция на базата на парламентарно решение.

В това интервю Заев е много далеч от аргументите за българската позиция. И това му пречи да разбере, че Скопие има проблем, а не София. Става така, че той прехвърля проблема от болната на здравата глава. Защото не сме ние, които имаме проблем и не сме ние, които дефинираме историята, както той твърди:”от българската страна се опитаха да дефинират историята“. Българската история няма нужда от дефиниране, защото ние четем само документите и анализираме фактите. Време е и властта, и институциите в западната ни съседка да направят същото, като скъсат с коминтерновската доктрина. Не трябва повече гражданите на РСМ и младото й поколение да бъдат захранвани с антибългаризъм, защото към бъдещето може да се върви без лъжи, с добри съседи и с искрен приятел като България. Признаването на историческите и лингвистични факти не застрашават суверинитета на РСМ, нито идентичността на нейните граждани. Но манипулациите и лъжите могат да застрашат единствено суверинитета на науката. Скопjе има проблем, а не Софиjа. И колкото по-бързо Скопие го разбере, толкова по-бързо ще стигне там, накъдето са тръгнали. А нашата ръка остава, все така протегната….

error: Свържете се с автора за разрешение!!