Украйна остава основният сдържащ фактор
Любко Петренко**, Zahid.net
Трябва ли Западът да се готви за голяма война с Русия? Определено, да. Ще я достигне ли наистина? По-добре не, отколкото да. Въпреки че събитията от последно време, агресивните изявления на руското ръководство все повече накланят везните към положителен отговор на втория въпрос.
Един от лидерите на Северноатлантическия алианс, а именно ръководителят на Военния комитет на НАТО, адмирал Роб, каза в разговор с журналисти след заседанието на Съвета Украйна-НАТО, че европейските страни трябва да се подготвят за пълномащабна война с Русия , което може да започне през следващите 20 години. „Трябва да осъзнаем, че фактът, че живеем в състояние на мир, не е някаква естествена даденост. И затова се готвим за конфликт с Русия. Но дискусията е много по-широка. И индустриалната база, и хората трябва да разберат, че играят роля“, каза Бауер, цитиран от вестник Daily Telegraph .
Много европейски страни вече ясно осъзнаха тази опасност и започнаха активна подготовка за посрещането й с пълно въоръжение. Тази седмица популярният немски вестник Bild , цитирайки таен документ на германското министерство на отбраната, публикува статия за това как Бундесверът в частност и НАТО като цяло се подготвят за руска инвазия. Авторите, известните военни експерти Юлина Рьопке и Георгиус Ксантополус, предполагат, че Кремъл ще започне вероятни действия в тази посока още през февруари тази година. Тя ще започне, разбира се, не с директна атака на територията на страните-членки на НАТО, а с хибридна конфронтация. В крайна сметка обаче може да се стигне до преки военни сблъсъци.
„Това е тренировъчен сценарий, който описва стъпка по стъпка, месец по месец, как ще действа Путин и как НАТО ще се защитава. Според сценария на Бундесвера ескалацията ще ескалира само след няколко седмици. Скоро ще започнат военните действия, в които ще участват десетки хиляди немски войници“, – така прогнозират събитията авторите на статията. Според тях първата скрита, а след това все по-явна атака на Русия срещу Запада, ще започне през юли.
Ясно е, че ако Путин реши да атакува страните от НАТО, балтийските държави – Литва, Латвия и Естония – ще бъдат първите жертви на агресията. Там живеят достатъчно рускоговорящи граждани, много от които са прокремълски настроени. Именно те могат да се превърнат в петата колона, от която ще започне хибридната агресия на Русия. През 2014 г. Ефеската операция под условното наименование „Донбаска пролет“ се разви приблизително така.
Един от описаните от западни експерти сценарии изглежда така. Русия, изразявайки публично възмущението си от това, че Балтийско море се е превърнало във „вътрешно езеро на НАТО“, прави конски ход и отваря „въздушен мост“, за да „спаси населението на Калининградския анклав от хуманитарна катастрофа“. Руски цивилни самолети ще летят през въздушното пространство на Литва, без да получат съответното разрешение от Вилнюс. Ако литовските власти се притесняват от сурови мерки в отговор, тогава Русия, виждайки безнаказаността на действията си, постепенно ще увеличи степента на конфронтация, до постепенното превземане на коридора Сувал. Ако литовските военновъздушни сили пречат на полетите на руснаците или дори свалят нарушители на въздушното пространство, тогава Москва ще започне „ответна акция“ в отговор, тоест директно нахлуване.
Мен лично какво ме притеснява в тези сценарии? На първо място, в тях напълно липсва анализ на опита от руско-украинската война. Още повече, че украински фактор изобщо няма. Сякаш фактът на поражението на Украйна, пълното поражение на Въоръжените сили на Украйна вече не предизвиква съмнение. Днес сме свидетели на съвсем различни събития. Руснаците, опитвайки се да атакуват украински позиции, поставят хиляди свои войници, губят стотици единици бронирана техника, но все още не успяват да постигнат повече или по-малко значителни промени в настъплението. Вместо това украинската армия напоследък постигна невероятни успехи в унищожаването на руския военноморски и въздушен флот, стрелба по щабове и складове, разрушаване на логистични вериги и т.н.
Трудно е да си представим, че при наличието на толкова труден украински фронт Русия би си позволила да се хвърли в нова военна авантюра. Въпреки че същият опит от украинската инвазия ни казва, че можем да очакваме най-лудите лудории от Путин. Въпреки това, както вече беше споменато, украинският фактор няма да отиде никъде. Но не само той ще бъде възпиращ фактор. Защото какво отличава условната украинска ситуация от условната балтийска? Разбира се, балтийските държави принадлежат към блока на НАТО. Да, победата на Доналд Тръмп на президентските избори може да вдъхнови руския диктатор за нови подвизи. След това САЩ ще навлязат в преходен период от няколко месеца. И в този момент Русия може да се възползва от възможната парализа на политическата система на САЩ и да нахлуе в страните-членки на НАТО, надявайки се, че тогава Северноатлантическият алианс няма да може ефективно да използва член 5 от своя Устав.
Тези надежди обаче биха били безполезни a priori. Защото членството на балтийските страни в НАТО не е само статут и съответни споразумения. Струва си да припомним, че в Литва, Естония и Латвия (дори в Полша) вече са разположени контингенти от други страни от НАТО – от САЩ, Германия, Канада, Великобритания и др. Въпреки че тези контингенти са малки, в рамките на един батальон, самото им присъствие гарантира военната помощ на участващите страни. И не както в Украйна – с ограничен набор от оръжия и пари, а с всички възможни средства, включително изпращането на нови военни контингенти за пряко участие във войната. Към територията на Русия ще летят не само ракетите SCALP и Storm Shadow , но и много по-мощни – TAURUS и ATACMS. Разбира се, не можете без Tomahawk. Многоцелевите изтребители от четвърто поколение F-18, Eurofighter Typhoon, Gripen, изтребителите от пето поколение F-22 и F-35 , стелт бомбардировачи B-2 Spirit и др. ще летят в руското въздушно пространство . С една дума, „втората армия на света“ ще бъде нарязана на парчета. И, убеден съм, Кремъл ясно осъзнава това.
Въпреки че, отново, ако Путин вземаше само рационални решения, той едва ли щеше да се осмели да нахлуе в голям мащаб в Украйна. Но самият факт, че руската армия е затънала в Украйна, определено гарантира, че в момента няма да има нахлуване на Кремъл на територията на НАТО. И това ще продължи, докато Украйна воюва и има съответните ресурси за това. Случаят на Запада, който с всички сили се опитва да избегне пряка военна конфронтация с Русия, е безусловна помощ на Украйна с всички видове оръжия.
В заключение бих искал още веднъж да цитирам адмирал Робърт Бауер: „Украйна ще има нашата подкрепа всеки ден, защото изходът от тази война ще определи съдбата на света… Украинският народ и украинската армия защитават демокрацията като светът не е виждал досега. В мрака на войната те са фар от светлина, който показва на целия свят какво означава да се бориш за това, в което вярваш.“
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие – Імовірність прямого конфлікту між НАТО і Росією.Головним стримуючим фактором залишається Україна, Любко Петренко, Zahid.net
**Любко Петренко е украински журналист. Учи журналистика в Лвовския национален университет на името на Иван Франко. Редактор на сайта на Лвов Zaxid.net. Работил е като редактор в радио „Дойче веле“. Живее в Лвов и Бон.
Други преведени статии от същия автор в този сайт: ”Причини и последствия от напрежението между „Зе и За”, „Трудният избор на Израел”, „Фалшивото раждане на глобалния Север”, „Инициирането на импийчмънт на Байдън и Украйна”, „Смъртта на „готвача на Путин”, „Отсечените глави на руския империализъм”, „Апокалиптични сценарии на Путин”, „Ракетите на победата” и др.
https://zaxid.net/statti_tag50974/
