Теми

Популярни

ПРЕДИ 30 ГОДИНИ… – II ЧАСТ

преди 30 години

Горещото лято и есента на 1989-та… Съдбата ме бе изпратила в съветска Украйна. Виждах пред себе си живи кадри от съветски филм. Само че сега сценарят бе друг – магазините бяха празни, а пред тях – дълги опашки от чакащи хора… Усещането – тук светът беше спрял в точката си на замръзване. Или поне на мен ми изглеждаше така. Защото по това време в Източна Европа продължаваше да е все така неспокойно. В Прага сe организираха най-масовите размирици с участието на студенти и ученици от средните училища. Картината беше същата и в останалите източноевропейски страни. Стартираха първите “Кръгли маси”. Новите демократични сили поставяха въпросите за правата и свободите на гражданите, за отмяната на ръководната роля на комунистическите партии в член 1 на техните конституции. Така беше и в България.

Политическата тенденция се променяше. В края на октомври, външният министър Петър Младенов подаде оставка. Официалната информация за мотива му – в знак на протест срещу управлението на Тодор Живков. Може би за някои е звучало правдоподобно, но не беше трудно да се досетим, че това беше сцена от познатия сюжет за спасяването на комунистическия режим и за задържането на властта. Хората се досещаха, че е мероприятие. Не всички. Тези, които го разбираха, организираха масовото шествие по улица “Раковски” до градинката пред кафене “Кристал” в София. Първи поведоха недоволството активистите на “Екогласност” и на други независими дружества. Протестът бе срeщу строежите на хидрокаскади на реките Струма и Места, защото това щяло да доведе до сериозни екологични проблеми. Те организираха и първата протестна акция срещу властта и внесоха подписка в Народното събрание.

Комунистическите режими в Източна Европа бяха под заплаха и ги заплашваше разпад. На 9 ноември падна Берлинската стена – символът на разделението между Изтока и Запада. Бъдещето на комунистическото управление в България изглеждаше несигурно, а управляващите в София се надяваха бурята да премине. Но процесите в Източна Европа ги плашеше и те трябваше да се опазят, като жертват самия Тодор Живков. На десети ноември 1989-та година той подаде оставка. Дали е оставка или тя успя да изненада самия него…Има едно видео, запечатало този момент, в който изражението на дългогодишния лидер на БКП и нейн Генерален секретар, изглежда доста странно. На него ясно се вижда, като че ли той не осъзнава какво се случва. Лицето му по-скоро изразява някаква неочаквана изненада, от която очаква бързо да се съвземе. Случващото се бе на фона на нарастващото недоволство и усещането за наближаваща буря, преминаваща свободно през границите на източноевропейските страни и устремила се към България. Течеше процес на консолидиране на демократичните сили, които търсеха излаз за народната енергия. Научихме за учредяването на “Клуб в подкрепа на гласността и преустройството”, оглавeн от Жельо Желев. А на 18 ноември неформалните организации проведоха първия си масов митинг – около 100 000 души изпълват площада пред “Св. Александър Невски”. Организатори са КТ “Подкрепа”, “Екогласност” и Клуба за гласност и преустройство.

Месец декември се оказа наситен с много политически събития. Беше основана опозиционната формация СДС – Съюз на демократичите сили, начело с Жельо Желев. Два дни по-късно се проведе първият многолюден митинг в София. Обградено е Народното събрание. Следва вторият митинг с искане за отмяна на чл.1 от Конституцията на НРБългария. Надделяват и гласове за организиране на “Кръгла маса” по образец на “кръглите маси” в другите източноевропейски страни. Напрежението стигна своя апогей. Народното събрание е обкръжено и животът на депутатите там е застрашен. Властта е в паника. Оттогава е и прословутата реплика на Петър Младенов, с която призова да бъдат докарани танковете. Тя и до днес се тълкува като опит да бъде окървавен площада. Но режимът се оказва неспособен да се защити и под натиска на народното негодувание, БКП организира митинг на своите симпатизанти и около сто хиляди се събират в София. ЦК на БКП излиза с решение за преминаване към парламентарна демокрация. Предлага се премахване на чл. 1 от Конституцията и се провеждат разговори с опозицията и за други промени. Народът не вярва на оповестените намерения на комунистическото управление и на ръководството на БКП. Натискът върху тях не спира. Активно се включват студентите и е организиран голям студентски митинг, последван и от митинг на КТ “Подкрепа”. Мобилизират се и българските турци, които на голям протест в София издигат лозунги за връщане на турските им имена. Поради страх от възникване на междуетнически конфликт, ЦК на БКП взема решение и така отговаря на тяхното искане. Даден е ход и на консултативна “Кръгла маса” с участието на БКП и СДС.

Преди тридесет години през 1989 година… Половин смислен човешки живот! За да не забравяме какво ни се е случило, и за да знаят и помнят по-младите, написах… Защото трябва да говорим, да пишем, да четем и да не забравяме миналото. А и няма как по друг начин да преценим къде сме днес, какво и защо ни се случва, но и за да изберем за себе си и за нашите деца онова бъдеще, което искаме…

Край

(Откъсите са от непубликуваната ми книга “Отлетели птици”)

error: Свържете се с автора за разрешение!!