НИЩО ЛИЧНО

предизборна кампания
Време за четене: 3 минути

Тече предизборна кампания. В условията на подобна извънредна ситуация, медиите и социалните мрежи са най-достъпното място за привличане и печелене на доверие в полза на една или друга политическа сила. В тази пропаганда – съзнателно или несъзнателно, участват и симпатизантите им – с гледна точка или мнение в социалните мрежи. Реагираме, когато в публичното пространство някой политик се опита агресивно да ни пробута неговата политическа некомпетентност или незрялост, и още повече – прави го с признаци, че се гордее с тях. Това и аз не го отминавам. Особено когато го правят с нескопосано жонглиране с опорни точки и с публично изричане на лъжи и спекулации. И друг път съм казвала, че читателите, които очакват да получат от мен готов, и затова – незабавен ефект от прочетеното, могат да спрат до тук. Няма да им се разсърдя. В моите статии винаги остава един скрит факт, който може да бъде открит само от онези, за които мисленето e продължение на прочетеното и на съдържащата се в него информация.

Аз съм много чувствителна към онези, представящи себе си за политици и които се опитват да използват политическата си нищета, за да манипулират опонента и неговите избиратели. Към подобен политически натиск не съм великодушна. Подобно политическо говорене трябва да бъде разобличавано с факти или с аналитичен коментар. Към това се стремя и аз, защото базата на професионалното писане са фактите и доказателствата, цитирането. Не желая да спекулирам или да лъжа. Това обяснява и защо си позволявам да споделям публикации само от няколко медии, които са спечелили моето доверие, но винаги след като прочета предварително всяка статия. В този контекст, само прочетеното или изреченото публично са за мен единствения източник, който може да предизвика реакцията ми. Това е начинът да коментирам обективно и да посочвам разликата между моите и нечии чужди ценности, в което е и силата на демокрацията. Опитвам се чрез моите познания и върху моите възприятия да пиша различно от статуквото в медийното отразяване. Може би в това отношение ми помагат опита и уменията, които съм придобила от латералното мислене и благодарение на които виждам там, където другите не могат. А и защото истинското мислене е, когато можем да аргументираме нашия избор на едно или друго мнение. Латералното мислене ми помогна да развия тази връзка между обективното и субективното. Онова, което протича в този скрит процес е логиката, а нейният път винаги е от една истина към друга.

В този процес определяща е политическата култура, която най-кратко определям като осъзнато отношение към обществените процеси. Да съдиш политическия си опонент, без да си разбрал какво той казва, крие риска от погрешно изразено мнение. Затова и се придържам моите коментари да са изградени винаги върху познатата в латералното мислене конструкция:”Ако е вярно, че…..то тогава следва, че….” Фактите са източник на конкретността и обективността в нашето мислене. Аз не крия искреното си възхищение от онези политици, за които публичното говорене е осъзнато структуриране на тяхното мислене. Някой трябва да каже на онези с опорните точки, повтаряни като рефрен от началото на кампанията, че подобно изразяване звучи “анекдотично”. Ключов момент, ако искаш някой да повярва, че казваш истината, е първо да я формулираш правилно и тогава да я обявиш. Важна е истината, която движи дискусията в едно общество. А причини за спорове и за дискусионно говорене винаги е имало и ще има, което е един естествен процес заради съществуването на алтернативни възприятия. Но винаги може да се намери пресечна точка, както е в математиката. Означава да бъде преценена ползата от доближаването на наглед противоположни гледни точки, защото в пресичането им се съдържа нещо рационално. Върху такова разбиране се гради и всеки политически диалог, а залогът днес се нарича България.

error: Свържете се с автора за разрешение!!