Гледах и слушах участниците в последното издание на „Панорама” и немеех пред злощастието да си точно такъв “политик”. Като изключим доцент Михов от ВМРО, който предпочете да не спори с глупаци, оставяйки им нещастното щастие да са прави (перифразирам Паскал Брюкнер), станахме свидетели на изпълнението на едногласов хор, който пееше фалшиво. Впрочем, следейки медийните дебати и представянето на кандидатите за депутати, се чувствам все по-обезпокоена за онези наши сънародници, които биха посегнали към бюлетината с тези имена. Защото плевелите са напаст, която трябва да бъде изкоренявана, а не да се бърка с питомното. Защото тези хора са като напаст, която доубива и малкото, което е останало от истинската политика. Те нямат уши, за да чуят даже себе си? Що лъжи и спекулации изговориха…. Най-подходящото място за такова говорене щеше да е някоя кръчма.
Заговори, че да те видя… Тези думи са на Сократ и днес звучат като афоризъм. Но той няма предвид физическото възприятие, а метафоричното “виждане. В основата е неговото разбиране за говоренето и за устната реч като израз на притежаваното познание. Кое е “видимото” за един политик? То е в реториката и в умението му да използва красноречието на думите, за да покаже притежаваната от него компетентност и ценностна приобщеност. Неща, които се изучават в специални училища за политици. В условията на пандемия и ограничения, когато медиите се оказват единствената и най-сигурна възможност за отправяне на послания и за артикулиране на тези и намерения, комуникационната култура на политиците се оказва много важна. В тези връзка, участието на въпросните кандидат-депутати наподобяваше по-скоро състезание за надвикване с нелепици. Впечатляващи бяха поведенческите нагласи на представителката на “Атака”, която държеше да прочете всичко, което предвидливо беше подготвила. Беше й дадена възможност да развие абсурдната си пропаганда срещу коронавруса и пандемията, срещу F-16, които били от 1976-та, но пък България ги платила на чертежи, както и не пропусна да ни изрецетира тезите на Сидеров за колониалното робство… Мария Капон редеше безпринципни опорни точки в стил Манолова – нали са заедно в коалиция “Изправи се. Мутри вън”. Иван Ченчев от БСП продължи със същата стилистика на отрицание и негативизъм. Но той така и не можа да обясни защо искат да махнат плоския данък, след като това е единственото добро нещо, чието въвеждане се свързва с неговата партия. Очевидно ДПС не бяха направили най-добрия избор кого да пратят, защото този път представянето беше пълен крах. Очевидно човекът се поддаде на влиянието на останалите, защото измени на досегашното впечатление, че партията му държи нейните хора да запазят тона на експертното говорене.
Днес човечеството преживява най-тежката световна криза след Втората световна война. И това не е политика, а битка за Живота и за опазване на населението на Европа и на света. Националните правителства са принудени да прибегнат до мерки и действия, c които да защитят здравето на населението. В условията на такава извънредна ситуация като пандемичната, ролята на държавата е рационална по отношение на сигурността и реда. По конституция и българското правителство е отговорно за вътрешната политика и за действието на законите. Затова се предприемат необичайни и извънредни мерки, които да съответстват на политиката за справяне с кризат. Променя се и самият модул на управление, защото ситуацията трябва да бъде контролирана, а настъплението на заразата – забавено и спряно. Правилата може да са тежки, но като граждани всеки трябва да поеме своята част, като се съобразява с тях. Само постиженията на науката, решителността на правителството и мъдростта могат да ни помогнат в такова време на изпитание.
Сократ е философ и велик древногръцки мъдрец. Като проължение на коментара ми за представянето на участниците в снощната “Панорама”, бих препоръчала на всички, които са се запътили към политиката, първо да прочетат „Притча за трите сита”. Случката е изградена върху диалога между един човек и Сократ, който е известен с репутацията си по отношение на умението да задава “насочващи въпроси”. Продължава докато слушателят даде “очаквания отговор”, а философът стигне до желаното заключение. А кои са трите сита, за които говори Сократ в тази притча? Първото сито е на Истината – проверил ли си дали това, което искаш да кажеш е истина? Второто сито е на Добротата – нещо хубаво ли ще кажеш или зли думи, които не знаеш дали са верни? Третото сито е на Ползата – това, което искаш да кажеш да е вярно, хубаво и полезно. В този контекст и като послеслов звучи и фразата: ”Заговори, че да те видя!” И тъй като във всяка притча има скрита някаква поука, в случая тя е свързана с мярката в използването на думите. Сократ ни казва, че когато човек говори, той показва себе си. Ако е политик, разбираме каква е неговата компетентност, притежава ли риторични умения, има ли усет към “болежките” на обществото и може ли да предлага решения…
