Вчера, 14 февруари започна Мюнхенската конференция по сигурността, която ще продължи три дни. На нея присъстват държавни глави, министри, политици, дипломати и експерти. Ако вземем предвид предварителната информация по дневвния ред, водеща е темата за общата сигурност и постигането на мир в Украйна. Провеждането на конференцията бе предходено от разговорите на американския президент Доналд Тръмп с руския президент Владимир Путин и с украинския Володимир Зеленски. И за да съм коректна, не бих искала да пропусна един кратък мой коментар за това как въпросният разговор се отрази на настроението на европейците и най-вече на украинците.
Моето впечатление след проследяване на коментари в самата Украйна е, че те не са еднозначни. Информацията по същество за разговора на Тръмп с Путин, а и самият факт предизвика у много от украинците въпроса, а дали вече не са предадени. Политически анализатори се опитват да отхвърлят подобни страхове и да обяснят доколко е реалистично очакването за оптимистичния край на войната. И дали има място за скептицизъм по отношение на съюзниците да помагат на Украйна, “докато е необходимо”. Търсейки причината за промяната в настроенията, най-естествено е да я открием в самото изявление на Тръмп за проведения разговор с Путин. Разбира се, че измежду многото теми, те са били обсъдили спирането на войната в Украйна. Но онова, което разгневи обикновените украинци – след тригодишна война и многото жертви, е предизвиканото усещане, че на този фон може да се флиртува с агресора по начин, който остава впечатлението, че краят на изолацията на Путин е настъпил. Но нека не забравяме, че когато става въпрос за решаването на проблем с не един участник, пътят е диалога между тях. Там е работата, че ако това е пътят – а той е, дали е избрана най-вярната посока? Къде в този процес е мястото на Европа и на самата Украйна? Не е никаква случайност, че мнозина се сетихме за Мюнхенското споразумение от 1938-а година и за паралела между него и евентуално онова, което може да застигне и Украйна. Този афект бе провокиран и от речта на шефа на Пентагона Пийт Хегсет по време на срещата “Рамщайн, който обяви за нереалистично връщането на международно признатите граници на Украйна до 2014-та година. Добавете към това и поставянето под въпрос на членството на Украйна в НАТО (макар и в необозримото бъдеще), емоциите на украинците ни изглеждат оправдани. Но в същото време разумът им казва, че на фона на жертвите и на разрушенията, тази война все пак ще трябва да свърши.
Затова и толкова интригуващо бе участието на вицепрезидента Ванс, който във вчерашния ден произнесе реч. Според депутата от украинската Рада Олекси Хончаренко : „Единственото нещо, което може да се каже за речта на Ванс, е че това беше тотално унижение за всички европейски лидери. Присъстващите в залата бяха в шок. Аплодисменти не се чуваха“. Но какво толкова „стряскащо” каза Ванс, може да се чуе от видеото, разпространено в You Tube. Той започва речта си с коментар по повод анулирането на изборите в Румъния, окачествявайки го като “отстъпление от демокрацията”. „Когато европейските съдилища отменят резултатите от избори, ние си задаваме въпроса: „Какви всъщност са тези стандарти?… През декември Румъния анулира резултатите от президентските избори на базата на някакви разузнавателни данни и под натиска на континенталните съседи. Доколкото разбирам, се твърдеше, че руската дезинформация се е разпространявала и е повлияла на изборите. Ако вашата демокрация може да бъде разрушена с помощта на няколко стотин хиляди долара, с които се закупува такава реклама, то тази демокрация изобщо не е много силна“, каза той. По този повод Ванс разкритикува бившия еврокомисар Тиери Бретон, който наскоро „изрази възхищение от решението на румънското правителство да анулира изборните резултати“ и предположи, че същото може да се случи в Германия. „Тези безцеремонни изявления са шокиращи за американското ухо“, подчерта вицепрезидентът. Според него дълги години всички говорят, че това, което Западът финансира и подкрепя, се прави в името на демократичните ценности. „Но когато виждаме европейски съдилища да отменят избори и висши служители да заплашват да отменят други, трябва да се запитаме дали отговаряме на високите стандарти “.
Ванс отдели място и на свободата на словото, обвинявайки ЕС в неговото ограничаване. „За съжаление, не винаги разбирам какво се е случило с победителите в Студената война. Бях в Брюксел. Някои комисари предупреждават, че определени медии могат да бъдат затворени, за да се предотврати разпространението на вредни призиви към насилие или за да се спрат антифеминистки изявления“. Според него по време на Студената война защитниците на демокрацията са се сблъскали с много по-тиранични сили в Европа. А онези, които използваха цензура, затвориха църкви и отмениха избори, „със сигурност не бяха добри момчета….Слава Богу, че загубиха Студената война. И за съжаление, когато гледам Европа днес, понякога не е напълно ясно какво се е случило с някои от победителите от Студената война “.
„Но може би най-притеснително е случващото се с нашите много скъпи приятели от Обединеното кралство, където отстъплението от правата на съвестта постави на прицел основните свободи на религиозните британци, в частност.“ И той цитира примера с британеца Адам Смит-Конър, който е вкаран в затвора, след като е задържан за нарушаване на безопасната зона около клиника за аборти в Борнмът. „След като британските правоохранителни органи го забелязали и поискали да разберат за какво се моли, Адам отговорил просто, че това е в името на неродения син, който бившата му приятелка е абортирала преди години“. Темата за абортите Ванс разшири със съществуването на „зони за безопасен достъп“ в Шотландия – съществуването на зона с ширина 150 м пред клиниките за аборти, за да се попречи на активистите срещу абортите да разпространяват листовки, да организират бдения или протести в близост до обектите.
Според Ванс „Европа се е отдалечила от нашите общи ценности“. И опитвайки се да обясни някои тенденции в европейското развитие, той признава, че е разтревожен от факта, че заплахите за Европейския съюз са най-вече в неговите вътрешни проблеми. Той смята,че и ЕС, и Вашингтон преувеличават възможността от руска намеса в западната демокрация. „Ако вашето демократично общество може да бъде унищожено с помощта на реклама в социалните мрежи на стойност 200 000 долара, тогава трябва сериозно да се замислите колко силна е хватката ви и доколко разбирате волята на хората….Ако вярвате в това, тогава вашата демокрация не е била много силна от самото начало“, отбеляза Ванс.
Вицепрезидентът Ванс обвинява организаторите на Мюнхенската конференция по сигурността, че са забранили участие на крайно десни и крайно леви партии в събитието. „Те отразяват определена част от обществото. Ние трябва да водим диалог с тях, но не сме длъжни да се съгласяваме с казаното от тях“. И го свърза с това, че европейските лидери не трябва да се страхуват от избирателите си:”Ако се страхувате от вашите избиратели, Америка няма да може да ви помогне, както и вие няма да можете да направите нищо за САЩ. Нуждаете се от демократичен мандат. Несигурният мандат дава несигурни резултати.“ Всъщност позицията му е принципна що се отнася до зачитане многообразието на мнения и възгледи, но че диалогът с техните носители и изразители не означава, и не е задължително винаги да се съгласяваме с тях. Важно за самата демокрация е да се защитава правото на плурализъм. Така аз разбрах неговата позиция по този въпрос.
Темата за мигрантите Ванс свърза с най-пресния случай, когато в четвъртък в Мюнхен автомобил, управляван от афганистанец, се вряза в пешеходци и бяха ранени десетки хора. И задавайки риторичен въпрос, той даде отговор защо се случва това, напомняйки на европейските лидери, “че никой избирател на този континент не е отишъл до урните, за да отвори вратите за милиони непроверени имигранти.“ Той също така спомена Брекзит и други избори, на които хората „гласуват за политически лидери, които обещават да сложат край на неконтролираната миграция“. Ванс не скри, че „администрацията на Доналд Тръмп е загрижена за европейската сигурност и смятаме, че можем да достигнем разумно решение между Русия и Украйна”. Самият той е готов да посети Москва за преговори. Също така изрази увереност, че САЩ ще успеят да постигнат споразумение за нейното приключване. „Вярваме също, че е важно в следващите години Европа да засили отбраната си”.
В края на речта си вицепрезидентът Ванс цитира думите на папа Йоан Павел II , изречени от него в реч от 1978 година:“Не се страхувайте. Не трябва да се страхуваме от хората, дори ако те изразяват възгледи, които са различни от тези на техните ръководства или лидери“. Какво ни остава след такъв финал, освен да се надяваме, че Европа ще извърви своя път – по-близо до европейските граждани и във вътрешнополитически аспект нещата ще си дойдат на мястото. Защото Европа винаги е била в авангарда да хуманизма и просвещението, на мира и на демокрацията.
Снимка Wikipedia.org
