Тези дни политикът Петко Симеонов, отговаряйки на въпрос, свързан с президента Радев и участието му в “Панорама” по БНТ, след две-три изречения и предположението, че българският президент навярно е добър човек и има качества да е и добър летец, той излезе от ситуацията, препращайки ни към “Eфекта Дънинг-Крюгер”. Това ме накара да отворя стари записки и да си припомня онова, което вече знам за него. Смятам, че препратката на този политик от близкото минало е много подходящо ориентирана към всеки, тъй като кой не е имал за началник някой, който не притежава и елементарни базови знания и опит, но това не му е пречи да определя себе си за компетентен. Да не говорим, че сме заобиколени от такива хора, които са яхнали медийното пространство – дали като депутати, държавници, политици, политолози…, определящи себе си за многознайковци, засипващи ни с клишета и уверени в своята единствена правота.
Но кои са Дънинг и Крюгер? Те са специалисти от университета в Корнел, които работят в областта на когнитивната психология. За тях научих, когато започнах по-обстоятелствено да изучавам концепцията за латералното мислене, чийто автор е професор Едуард де Боно. Той е един от водещите умове, чиито заслуги за когнитивната психология са известни в цял свят. Когнитивният подход, така както той намира приложение в “Eфекта Дънинг-Крюгер”, е свързан с терапията на психологически проблеми и всякакви нервно-психически разстройства, които са предизвикани от нелогични и нецелесъобразни мисли и убеждения. Обикновено става дума за мисловни и поведенчески стереотипи, които те анализират и обобщават, а резултатите от тези им изследвания са известни като “Ефекта на Дънинг-Крюгер”.
Според Дънинг и Крюгер става въпрос за хора със скромен интелектуален потенциал, ниско равнище на квалификация за позицията, която заемат, и които притежават много ограничен кръгозор. Хора с точно такива характеристики съм срещала и аз – и то неведнъж. При подобно съчетание на изброените дефицити, те в един момент се оказват вредни не само за себе си, но и за всички около тях или за намиращите се надолу, по стълбицата на йерархията. Тези хора винаги са ме учудвали с тяхната праволинейност, изразена в мисленето и в действията им. Двигател в такива случаи се явява собственото въображение, което подхранва самочувствието им, че единствената правота е тяхната. В тази връзка ще спомена отново Едуард де Боно, който говори за “Четири начина да бъдем прави“ и “Пет начина да грешим”, които имат пряка връзка с това, което е “Ефекта на Дънинг-Крюгер”. Споменавам мимоходом само за “Петте начина да грешим”, които са:”Грешка на праволинейността”, “Грешка в мащаба“, „Грешка от несъответствие“, “Грешката Трябва да е така“, „Грешката Пропуск“. Обещавам в една следващата публикация да ги разгледам заедно с “Четири начина да бъдем прави”.
А сега да се върнем към “Ефекта Дънинг-Крюгер”. Става въпрос за съществуването на едни хора, които имат висока самооценка за себе си. Не очаквайте от тях да изрекат думите на Сократ:”Аз знам, че нищо не знам.” А това, което двамата психолози правят е да изследват проявленията на човешкото невежество. Стартират своите научни изследвания, тръгвайки от съществуващите преди тях теоретични разбирания на други философи по въпроса. Всъщност, ако искате по-бързо да разберете същността на т.н. “Ефект Дънинг-Крюгер”, то той се свежда до “Ефект на невежеството, облечено в самочувствие.”
Представителите на типа хора, които са обект на научните изследвания на двамата психолози, изграждат сами представата за себе си – образ, който е плод на въображението им. Корените на тяхното светоусещането са дълбоко в завишената самооценка за себе си. Затова напразни биха били очакванията ви те да откажат, ако някой си ги е харесал като удобни за манипулиране и реши да ги постави на някаква висока държавна позиция. Напротив! Това още повече ще подсили тяхната самоувереност и ще завиши самооценката за собствените им способности. Ще го приемат като потвърждение за обществената значимост на качествата, които притежават. Не е случайно, че самият Дънинг цитира Чарл Дарвин, който казва: ”Невежеството по-често ражда увереност, отколкото знание.” Наблюдава се у повечето от онези, които нe спират да ни се натрапват като ментори, а всъщност са глупаци, които са уверени, че притежават качества и мисъл.
Когато невеж човек започне да впечатлява със своята праволинейност да атакува другите по един и същи начин, бъдете убедени – той се страхува да не изгуби представата за себе си. Има нужда всеки ден да доказва своята правота, като я повтаря, разчитайки на внушения, така че другите да му повярват. При всички случаи, това не може да остане без последствия, защото с наслагването на клишета в мисленето и със странните проявления на поведенческия модел, в един момент това започва да се възприема като защита от евентуални опоненти. Можем да кажем, че такъв човек бяга от тях, защото не е компетентен да води нормален дебат. Затова отхвърля всяка възможност, която крие риск от разобличаване на неговата некомпетентност.
Дънинг и Крюгер започват всичко, тръгвайки от един конкретен случай, свързан с обира на две банки от един и същ престъпник. Оказало се, че обирджията прочел някъде, че ако си намаже лицето с лимонов сок, щял да стане невидим за камерите. Всъщност той проявил най-елементарната некомпетентност – дали прочетеното е истина. Така самоувереността му го лишила от адекватно поведение и той се озовал в затвора. Двамата психолози били силно впечатлени, и създали теорията за некомпетентността. Като илюстрация им послужил проведения от тях опит с участието на хора с различно равнище на компетентност. Участниците били помолени сами да определят нивото на компетентност в областта, в която работят. После били подложени на тестова проверка, която позволила на двамата специалисти да измерят дейтвителното равнище на компетентност. На базата на резултатите те съставили графика, позволяваща да се разкрие каква зависимост съществува между действителните знания и самоувереността. Какво показала графиката? Нейната лява част отразявала апогей, а там били най-некомпетентните, но регистрирали най-висока увереност в притежаването на компетентност. В дясната страна кривата слизала рязко надолу – там били компетентните в своята професия, но със занижена самооценка за знанията и опита, който притежават. В края кривата отново се покачвала – там били експертите – най-добрите, но и техните резултати откъм самоувереност били само две трети от пика на първата група – на най-некомпетентните.
Дънинг и Крюгер стигнали до най-важния извод – некомпетентните надценяват своята компетентност, не са в състояние да приемат допуснатите грешки и упорито, с неподозиран инатлък, продължават да отстояват своето мнение, въпреки че други им показват къде грешат. Но Дънинг и Крюгер не се отказали и не спряли до тук. Предложили на самоуверените невежи участници да ги включат в курсове за придобиване на необходимата компетентност. Не ми е известно колко от тях се съгласили, и дали са разбрали, че са живяли в заблуда?
Ако вече четете това изречение, значи сте стигнали до края и мога да ви попитам: ”Разпознахте ли някой в този типаж?”
