ПОЛИТИКАТА Е ВИНАГИ ВЪПРОС НА ИЗБОР

Време за четене: 3 минути

“…Политиката винаги е въпрос на избор, а от какво избираш не решаваш ти”. Сигурно сте чели “Цялото кралско войнство” на Робърт Пен Уорън. Произведението разказва историята за един адвокат, който успява да се издигне по йерархията, а след това да се сгромоляса. През това време той променя генерално отношението си към правилата. Научава се да преценява кога е удобно за него да играе “морално” и кога не. Целият му идеализъм се изпарява веднага, щом попада в атмосферата на една действителност, провокирана в годините на Голямата депресия през 1929 година, която продължава до края на 30-те – началото на 40-те години на ХХ век. Това е най-дългата, най-широко разпространила се и най-дълбока икономическа депресия в световен мащаб. Тя е разрушителна за всички държави, когато и бедни, и богати граждани – всеки се бори за оцеляване, а корупцията достига невиждани мащаби.

Днес светът изживява една комплексна и много тежка криза, провокирана от COVID-19. В този контекст кой и как ни управлява, e от първостепенно значение. Българските граждани имат нужда от сигурност и стабилност, а не от експерименти и от утопични обещания. Време е за преценка на кого да се доверим – на тези, които са доказали, че могат да управляват или на онези, които само обещават или са се провалили не веднъж, а много пъти. В снощното предаване „Панорама“ по БНТ участваха три типажа политици, които много ясно се откроиха. Министър Сачева бе блестящ пример за това как трябва да говори един изграден държавник и политик, който добре знае как функционират държавата и демокрацията. Тя притежава умения да се изразява компетентно, боравейки с факти и с точни оценки. Нейният енергичен и остър ум й позволява да преценява много точно и не й позволява да бъде завлечена с внушения, които се опитваха да правят или политическите опоненти, или интервюиращият. Сачева реагира бързо и адекватно с точни фрази и с концентрирана, аргументирана гледна точка. За пореден път тя демонстрира отлично познаване на сектора и системите, които са й поверени. Нека не забравяме, че стилът на политическо говорене е също толкова важен, колкото онова, което казва един политик.

Позволявам си тази висока оценка за министър Сачева, защото на фона на абсолютния спад в очакванията на българските граждани да чуят смислено политическо говорене от политиците, тя е антипод на напразното рецитиране на опорни точки и на чужди текстове. От тях нито се поумнявя, нито на слушателите им става по-ясно какво е свършено. И тъй като най-кроткото определение за политиката е предприемането на конкретни действия чрез вземането на решения и реализирането на идеи в името на гражданите, участието на депутата от БСП (който малцина са запомнили през този депутатски мандат) бе типичен пример на човек, (но не и на депутат), чиито “ръце са празни” и няма какво да предложи на слушателите. Неговата, и на партията му стратегия, бе да отрича, да отхвърля и да прави негативни внушения. Пропагандният инструмент и на парламентарнатa, и на извънпарламентарната опозиция остават добре познатите универсални обобщения за сегашното управление. Капацитетът им сякаш е замръзнал на това равнище и нищо не подсказва, че са склонни да го развиват.

Едно нещо може да “изглежда” по определен начин за тях, но какво ще направят, за да им повярват избирателите. Същите са се наслушали на фрази като „краде се”, “има корупция”….Когато пропагандата избира подобно селективно възприятие, то е удобно, за да бъде атакуван политическия опонент, но далеч не винаги то се оказва успешно. При такъв подход преследваните цели обикновено са две. Първата, подбира се само онова, с което да бъде подкрепено внушението. Втората, посочва се негативното, но не си “затваряш очите” за положителното или за постигнатото. В този контекст при Карадайъ не пролича нито единият, нито другият подход. А когато си поканен в такова публицистично обзорно предаване като “Панорама”, едва ли е тактически добре обмислено да оставиш у зрителите впечатлението, че след четири години мандат идеите на партията ти ДПС остават нереализирани и продължават да са утопия. Това усещане остави той.

Според мен, лошите политици подкопават и политиката като професионално занимание, и демокрацията като обществено състояние. Не виждам как бихте ми опонирали, защото се надявам и вие да сте разбрали, че предпоставката да приемеш политиката като занятие е знанието за обществените процеси, практическият опит, специализираната експертиза и не на последно място – уменията за публично изразяване и изговаряне на послания за генериране на социални условия, които да подобряват живота на хората. Казвам го с голямо съжаление, но в българската политика виждаме все същите неуспели и маргинализирани политици, които искат да влязат във властта, напомняйки ни за себе си единствено преди избори. Или навлизат все повече такива “кандидати за слава”, които не ни изпълват с възхищение и възторг. Надявам се повече да са българските граждани, които да са разбрали, че истинският политик се разпознава по нивата на неговата политическа култура и по аспектите на притежаванато от него познание за функциониране на държавата и демокрацията. Само такъв човек би могъл да влияе еволюционно на обществото и да представлява волята на гражданите и обществените интереси. Дано с тези последни редове да съм ви помогнала да осмислите втората част от фразата в началото на статията…

error: Свържете се с автора за разрешение!!