И не става дума само за територии
Олена Снігур, Zahid.net
Преди да говорим за възможността за демократични промени в Руската федерация, е необходима нейната деколонизация. Народите на тази обширна територия трябва да се отърсят от имперското наследство, което тежи върху тяхната политическа култура, исторически разкази и визии за бъдещето.
Устойчивостта, демонстрирана от украинската държава на 24 февруари 2022 година, беше изненада за повечето западни анализатори, които предположиха, че нейната армия няма да може да спре руския блицкриг. Първите три седмици значително промениха предишния дискурс за Русия като суперсила и Източна Европа и Украйна като нейна изключителна сфера на влияние. Много западни коментатори признаха, че техните знания и мнения не са напълно обективни поради популярността на руските наративи. За съжаление, днес някои погрешни схващания все още продължават да съществуват. Те излизат на повърхността, когато се повдигне темата за демократизацията на Русия.
Въпреки изявленията на Путин за адаптирането на руската демократична система към местните реалности, процесът на превръщане на Русия в тоталитарна държава е почти завършен. В същото време военното поражение на Путин се разглежда от някои учени и представители на руската опозиция като възможност за смяна на режима и обновяване на руската демокрация.
Защо всичко е толкова лошо?
В търсене на причините за руската агресия срещу Украйна анализаторите са единодушни, че пълномащабното нахлуване сложи край на дебата за това „дали руската система все още е демокрация“. Вниманието се насочи към колапса на руската демокрация в постсъветския период и поуките, които могат да бъдат извлечени от него. Лев Гудков – руски социолог и директор на Левада център, признава, че подобно на много други, той също е надценил шансовете за бърза демократизация в Русия след разпадането на Съветския съюз. Основната грешка – каза той, е подценяването на упоритостта, с която руското общество възстановява тоталитарните социални институции.
Руските либерали – сега често в изгнание, се разглеждат от Запада като бъдещи лидери на потенциално обновяване на руската демокрация. Според тях краткият период на свобода след разпадането на СССР е причина да се вярва в демократизацията на Русия. Заслужава да се отбележат думите на Олена Немировска, съосновател на Московското училище за гражданско образование. В речта си на Световния форум за демокрация тя повдигна важен въпрос: Русия е „европейска страна с европейски ценности, но не е западна страна. Това е страна, в която хората не разбират значението на обществените институции. Русия не е правова държава. Вместо гражданско съзнание се култивира величие, изградено върху празни идеи“. Според нея методът за демократизация на Русия трябва да бъде „просвета“. Заслужава да се отбележи обаче, че когато анализира провала на руската демокрация от гледна точка на ценностите, Немировска използва размита терминология. Нещо повече, тя повтаря същия разказ за Путин, който насърчавал специален вид руска демокрация.
Отговаряйки на Немировска, не може да се пренебрегне такава очевидна грешка, която е в нейния опит да дефинира Русия. Защото Русия е страна, в която хората нехаят за държавните институции и не развиват гражданско общество. Тя не е държава с модерни европейски ценности. Русия се придържа към авторитарни имперски ценности. Ясно е, че империята не може да се демократизира. Следователно, преди да се говори за възможността за демократични промени в Руската федерация, е необходима нейната деколонизация.
Имперски реваншизъм и руски фашизъм
Може би търсенето на причините за руската агресия срещу Украйна в геополитиката или историята има своето оправдание. Много по-важно е обаче, че действията на Русия са проява на имперската политика на реваншизъм. Грешките на западните експерти в разбирането на руската стратегия и политика след разпадането на СССР идват от игнорирането на имперското наследство на страната и незавършения процес на деколонизация. В есе за The Washington Post Линда Кинстлър отбелязва, че „държавите, които са били част от СССР, рядко се наричат „постколониални“ извън академичните среди. Те обикновено се наричат „постсъветски“, което дава повод за погрешното предположение, че само разпадането на Съветския съюз е началото на тяхното съществуване“.
Повечето руски елити, вкл. т.н. либерална опозиция, вероятно се придържат към ценностите и наративите, белязани от имперското наследство. Това може да се разглежда като причина за провала на руската демокрация в началото на 90-те години и неспособността на руските либерали днес да представят убедителна визия за трансформиране на Руската федерация в държава, която не е агресивна към своите съседи.
Междувременно войната на Русия срещу Украйна оказва значително влияние върху Русия. Тимъти Снайдер смята, че „днешна Русия отговаря на повечето критерии за фашизъм. Култът към лидера Владимир Путин, култът към мъртвите, който е с препратка към Втората световна война, както и митът за миналото имперско величие, се възраждат чрез ескалиращо насилие – брутална война срещу Украйна.
“От изхода на руско-украинската война зависи международният ред в Европа и света. Стабилен и дългосрочен мир няма да бъде постигнат, ако Русия е авторитарна държава, ръководена от имперско мислене в действията си. Ето защо е в интерес на съседите на Русия, както и на останалата част от Европа, да подкрепят процеса на „деимпериализация“ и деколонизация на Руската федерация. Това ще отвори пътя за либерализацията на Русия. Народите на тази обширна територия трябва да се отърсят от имперското наследство, което тежи върху тяхната политическа култура, исторически разкази и визии за бъдещето. Този процес може да бъде иницииран чрез програма за деколонизация в диалог между Запада, руската „либерална“ опозиция и представители на коренното население на Руската федерация.
Тук е важна и ефективността на международното право, което трябва да гарантира, че престъпленията на Русия няма да останат ненаказани. В допълнение към продължаващата подкрепа за работата на Международния наказателен съд трябва да бъде създаден специален трибунал, който да преследва извършителите и да разследва престъпленията на руския агресор.
И накрая, говорейки за реформирането на европейската система за сигурност, си струва да припомним думите на Кърт Волкър (бивш специален представител на САЩ за преговорите в Украйна), който каза: „Трябва да настояваме Руската федерация да се държи като всяка друга държава.“ За Русия това означава, че тя „трябва да спре да напада своите съседи и да изтегли войските си от тяхната територия, да поеме отговорност за военните престъпления, извършени от нейните лидери и войници, и да се ангажира в бъдеще да действа само в рамките на нейните граници“.
Прев.от укр.
*Текстът е превод от полски език на украински език и оригиналното заглавие е Rosja musi przestać być imperium kolonialnym. Публикуван е в рамките на проект за сътрудничество между ZAXID.NET и полското списание Nowa Europa Wschodnia. Оригинално заглавие на украински : Росія повинна перестати бути колоніальною імперією, І йдеться не лише про території, Олена Снігур, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
