Доверието, оказано на вероломния, му дава възможност да вреди
Има нещо не просто неприлично в поведението на образувание като ПП, а определено става дума за непремерена наглост в симбиоза с борба за власт. И то власт, която се олицетворява преди всичко с домогване, овладяване и разхищение на публични финанси и на материални ресурси. И всичко това се случва на фона на пропаганда за „европейско” развитие, за “светло” бъдеще и за „благоденствие” на народа. Един чалга сюжет, който много ни напомня мантрите отпреди 89-та година, които бяха част от комунистическата пропаганда, а днес към това можем да прибавим популизма. Популизмът, който в един момент се осъзнава от по-будните граждани като пелена, която им се предлага в едно с приспивна песен. По подобие на оня търговски трик – две на цената на едно. А каква е „цената” – разбирате много по-късно..
Ако ви трябва синоним на понятието популизъм, през последните две години то се свързва определено с ПП. Аматьорщината им пречи да осъзнаят реалността в нейните естествени проявления и затова практикуването на власт се свеждаше до „лесни” решения, като например, да увеличаваш държавния дълг, докато реализираш неконтролируеми разходи под лозунга за догонване на европейски стандарт на живот. Всъщност дефицитът на хомогенна идеология -популистите също могат да са леви и десни, както и факта, че на тях може да се гледа като на неидентифицирано образувание – без изградени местни партийни структури, продължава да подлага на съмнение дали тяхното действително място е в политиката. А след всичко, което беше демонстрирано и стана известно като факти при управлението им, не дава ли достатъчно основания за отговор на въпроса – кой и защо има интерес да руши правовата държава, да атакува нейните институции, да пренебрегва принципа на обществения плурализъм и съществуването на различни политически субекти, да гази Конституцията, а заедно с това – конституционния ред, докато припява, че „никой не е над закона”. В този контекст само ще припомня, че системата от власти и обществени институции в България бе изградена след многократно отваряне на глава след глава в Договора за влизане в Европейския съюз. А ето, че днес ставаме свидетели как партийни субекти от периферията на политическото пространство се опитват да се проврат към центъра, атакувайки демократичния конституционен ред и опитвайки се да демонтират или неутрализират институциите на правовата държава. Ако това не е екстремизъм, здраве му кажи!
На този фон не трябва да сме безкритични към случващото се днес. А то е още един повод българските граждани да се отвратят от политиката и от отделни нейни представители. Утвърждаващата се тенденция – все по-неграмотни политици, и отличаващи се със скромни интелектуални възможности и опит, започва да се отразява катастрофално на общественото ни развитие и на държавността. Тези дълбоки кризи, които ни налетяха започват да напомнят добре познат библейски сюжет. Но дали българските граждани са тези, които трябва да понесат наказанието? Те ли трябва да са жертвите на девиантното поведение на претендиращи да се наричат политици? Затова на тяхната образованост (не степен на образование) и поведенчески нагласи трябва да се гледа с необходимата повишена доза критичност. Тези характеристики имат отношение към политическата рефлексия, изразявана от политици и от хомогенни субекти.
Няма нищо по-отблъскващо от синтеза между политическа дилетанщина и шизофренно възпрриемане на реалността. Това винаги води до лесни и грешни решения, които са другото име на провала в управлението и в политиката. А ПП се провалиха – при толкова подадени им шансове от „неизвестно кого”. Известно е само, че те са били наети да рушат държавността и правовия ред. И без съмнение, това е било така – днешните кризи и състоянието на държавата са най-обективния аргумент. Затова сме наясно с усилията им да реабилитират имиджа си, което отново да премине през ГЕРБ.Така, както се появиха и „се възнесоха” в политиката, насаждайки омраза към партията и лидера й Борисов. Затова е и тази „игра на тронове” и ако може да елиминират и подчинят победителя в изборите. Само един пример е достатъчен – този сюжет с ротацията на председателя на НС и приемането на обща законодателна програма, те вече отчитат публично като „подкрепа за тяхното предложение и за тяхната предизборна програма”.
Все пак не е лесно да приемеш, че тези, които искаше да изчегърташ, нарушавайки законите, отново са поредни победители в парламентарните избори. Но така е при демокрацията – политическата воля на суверена е на по-високо стъпало от мераците на нарушители на Конституцията и на шарлатани – по определението на българския президент, който като тях обича да нарушава основния закон на държавата, когото те си избраха и пред когото коленичеха. Днес те (уж) са се отказали от него, а работят за нови предсрочни избори. Затова в момента тяхното поведение е игра за пред избирателите и за пред онези от задкулисието. Така че на финала, ако ГЕРБ сам не реши да се самоунижи, приемайки техните условия, но и да унижи избирателите си, влизайки в ролята да натиска само бутона за гласуване, пак партията на Борисов да е виновна: „Ето, ние направихме каквото трябва, но те не ни подкрепиха.” А защо трябва да ви подкрепят? Нима отговорността за формирането на правителство не преминава през спазването на демократичните ценности, вкл. и когато си на власт и управляваш? Защо да ви подкрепят, когато не сте получили доверието на българския избирател да упавлявате самостоятелно и безконтролно чрез правителство на малцинството?
България има спешна нужда от правителство на националното спасение. До това ни докара последното редовно правителство на т.н.”промяна”. “Промяната” се оказа една голяма измама и официално завръщане на стари комунистически практики и на политически лица от онова време, представяни за част от „промяната”. Затова е необходима консенсусна политика на повече от 50% депутатска представителност на всички, за които отговорността към държавата стои по-високо от тяснопартийния интерес. Имало е, и има такива исторически моменти, когато решенията трябва да се вземат в името на нацията. Достатъчно ясно и аргументирано трябва да се каже, че се създава редовно правителство от неполитически лица за конкретен срок и за зизпълнение на конкркретна програма за излизане от кризите. Но това трябва да се случи само след обстоен анализ и с посочване на фактите, продуцирани от политиките и лошите управленски практики на редовното правителство на „промяната” и на служебните правителства на президента Радев. Защото „аditum nocendi perfido praestat fides”, което преведено от латински звучи така: “Доверието, оказано на вероломния, му дава възможност да вреди”.
Който разбрал, разбрал….
