Кои са основните точки и предложения и съществуват ли основания за юридически спор дали самото становище е валидно прието.
Заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) от 7 октомври 2026 г. приключи без пълен политически консенсус, поради което няма единен и официално приет от всички участници текст на Заключение. Въпреки че президентът Илияна Йотова обяви, че общата декларация е приета с необходимото мнозинство, четири от парламентарните групи (включително ПП-ДБ, „Възраждане“ и ДПС) категорично отказаха да подкрепят предложените от президентството текстове и решения. В заседанието участваха председателят на парламента, министър-председателят, министрите на обраната, на вътрешните работи, на външните работи и на финансите, както и шефовете на специални служби и разузнавателни такива и представители на парламентарно представените партии.
Основните точки и предложения, прочетени от президента Илияна Йотова след 5-часовото заседание на тема „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“, включват няколко направления, изискващи дипломатически усилия и касаещи сигурността в Черно море:
– Мораториум върху бойните действия: България да предложи въвеждането на мораториум върху военните действия в акваторията на Черно море.
– Мирни инициативи: Страната да участва активно във всички политически и дипломатически канали за постигане на незабавно прекратяване на огъня и мир.
– Регионална координация: Спешни разговори с Румъния и Турция за общи координирани действия срещу атаките над търговски кораби и гарантиране на сигурността на корабоплаването.
Друго направление е свързано с модернизацията и отбранителните способности:
– Морска осведоменост и антидрон системи: Засилване на наблюдението чрез безпилотни летателни системи и ускорено придобиване на антидрон системи с кинетично и некинетично въздействие.
– Сътрудничество и НАТО: Действията за укрепване на сигурността да се правят със съюзниците, като на този етап е преценено, че няма нужда от задействане на чл. 4 от Договора за НАТО.
Предвиждат се и законодателни промени, които Изпълнителната власт да предложи за подобряване на физическата защита на стратегическите обекти и критичната инфраструктура.
Заседанието на КСНС, продължило около пет часа, приключи без съгласие? Предложенията са приети с три четвърти мнозинство, каквото изисква законът, посочи Йотова по време на брифинга. Не е имало подкрепа за решението България да изпрати протестна нота до Русия. Не е постигнат консенсус и по темата кой е агресорът в тази война. Част от представителите на опозицията не са съгласни със становищeто. Затова и от „Демократична България“, „Възраждане“ и ДПС не застанаха на трибуната до държавния глава след срещата за общо изявление пред медиите, каквато е обичайната практика. Заедно с Йотова на брифинга присъстваха председателят на ПГ на „Прогресивна България“ Петър Витанов, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и председателят на ПГ на „Продължаваме Промяната“ Николай Денков.
Според ФБ коментар на депутата от ГЕРБ Христо Гаджев, “всъщност днес правителството подхлъзна Йотова на динена кора още на първия ѝ КСНС. Сега спорът може да бъде не толкова за съдържанието на заключенията, колкото дали те изобщо са приети легитимно. КСНС има 16 членове – 10 изрично посочени в закона и по един представител на всяка парламентарна група, които в момента са 6. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Вътрешните правила становището и предложенията се приемат с мнозинство 3/4 от присъстващите членове. А чл. 8, ал. 1 казва съвсем ясно: „Членовете на Консултативния съвет участват лично в неговите заседания.”
И тук идва проблемът, смята депутатът: „Днес един от изрично посочените в закона членове – министърът на финансите Гълъб Донев – не присъства. На заседанието е заместник-министър. Законът и вътрешните правила на КСНС обаче не предвиждат изрично министър да бъде заместван от заместник-министър като член на Съвета с право на глас. За парламентарните групи например такава възможност е уредена изрично.За министрите такава хипотеза просто не е уредена.”
А според Гаджев това е важно: „Представители на четири парламентарни групи заявиха, че не са подкрепили предложения текст. Ако заместник-министърът има право да замести министъра като член на КСНС, присъстващите членове са 16 и с 12 гласа „за“ са точно необходимите 3/4. Ако обаче няма такова право, присъстващите членове са 15 и при 4 против няма необходимите 3/4. Тоест спорът е съвсем реален: ако заместник-министърът има право на глас – становището е прието. Ако няма – не е прието. И така отсъствието на един министър отваря реален юридически спор около първия КСНС на президента Йотова. Вместо да се говори за решенията по кризата в Черно море, ще се спори дали самото становище е валидно прието.”
