Защо предупрежденията на синдикатите за скритите рискове и „двойното таксуване” удрят право в целта. Какво трябва да направи до 30 ноември всеки работещ, за да защити интереса си и да не оставя парите си на автопилот.
Анна Вълова, Фейсбук
До 30 ноември 2026 г. над четири милиона работещи българи имат право да решат как ще се управляват парите им за втора пенсия от 1 януари 2027 г. Ако не подадат изрично заявление в оставащите дни до края на месеца, държавата и пенсионните дружества ще ги разпределят служебно, като всеки под 50-годишна възраст ще попадне автоматично във високорисков фонд с инвестиции до 90% в акции.
Този сценарий не е просто техническа промяна. Още през януари и февруари 2026 г., преди Народното събрание да приеме окончателно промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) на 5 март, експертите на КТ „Подкрепа“ публикуваха подробно становище, което днес звучи като точна диагноза за капаните пред обикновения работещ човек. Анализиран през призмата на днешната реалност, в първата година след въвеждането на еврото и на прага на бюджетните сблъсъци за 2027 г., документът на синдиката разкрива фундаментален проблем: пенсионната реформа е конструирана така, че да гарантира сигурните приходи на частните дружества, докато прехвърля целия пазарен и инфлационен риск върху гърба на гражданите.
Капанът на „двойното таксуване“: Кой печели, когато партидата ви се топи?
В основата на критиката на КТ „Подкрепа“ стои чл. 201 от КСО, който урежда как пенсионноосигурителните дружества събират таксите си. Въпреки обещанията на вносителите, че с мултифондовете таксите ще падат, приетият закон запази два паралелни механизма за удръжки за следващите десет години (2027–2036 г.): директна входна удръжка от всяка нова месечна вноска и годишна инвестиционна такса върху всички натрупани активи. Експертният анализ на синдиката нарича това с истинското му име, форма на двойно таксуване, която директно ощетява хората:
ТАКСА ЗА НЕСЪЩЕСТВУВАЩА УСЛУГА:
Събирането и превеждането на задължителните 5% за втора пенсия се извършва и администрира изцяло от Националната агенция за приходите (НАП). Частните дружества не полагат никакви усилия да съберат тези пари, но въпреки това удържат процент още на входа. В държави със сходни системи като Румъния и Хърватия подобна такса върху вноската отдавна е премахната.
СТОПЯВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА МАЙЧИНСТВО И КРИЗИ:
Когато икономиката е в застой или когато в партидата на един човек временно не влизат нови пари, например при съкращение, временно оставане без работа (включително докато получавате обезщетение от борсата), продължителен болничен или докато една майка отглежда детето си до 2-годишна възраст, към частния фонд не се превеждат вноски. Въпреки това годишната инвестиционна такса върху вече натрупаните активи продължава да се начислява всеки ден. В резултат на това, ако пазарната доходност не покрива таксата, сумата по личната партида на човека реално намалява, докато печалбата на дружеството остава гарантирана.
ЛИПСА НА ТАВАН ЗА РАЗХОДИТЕ:Както посочват експертиете, когато става дума за задължително по закон осигуряване, липсата на строг таван върху разходите за управление неизбежно води до ситуация, в която корпоративната печалба измества социалната цел.
СЛУЖИБНИЯТ РИСК:
Как 80% от хората влизат „на сляпо“ в най-рисковите фондове. Най-осезаемият сблъсък в края на 2026 г. е свързан с начина, по който хората се разпределят в новите три подфонда: динамичен, балансиран и консервативен. Според приетите правила всеки работещ до 50-годишна възраст, който не подаде заявление до 30 ноември 2026 г., ще бъде вкаран служебно в динамичния подфонд. Там, където до 90% от спестяванията се инвестират в рискови борсови акции. Още преди гласуването на закона експертите предупредиха, че това решение се опира на фалшива предпоставка за финансова информираност:
1.Мълчаливото мнозинство.
Данните показват, че около 80% от започващите работа българи изобщо не избират сами пенсионен фонд при първия си трудов договор, защото никой не им разяснява правата и сроковете, а системата ги разпределя служебно. Същото се повтаря и сега при избора на подфонд. Масовият работещ не знае какво означава „динамичен портфейл“, но мълчанието му се тълкува като съгласие да поеме максимален пазарен риск.
2. Произволна възрастова граница.
В анализа си ескпертите поставят резонен въпрос, на който управляващите така и не дадоха финансова обосновка: защо границата за автоматично вкарване във високорисков фонд е фиксирана на 50 години, а не на 45? На тази възраст един срив на финансовите пазари може да изтрие натрупванията от десетилетия, без да остави време за възстановяване.
3. Обърната логика на защитата.
Вместо държавата да пази гражданите, като ги разпределя по подразбиране в най-сигурния консервативен фонд (а преминаването към по-рисков да става само с изричен подпис на информиран човек), законът направи точно обратното. Още по-справедливото предложение на синдикатите, новите работници да остават по подразбиране в държавното осигуряване (НОИ) и да влизат в частен фонд само при изрично писмено съгласие, беше напълно игнорирано.
ИЗЧЕЗВАЩИТЕ ГРАНИЦИ И ИЛЮЗИЯТА ЗА ДОХОДНОСТ.
Докато вниманието на обществото беше насочено към избора на подфонд, в закона мина друга ключова промяна, срещу която КТ „Подкрепа“ остро възрази: премахването на гарантираната минимална доходност и замяната ѝ с пазарни бенчмаркове, изчислявани от Комисията за финансов надзор (КФН). На практика това означава, че при тежка борсова криза частните фондове вече не са длъжни да гарантират дори минимален праг на доходност за задължителните ви вноски, а отпада и досегашният технически лихвен процент при изчисляване на пенсиите.
Към това се добавя и проблемът с инфлацията. В своите годишни извлечения пенсионните дружества отчитат номинални проценти на доходност, които изглеждат добре на хартия, но не показват истината за покупателната способност на парите. Затова експертите от синдикатите настояха за въвеждането на задължителен показател за реална доходност, изчислена върху брутната сума на всички внесени от човека пари (преди да бъдат орязани от такси) и коригирана с натрупаната инфлация. Без този показател хората нямат ясна представа дали втората им пенсия реално расте, или се обезценява.
РЕФОРМА БЕЗ ПЪТНА КАРТА И БЕЗ ОБЩЕСТВЕН КОНТРОЛ.
Днес, в края на 2026 г., когато политическите спорове около бюджета за 2027 г. и дефицита в НОИ отново разпалват дебата за пренасочване на вноски и липсата на дългосрочна визия, заключението на експертите от синдикатите се потвърждават напълно: промените във втория стълб бяха прокарани без 10-годишна финансова прогноза за ефекта върху доходите на хората, без оценка на критичната точка, при която системата може да се срине, и без обществено приета Пътна карта за пенсионната система. Неслучайно в края на своя анализ те поставят и въпроса за прозрачността:
след като частните пенсионни дружества управляват милиарди евро задължителен обществен ресурс, членовете на техните управителни и контролни органи трябва да бъдат вписани в Закона за противодействие на корупцията като лица, заемащи публични длъжности.
КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА ВСЕКИ РАБОТЕЩ ДНЕС?
Докато системните дефекти, остават в закона, единственият начин всеки работещ да защити интереса си в оставащите дни до 30 ноември 2026 г., е ДА НЕ ОСТАВЯ ПАРИТЕ СИ НА АВТОПИЛОТ:
1. Проверете къде се намирате!
Ако сте под 50 години и не искате спестяванията ви да бъдат изложени на висок борсов риск без вашата воля, подайте заявление за избор на балансиран или консервативен подфонд преди 30 ноември.
2. Следете нетния резултат, а не рекламите!
Изисквайте от фонда си информация не просто за „доходността“, а за общата сума на брутните ви вноски, удържаните такси и реалната стойност на партидата ви.
3. Помнете правото си на избор между стълбовете!
Законът все още позволява на осигурените лица да прехвърлят средствата си от частния универсален фонд към фонд „Пенсии“ на НОИ (не по-късно от определения в закона срок преди навършване на пенсионна възраст), ако преценят, че частният модел ощетява бъдещия им доход.
Списъкът с удръжките и таксите във втория пенсионен стълб (УПФ), разделен на сегашния режим и новия режим след края на срока за избор на 30 ноември 2026 г. (който влиза в сила от 1 януари 2027 г.), съгласно чл. 201 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)
1. ДО СЕГА (действащ режим до края на 2026 г.)
Всички осигурени лица са в един общ фонд и за тях важат следните удръжки:
• Задължителна осигурителна вноска: 5% от месечния осигурителен доход (2,8% за сметка на работодателя и 2,2% за сметка на работника).
• Входна удръжка от всяка вноска: до 3,75% от всяка преведена месечна вноска.
• Годишна инвестиционна такса: до 0,75% годишно върху всички натрупани пари по личната партида (начислява се върху нетните активи, независимо дали фондът е на печалба или на загуба).
• Такса върху печалбата (дохода): 0% (няма отделна такса върху инвестиционния доход).
2. СЛЕД 30.11.2026 г. (нов режим при мултифондовете, в сила от 1 януари 2027 г.)
След изтичане на срока за избор на 30 ноември 2026 г. (и служебното разпределение до 15 декември) парите се разделят в три подфонда, а таксите стават три вида (вноската от 5% остава непроменена):
• Входна удръжка от всяка вноска (важи за всички подфондове):
• 2027 г.: до 3,59% от всяка вноска.
• 2028 – 2035 г.: намалява плавно с около 0,16–0,17 процентни пункта всяка година.
• От 2036 г.: до 2,10% от всяка вноска.
• Годишна такса върху всички натрупани пари (нетните активи), събира се и при печалба, и при загуба:
• Динамичен подфонд (до 90% акции, а лица под 50 г. без избор): започва от до 0,65% годишно през 2027 г. и пада с по 0,05 пункта всяка година до 0,20% през 2036 г.
• Балансиран подфонд (до 55% акции , за лица от 50 г. до 3 г. преди пенсия без избор): започва от до 0,65% годишно през 2027 г. и пада с по 0,03 пункта всяка година до 0,38% през 2036 г.
• Консервативен подфонд (до 25% акции, задължителен в последните 3 г. преди пенсия): започва от до 0,65% годишно през 2027 г. и пада с по 0,05 пункта всяка година до 0,20% през 2036 г.
• НОВА такса върху реализирания инвестиционен доход (печалбата), събира се допълнително освен горните две такси:
• Динамичен подфонд: започва от до 1,50% годишно през 2027 г. и расте с по 0,50 пункта всяка година, докато достигне до 6,00% през 2036 г.
• Балансиран подфонд: започва от до 1,00% годишно през 2027 г. и расте с по 0,25 пункта всяка година, докато достигне до 3,25% през 2036 г.
• Консервативен подфонд: 0% (не се събира такса върху дохода.
С въвеждането на подфондовете от 1 януари 2027 г. (след срока за избор до 30 ноември 2026 г.) се въвежда зцяло нова, трета такса – годишна такса върху реализирания инвестиционен доход (печалбата), която досега беше 0%:
В динамичния подфонд (където служебно попадат всички под 50 г. без подадено заявление):
таксата върху инвестиционния доход скача от 0% на до 1,50% годишно през 2027 г. и продължава да расте с по 0,50 процентни пункта всяка година, докато достигне до 6,00% годишно от 2036 г. нататък.
В балансирания подфонд (където служебно попадат хората от 50 г. до 3 г. преди пенсия):
таксата върху инвестиционния доход скача от 0% на до 1,00% годишно през 2027 г. и продължава да расте с по 0,25 процентни пункта всяка година, докато достигне до 3,25% годишно от 2036 г. нататък.
В консервативния подфонд тази такса остава 0%, а другите две такси, върху вноската и върху натрупаните активи, по закон се намаляват плавно, вместо да се увеличават
Източник: Val Anna, Фейсбук







