Повод за тази ми публикация е снощното интервю на българския министър-председател в “Шоуто на Слави” по БТВ. Не следя излъчването му от много години, поради етични и естетически съображения. За да напиша тази прелюдия ми се наложи да изгледам на видеозапис две стари предавания. Много пошлост, смляна през политическия негативизъм, умишлени препратки и внушения, както и унизителни за човешкото достойнство скечове. Не мисля, че те стоят добре на ТВ-екрана. Най-добре ще е собственикът на шоуто да го изкара на пазара на културни продукти, като по този начин ще провери неговата действителна стойност. Не винаги рефлексът на дистанционното регистрира истинския рейтинг.
Аз израснах в голяма градска къща с обширен двор в квартал на тракийски бежанци. В двора засаждахме всякакви зеленчуци. а в края – царевица, слънчоглед и сорго, известно още и като метла. Баща ми сглобяваше стръковете на соргото с голяма игла и конопена връв. Правеше от тях метли за мама, а за мен една по-малка, така че да мога да я хващам с малките си ръчички. Много й се радвах…Та соргото избуяваше и много напомняше царевицата. В края на лятото птичките започваха да кацат и да се опитват да кълват от зрънцата. Затова с баща ми правехме чучело, което поставяхме насред насажденията. Често идваха деца от моята улица и заедно, полегнали тихо на рохката земя, мълчаливо чакахме някоя птичка да кацне върху шапката му. Тогава дърпахме въженцето, което бяхме прикачили към едно звънче, провесено на пръчка до чучелото. Това го бяхме измислили заедно с децата, търсейки поводи да се забавляваме.
Според Тълковния речник чучелото е фигура на човек, направена от слама или парцали. Нашето беше от стари дрехи. Плашило! Чучело означава още бездеен човек, кукла, манекен. Такива има много в обществото ни, в т.ч. и в политиката. Напоследък стана мода в българския политически живот да ни подхвърлят плашила, представяни ни като нероден Петко. Те много лесно се конструират, така да се каже, защото е достатъчно да възложите изпълнението на някой политолог или социолог, особено на онези от тях, които често сравнявам с оракули, медиуми, гадатели, контактьори с непознати сили, които знаят точно кога, какво се случва и дори каква революция щяла да избухне през февруари следващата година. Някои от тях са толкова експлоатирани, обикаляйки студиата, че позицията им изглежда смешна. Увлечени в градежа на политическа ситуация по поръчка, те самите вече не усещат, че са стигнали точката на абсурда. Нещо повече, те са загубили сетивност към реалната ситуация.
Напоследък тези “строители” на предизборни и революционни ситуации проявяват видима системност в усилията си за “облагородяване” на политическия плурализъм откъм нови партийни субекти. Типичен пример е включването в социологическите изследвания на “някоя друга партия”, свързана със Слави Трифонов или с президента Румен Радев. Между другото в това полезрение попада и рейтинговото включване на омбудсмана Мая Манолова. В нейния случай това е още по-необичайно, тъй като тя не е политическа фигура по конституция. Подходът по-скоро издава целенасочено и ръководено рейтинговане на определени личности, които задкулисието употребява или се готви да употреби за свои цели, дърпайки конците им. В един момент обаче гражданите го забелязват и от плашилa, те започват да ги възприемат в по-тясното им значение – на чучелa, с което ние децата някога се забавлявахме, окачвайки им звънче.
Политиката не е за всеки. Снощното интервю го потвърди. Министър-председателят Бойко Борисов даде добър урок на всички, които са се запътили или задкулисието ги тика натам. Дори и при малката възможност, която му беше дадена, той показа колко важно е трупането на опит и знания, свързани с функционирането на държавата и на демокрацията. Той не допусна нито едно погрешно интерпретиране на отношенията между институциите и отделните власти. Демонстрира изключително боравене с фактологията и не премина границата на конкретността, съобразявайки се с въпросите. Не допусна да влезе в конфронтация с невидимия зрител, който му е задал въпроса, а само с една фраза заковаваше отговора. Само си спомнете за 20-те % дълг. Отговорът бе предназначен за просветените български граждани, а очевидно водещият не е сред тях. Затова на госта му се наложи да направи деликатен и кратък аналитичен разбор, който зрителите приеха като неочаквано нанесен удар.
Човекът, който е бил многократно обект на осмиване в шоуто и когото несправедливо обвиняват в дефицит на творческо усилие, демонстрира продуктивен ум. Владееше се емоционално и не си позволи да атакува така формулираните въпроси, които обвързани в една предварителна фабула трябваше да атакуват личността му. Но той не се конфронтира с този очеваден подход. Беше го разбрал и го доказа с официалното си искането за “време за реклама”. С това си професионално действие интервюираният направи онова, което трябва да предприеме всеки професионален водещ, за какъвто Трифонов се възприема. В тази връзка, в Системата за латерално мислене на професор Едуард де Боно има един метод, наречен “Метод на шестте шапки”. Една от тях – “Синята шапка”, играе много важна роля при воденето на всеки разговор или дискусия. Тя е мисленето в началото и в края, и е като корицата на книгата.
На интервюто му лиспваше както начало, така и край. За какво сме се събрали? Какво трябва да постигнем? Задължение е на всеки водещ да направлява разговора, което не се изчерпва със сричането на въпросите. Лидерът трябва да е той. В нашия случай лидерът беше министър-председателят Борисов. Водещият изпадна в политическа резигнация, която той се опитваше да компенсира с непривлекателни гримаси, които аз отказвам да анализирам. Вярно е, че всеки може да изпадне в “затруднено положение”. В такива случаи от потърпевшия се изисква да положи творческо усилие и да прояви творческо участие. Ако ли не, по-добре e да си мълчи, признавайки безпомощността си.
И все пак, има граници в медийната комуникация, които никога не бива да се преминават. Не може да си поканил министър-председателя на България и той е уважил предаването ти, a да си не само неподготвен, но и да нямаш никаква яснота за смисъла му. Предването не само нямаше “корици”, защото зрителите така и не разбраха края му. Нямаше го обичайния финал – нито благодаря, нито обръщение към зрителите. Да не говорим за стайлинга, часто от който беше тениската “Системата ни убива”, очевидно замислена като контрапункт на онова, което се очакваше да каже българския министър-председател. Аз, която изучавам и се ннтересувам от практическите действия на мисленето ви казвам, че не винаги възприятието е по – силно от логиката на мисълта. Тениската не изпълни тази си роля, а по-скоро беше детайл от провала на водещия. И ако трябва да отговорим кой спечели и кой загуби в това интервю – загуби Трифонов, а спечели Борисов.
Колкото до чучелата в нашия обществен живот, оглеждайте се за тях и се забавлявайте, както аз го правех в моето детство…
