Това са думи, които тези дни чухме от 94 –годишната Софи Данон – българска еврейка. Тя е една от онези, които преди 75 години бяха спасени от депортация по време на Втората световна война. Когато чуваш подобна висока оценка от човек, който от годините на своя дълъг живот има възможност да оцени получения шанс да продължи да живее, казаното звучи автентично: ”Тази българска земя ражда човеци!”. Това хармонично се преплита с отговора на въпроса, който често й задавали: ”Кой ви спаси?”, а тя отговаряла: ”Човещината!” Навярно е мечта на всеки голям творец да открие в човещината литературния образ на онова, което народът ни направи за своите евреи! Постигна го в своята оценка една българска еврейка!
Когато България се включва във Втората световна война на страната на хитлеристка Германия, от нея се иска да депортира 20 000 български евреи. В борбата за тяхното спасяване се включва Българската православна църква, интелектуалци, представители на опозицията. Срещу решението за депортирането се изправя Светият Синод, митрополитите Стефан и Кирил, 43-мата депутати начело с Димитър Пешев. Притиснат от народния натиск и разгърналото се обществено движение, цар Борис III се опитва да намери решение, като убеждава Германия, че българските евреи са му нужни за обществените строежи.
В тази драматична история по спасяването на 50 хиляди български евреи определяща е ролята на Димитър Пешев – заместник-председател на Народното събрание. По-късно в спомените си ще сподели: ”И аз зе себе си реших да направя всичко, което е по силите ми, за да не се извърши това, което се възнамеряваше и което ще злепостави България пред лицето на света и ще й лепне петно, което тя не заслужава.” И той е реагирал наистина незабавно, когато разбира, че се подготвя депортиране на местни евреи от Кюстендил. В резултат на неговите действия, тази депортация е спряна. Междувременно започват и протестни действия в парламента, като 42 депутати изпращат писмо до Богдан Филов с настояване да се спре изцяло депортирането. Следва свалянето на Пешев от поста му на заместник-председател, но нищо не е в състояние да го откаже – дори заплахата, че може да бъде предаден на Гестапо. Eдва ли този Човек е можел и да предположи, че само след две години него ще го съди т.н. Народен съд. И че от смъртна присъда ще го спаси не припомнянето за големите му заслуги по спасяването на българските евреи, а припомнянето, че някога е спасил от смъртна присъда конспиратора Дамян Велчев – военнен министър в новата власт! Тогава той още едва ли е допускал също, че ще си отиде от този свят през 1973 година – напълно забравен по време на комунистическата власт.
Националното достойнство не е нещо, което може да се случва на думи. То е като онези малки кутийки или сандъчета, които всеки от нас пази от детството и в които е скрил много ценни и важни неща, които с времето придобиват все по-голяма ценностна стойност. И с националното достойнство е така – в него се съхранява онова, с което са свързани духа и силата на народа ни, когато те са били поставяни пред големи изпитания. Едно от тях е спасяването на българските евреи. България е единствената страна – съюзник на нацистка Германия, която по време на Втората световна война не изпълнява задължението да депортира българските евреи. Това е един безпрецедентен хуманен акт, който е дело на обединеното българско общество.
Ако искаме днешното младо поколение на България да разбере истинското значение на думата човещина, трябва просто да му разкажем историческия факт за спасението на българските евреи. На тази тема трябва да бъде посветен по един учебен час всяка учебна година през месец март. Не само заради това, че е необходимо младите хора да знаят за повече примери в нашата история, в които да откриват реалните измерения на човещината като ценност. A и защото този епизод е един от многото в българската история, когато народът ни е проявил морал, смелост и твърдост. А и най-малкото заради това, че могат да научат за Линка Исаева – 92-годишната българска еврейка, оцеляла от лапите на нацизма, която до края на живота си ще твърди, че да е все още жива, дължи на шанса, че сe се родила в България. Думите й звучат напълно в контекста на изреченото от д-р Павел Герджиков – един друг спасител на българските евреи, наричан българския Шиндлер: “Който е спасил един човешки живот, е спасил целия свят”.
Българският народ спаси не един, а много човешки животи. Съумя да събере сили и да приеме съдбата на българските евреи като своя съдба. В една драматична за целия свят ситуация, той реагира с адекватно политическо поведение и извърши изключителен подвиг. Благодарение на организираното мощно обществено движение, от тук към “лагерите на смъртта” не тръгва нито един български евреин. България не успя само да спаси онези 11 343 жертви на Холокоста, депортирани от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот, от които само дванадесет оцеляват от нацистките лагери. Затова, поклон пред тях и пред паметта на всички останали жертви! Поклон и пред спасителите на българските евреи! Поклон пред народа ни и пред земята ни, която ражда Човеци! Поклон пред живите, преживели ужаса на най-антихуманното престъпление на XX век!
