Ценностите са в основата на всяка политика. Но кои ценности са по-важни? А кои ценности са доминиращи в нашето общество? Защо за българската политика говорим повече като за разпределение на интереси, а не като за разпределение на ценности? Вярно е, хората не обичат да говорят за ценности. Но те са отправната точка, която може да им помогне да разберат на кого от политиците може да вярват. Нали доверието към тях започва и свършва с моралните ценности, а не с опорните точки, които проповядват. Защото за истинските политици разграничение между политика и морал не бива да съществува. Не е случайно, че англичаните определят честността като най-добрата политика.
Има една българска поговорка, която характеризира българския преход: ”Куче влачи, диря няма”. Това означава, че не се търси отговорност за нищо и никое провинение не е наказано. Ако решите да ме апострофирате, няма да ви се разсърдя. Така е – няма осъдени, значи няма и провинения! Дали е “Техноимпекс” или компания “Балкан”, въпреки публично оповестените документални подробности около приватизацията им – виновни няма, защото приватизаторите действали според закона! У нас, колкото и парадоксално да изглежда – случва се не хората, а законите да са на подсъдимата скамейка. Моралът сме го натикали в ъгъла, докато в нормалните държави той е синоним за политическо поведение. Там, още в началото на политическата си биография, всеки политик е наясно, че оттук-нататък ще бъде оценяван с мярата на доминиращите обществени ценности. И в случай, че реши да прекрачи границата, от него се очаква да действа изпреварващо и преди всички, а решението му да е лично и продиктувано от неговото ценностно мислене.
Днес на българската политическа действителност се гледа като на тарикатлък и измама. Няма срам. Няма политическа култура, няма и правила. Нищо не изглежда истинско, особено на фона на унифицираните публични “акции” на опозицията. Изглежда, че колкото е по-лъжовно, толкова е по-надеждно. Политическата демагогия, спекулациите и фалшивите новини не са плевели, които искаме да унищожим. И те така са се оплели около хора и партии, че убиват връзките помежду им – отдавна изсушени и ценностно компрометирани. Какво друго да мисля, щом една лъжа или спекулация e достатъчна, за да накараш петдесетина да се качат в един автобус и да ги разходиш до столицата, а за благодарност те да викат: ”Оставка!” И така е ден след ден! Без да го осъзнават – и едните, и другите си стават все по-излишни. Защото доверието между тях изчезва, както водата – в пустинните пясъци…
Но аз съм оптимист и надеждата ми е, че ”по делата им ще ги познаете”. Не всички са лъжци. Не всички са шамани, които ръкомахат пред лицето ви, надявайки се да ви убедят картинно как всичко около вас “бълбука и клокочи”. И ако вие не виждате нищо такова да знаете, че спекулират и са част от “оная” игра! Затова когато те се издънят, не си мълчете. Или им дайте свободата сами да се провалят. А вие в това време се огледайте, защото винаги съществува вероятност да откриете истински политици. Тях няма да ги видите да крещят по площадите, нито пък да разиграват драматизации „а ла Нинова”. Не спекулират и не лъжат за важните неща. От устата им не изскачат пръски наоколо, докато пълнят ушите ви с клишета и опорни точки. За всеки проблем винаги имат повече от едно решение. Те не биха си позволили да говорят от ваше име, причислявайки ви към „хората” и “народ”. Запомнете, че една от причините, поради които добрите политици са точно такива е, че те служат на идеите и на ценностите, а не на интересите и на себе си. И друг път съм ви казвала – умната…
