Всяка среща на върха е събитие и очакванията винаги са свързани с това тя да представи възможности и да очертае перспективи. А на Софийската, Европейският съюз сякаш изведнъж забрави за образа си на бюрократ – разпределя едни пари, поставя условия за тяхното усвояване и после контролира кой как си е свършил работата. Защото днес, когато темата за реформирането на Съюза е толкова актуална, спокойно можем да кажем, че този процес стартира и началото го постави България. Не само защото приоритет “Западни Балкани” е българска идея или защото това се случва по време на нашето европредседателство. А защото всяка истинска реформа започва първо с промяната в нагласите и във възприятията и защото този приоритет e замислен като такъв и има точно такава посока. По този начин България влезе в ролята на истински идеяист и на медиатор в тази посока. И Бойко Борисов, и българското правителство демонстрират неподозирано умение в предлагането и прокарването на такава свежа идея за развитието и укрепването на европейската общност. Нашето европредседателство изведе промяната в нагласите на първите политически мъже на Балканите при решаването на регионалните проблеми на мира, сигурността и националния икономически просперитет. Колкото до наши и чужди противници на общността, които иронично си позволяват да подмятат ”какво бяха това европейски ценности”, то точно след Софийската среща трябва да са разбрали, че тези ценности работят на оборотите на човешките отношения. Защото онова, което тази среща произведе, бе добавена стойност към разбирането за “съединението прави силата”, т.е. за мястото на разбирателството и солидарността в региона по пътя на общото ни развитие. Така резултатите от тази среща надхвърлиха очакванията ни за раждането единствено на поредния европейски документ, съчинен от евробюрократите.
България положи колективни усилия в лицето на правителството, но впечатляващи са и личните усилия на министър-председателя за привличането на съмишленици още в етапа на подготовката на самата среща. Направиха го, осъзнавайки колко важна e тя в стратегическо отношение за нашата страна, за региона и за целия Европейски съюз. Целта – да се извлече максимума от идеята, бе потвърдена и от съдържанието на приетата декларация. Лоша стратегия щеше да е, ако в целия този процес българското правителство не бе заложило на разбирането, че подкрепата винаги минава през съгласието. Поради тази причина, спокойно можем да обобщим, че Софийската среща на върха с участието на първите лидери на ЕС и балканските държавници, произведе нов тип междудържавни отношения в региона, а заслугата е на България. Основополагащи се оказаха искрените човешки връзки между първите политици, което бе нюанс в идеята за балканско разбирателство, лично лансиран и прокаран от българския министър-председател. Това е една линия, която е извън спора и извън сблъсъка, породен от различия във фокуса по отношение на националните и на политическите интереси.
За Балканите неразбирателството и споровете винаги са ни връщали към войните. Те са загуба на време и на енергия, а това не работи в полза на балканските народи. Промяната в тона и в темповете за решаване на междудържавните и вътрешни проблеми е задача на днешния ден, а не на утрешния. Времето не позволява тя да бъде отлагана, защото всяко поколение очаква от политиците не просто да интерпретират проблемите му, а да ги решават. И тъй като, мирът и благоденствието не са абстракция, а усещане, това прави тяхната задача още по-трудно, защото са решили да свържат тези две ценности с концепцията за бъдещето на Балканите. Българското европредседателство постави началото на този процес и ние не може да не се гордеем с факта, че като извади идеята за Западните Балкани, България е не само идеяист и медиатор, тя демонстрира и качества на лидер. Защото ако се позовем на казаното от Джак Фостър: „Идеяистът провокира идеи. Лидерът води“. България вече влезе и в двете роли.
Няма съмнение, че Софийската среща даде надежда и перспектива. Внесе мобилизация и увереност, че най-плодотворно се работи на нивото на общите усилия за междубалканска свързаност – политическа, икономическа, инфраструктурна, дигитална, духовна…Това разбиране, възприето от всички участници, извади Балканите от зоната на чужди домогвания, заради геополитически интереси. Сега балканските правителства могат отговорно да дефинират националните си цели, обвързвайки ги cъс Софийската декларация. Страните от Западните Балкани вече са в ориентира и в обсега на Европейския съюз и това е най-важният резултат. Балканските народи имат посока, но не от друг, a от техните политици зависи с какви темпове и в какви срокове ще съумеят да покрият европейските критерии.
Прав бе Таяни – председателят на Европейския парламент, като каза, че Европейския съюз няма да е завършен без страните от Западните Балкани. А аз ще допълня, че те винаги са били част от миналото на Европа, част са и от нейното настояще и бъдеще. След като тази среща им даде ясна европейска перспектива, разписана със също толкова ясни критерии, а през юни в Лондон ще се проведе и следващата среща, за да бъде направена и втората стъпка по приоритетите, договорени в София, не може да има никакви съмнения, че става дума за един стартирал вече процес. И ако се доверим на думите на министър Лиляна Павлова, в Лондон може и да се вземат решения и за отваряне на преговори, което зависи и от това дали Македония и Гърция ще се разберат за името на бившата югославска република. На ход вече е и реализирането на общи проекти, чието финансиране от ЕС и от международни банкови институции е осигурено. Но за протичането на процеса в бъдеще ще са важни политическата стабилност, амбициите на балканските правителства, мобилизирaнето на техния национален експертен потенциал, както и начина по който ще решат да използват ефективно съдействието и сътрудничеството със страните-членки и с Европейската комисия.
Софийската декларация е базата, която успя да консолидира правителствата на Западните Балкани, които доброволно се обединиха около разбирането за споделен ангажимент към общото европейско бъдеще. Имайки вече ясната подкрепа за европейска перспектива, от тях се очаква да работят за политическата, икономическатa и социалната трансформация в региона, в интерес на правовата държава, както и да извършат съответните социално-икономически реформи. Естествено е да се работи по посока на върховенството на демокрацията, което преминава през върховенството на закона, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, доброто управление и зачитането правата на гражданите. Но най-тежкият проблем, който някои от тях трябва да решат е свързан с наследството от общото им минало и териториалните промени след разпада на бившата Югославска държава. Предизвикателството е да се намери решение на всички двустранни спорове, в основата на които са претенции от териториален и етнически характер.
В декларацията ясно се казва, че Европейският съюз ще насърчава пазарната и инвестиционна среда в Западните Балкани. Eнергийната ефективност ще бъде приоритезирана. Ще се постави специален акцент върху създаването на нови възможности за младите хора, обвързвайки го със социално-икономическото развитие на района. Набляга се също на сътрудничеството и координираните усилия за справяне с предизвикателствата пред общата сигурност, миграционните потоци, тероризма, трафика с хора, контрабандата на наркотици и оръжия. Очаква се задълбочаване на взаимовръзките и приноса към общата външна политика, както и противопоставянето на дезинформацията ,хибридните дейности и предотвратяването на кибератаки.
Софийската среща на върха е голям успех за българското европредседателство, за българската дипломация и за българското правителство. Това бе една успешна среща, смятам не само аз, въпреки опитите на БСП и техните дворцови политически коментатори, които се опитват да ни разколебаят, твърдейки обратното и правейки го безобразно и необективно. Ако перифразирам натрапеното ни от тях, то звучи ето как – в декларацията не се говорело, че те (балканските народи) вървят към европейско присъединяване, а ставало дума, че им се дава перспектива в бъдеще да се присъединят към Европейския съюз. Ама то не е ли същото от етимологична гледна точка? Не звучи ли смислово по един и същи начин? И още – в декларацията, видите ли, не фигурирали срокове кога това щяло да се случи?! Е, това вече и от най-слабия ученик не би трябвало да го чуем! Защото кой може да каже коя страна с какви темпове ще покрива критериите? Но когато човек е решил да спекулира, да произвежда фалшиви новини и да манипулира, той не се спира пред нищо!
Всъщност, можем да се запитаме, до кога политически злосторници ще продължат да наливат катран в казана, в който искат да удавят държавата и народа ни? Защото похвално е, но е и повод за национално самочувствие, че България бе тази, която извади дефиницията за бъдещето на Западните Балкани като важен приоритет на нашето председателство. Срещата на лидерите на Европейския съюз с първите балкански държавници разви параметрите и предложи механизмите за постигането им от онези, които доброволно решиха да приемат и да изпълнят ангажиментите по европейския избор, който направиха. И както вече казах, в какви срокове това ще се случи, зависи от самите тях. Фразата “да приемат и да изпълнят” е онзи ключов компонент, в който се съдържа и конкретиката на отговора – кога може да се случи действителното им присъединяване към общността? На някои може да им се струва, че този процес е с прекалено отворен край. Но знаем най-важното – пистата е една, а всяка от страните има пред себе си координатната мрежа от критерии, приоритети и подкрепящи действия от страна на Европейския съюз. Знаем също, че е възможно всяка от тях да положи различни усилия и поради тази причина да пристигне на финала в различно време. Знаем също, че алтернативата Европейски съюз е вероятна, а ползите от нея – правдоподобни. Като страна-членка, България им гарантира това.
