Анархията днес не се проявява само в противопоставянето на правителството – което и да е то, а проявленията й са свързани с противопоставянето въобще на йерархията в държавата. Тръгвайки от нейната същност, какво представлява тя? Организационна структура, която отразява и чрез която се реализира всяка власт. Докато самото понятие анархия е с гръцки произход и означава “отсъствие на власт”. В случая ще стане дума за онези нейни проявления, в които се целят най-вече опозиционните партии, които имат интерес да подстрекават нагласи към децентрализирано общество, в което да не се зачитат действията и решенията на законните и компетентни институции в държавата. Едновременно с доверяването на фалшивите новини, и анархията, разбирана по този начин, сe очертава като тенденция, която доказва незрялост на гражданското ни общество. Тя се изразява и в нeспособността на отделни граждани да реагират на домогванията на опозицията да ги използва за свои тяснопартийни политически цели.
Подобен похват е хибриден – използване на дезинформация за постигането на определен политически замисъл. Поставени в основата на зародило се недоволство, фалшивите новини са инструмент за подстрекаване срещу държавността и представляващите я институции. От подобни опити на опозицията да наложи незачитане на йерархията, идва и опасността от разграждане на демокрацията, както и подмяна на истинската роля на гражданите в нея. Моята констатация е, че напоследък се нароиха много примери на ескалиране на исканията, граничещи с анархия. Става въпрос за такова изкривяване на ценностното разбиране за гражданските права и задължения, което застрашава функционирането на институциите и като цяло – на демократичното общество. Защото демокрацията не означава децентрализирано общество, което да изключва принудителните действия, предписани от закона и осъществявани от упълномощените институции. Тя не е и общество, което функционира единствено чрез доброволното сдружаване на гражданите при отстояване на техните искания и права. Демокрацията съвместява закона с правата и задълженията на гражданите.
Следейки моите публикации, би трябвало да ви е известно разбирането ми за ролята на опозицията, т.е. всяка партия, която не е на власт, да е в състояние да предлага алтернатива на управлението. Впечатлението ми напоследък, свързано с политическия живот в страната е, че слабостта на опозицията да изпълнява пълноценно ролята си на такава, засилва една друга тенденция в политическото й поведение. Тя е свързана с провокиране на обществени нагласи за анархистични действия, водещи до незачитане на йерархията, която всъщност е отражение на държавността, от една страна, а от друга – на индивидуалната и групова гражданска свобода. Обратното означава израждане на демокрацията и съществуването на риск от подмяна на справедливото разбиране за демократичнитe отношения между държава и граждани.
Каква е ситуацията в момента? Наблюдаваме провокиране на обществено напрежение, най-вече от страна на БСП. Няма съмнение, че то не е резултат на естествено породили се граждански настроения, а е ефект от тактика на пораждане и надграждане чрез манипулации, спекулации, дезинформации и фалшиви новини. Към това може да прибавим и факта, че БСП се връща към стария си вид, но също иска и да яха националпопулистката вълна, въпреки че ляво и консерватизъм в нейната идеология няма как да вървят заедно. Но това е друга тема, по която също съм писала. Сега по-скоро трябва да търсим отговора на въпроса – възможно ли е гражданите и държавата да се противопоставят на опитите на една партия да използва отделни групи от хора – користно, и за своите партийни цели, като ги прави участници в режисирани от нея събития? Крайната цел – да се подкопават основите на държавността чрез манипулирани протестни действия, така че да се правят внушения за недоверие към институциите.
Но преди да стигнем до конкретните проявления, свързани с темата, да се опитаме да презентираме с няколко изречения сегашната политическа ситуация. Само така ще може да си обясним кое провокира подобно политическо поведение, насочено към формиране на обществени нагласи за недоверие към институциите и анархистично настояване за удовлетворяване на искания в степен, която ръстът на икономиката и приходите в държавния бюджет не го позволяват. Да започнем с отсъствието на алтернативна опозиция. Няма и предизборна ситуация, макар че, чета днес, на някои аслани в социологията им се привиждала свръхполитизация, за която си мечтаят и в БСП. И като не виждат нищо подобно, започват сами да режисират събития и скандали. Достатъчно е да съзрят някакво социално недоволство, свързано с определена група граждани, за да се прилепят веднага и да документират своето присъствие там. Но това е най-безопасното, което една опозиция може да предприеме. По-опасното е скритото подстрекаване чрез инструментите на задкулисието. Външно изглежда, че става дума за обикновен граждански протест, но съществуват и съмнения, че няКой съзнателно и тактически се е възползвал от дефицита на гражданска саморегулация. Означава, че гражданите не осъзнават, че са използвани – подстрекателите преследват своите тяснопартийни цели, а не решаването на проблемите им или удовлетворяване на техните искания. Причината – недостатъчната гражданска информираност, която е все пак личен ангажимент, но и в липсата на правна и политическа култура, което им пречи да правят ценностен избор.
Режисирането на скандали и писането на сценарии за събития, които да пресъздават несъществуваща предизборна ситуация, се е превърнало в смисъл на опозиционното поведение. Това отдалечава опозицията от нейната действителна роля и е аргумент за нейната неспособност да се справя с тази роля. Това е слаба опозиция, защото тя гледа на участието си в политизирането на всяко недоволство, като на единствен начин да привлича обществения интерес към себе си. Чух някой да казва, че политиците били за това – да политизират. Не, политиците работят за решаване на проблемите. Защото търсенето на тяснопартиен пропаганден елемент е за сметка на гражданите, които са им повярвали. В очите на останалите членове на обществото те определено изглеждат като жертви на тези политически амбиции. Особено в случаите, когато знаците определено са за инспирирано недоволство или събитие. Докато очакванията са опозицията да реализира собствената си програма през парламента, най-често мобилизацията й е около фразата: “Това правителство трябва да си ходи.”
