Теми

Популярни

ДЕТЕТО МИ ЩЕ Е ПЪРВОКЛАСНИК – I ЧАСТ

ДЕНЯ НА ДЕТЕТО

Встъпването в първи клас е важен етап от живота на детето. Предстои му адаптация към училищната среда, поемане на задължения и нови отговорности. Училището му предлага нови възможности за социализиране. В много от случаите, ще му се налага да взема самостоятелни решения. Неговата дейност и постъпки, свързани с ученето и поведението, ще бъдат коментирани и оценявани. В условията на новите взаимоотношения, ще формира и нови умения за комуникация и навици, а от някои ще трябва да се откаже в името на общите правила и изисквания. На изпитание ще бъде поставена неговата училищна готовност, на която имам посветена публикация на страницата на “Училище за идеи” в Детски сайт.

Днес ще ви предложа няколко идеи как да подготвите детето си по-лесно да преодолее стреса наесен, когато официално ще прекрачи прага на училището. Не подценявайте този преход в живота му. И затова е редно да започнете с един непринуден разговор, в който да си поговорите за това, което му предстои. Може да изберете подходящото време и подходящото място. Непременно го свържете с потребността човек да се учи и да се образова, така че от него да стане един добър човек и гражданин. Разкажете му за себе си, за своите успехи и стремежи през годините. Наблегнете на успехите и на останалите членове на семейството. А защо не и за онези неща, които не сте успели да постигнете? Тази откровеност ще отвори възможност и за другата гледна точка – върху какво се изгражда всеки успех и защо не винаги мечтите се превръщат в реалност?

Непознатото винаги е допълнителен фактор за безпокойство. Използвайте лятото, за да изминете заедно маршрута до училището. Направете го така, както ще се случва всеки ден – пеш, с автобус, с тролей, с метрото или със семейната кола. Обърнете му внимание на околната среда, през която минавате. Стигайки до училището,  влезте вътре и го разведете из сградата. А може би ще е възможно да му покажете и учебната стая, в която то ще прекара почти целия ден, както и останалите помещения, до които ще има достъп.Запознайте го с учителката/учителя. Заедно с нея бихте могли да му разкажете за училищния режим – организацията на учебно-възпитателния процес в условията на полуинтернатното обучение. Нека тази малка “екскурзия” да е първата стъпка към преодоляване на безпокойството у детето.

На тази възраст вашето дете ще трябва да е усвоило нормите за поведение и взаимоотношения с останалите. Няма да е излишно да му ги припомните. Би трябвало да има изградени навици да се самообслужва и да се грижи за личата си хигиена. Ще му се налага да го прави, защото почти целия ден ще е в училище. Ако до този момент, дисциплината е била водеща във възпитанието му, сега няма да му е трудно да се съсредоточава в изпълнението на учебните задачи. Няма да изпитва и затруднения да се вмества в изискванията на учителя, без да се разсейва със странични занимания. То трябва да знае как да търси съдействието на педагога, когато някой му пречи, a също и  когато му е необходима помощ или разрешение.

Трябва да се безпокоите, ако в предучилищната група вашето дете е проявявало агресивност спрямо другите деца. Добре ще е да получите специализиран съвет, ако такива случаи са били регистрирани често или постоянно. Ако сте го наблюдавали и имате съмнение за хиперактивност – също потърсете мнението на професионалист. Има родители, които подценяват хиперактивните проявления и ги смесват с “буен”, “енергичен”. Имала съм такива деца и те винаги създават проблеми на учителя – трудно се съсредоточават, отказват да се занимават с пряко поставените задачи, стават и се разхождат из стаята по време на часа. По-странното е, когато родители на такива деца отказват да съдействат и предпочитат да приемат сигналите на учителя, като оплакване от лоша дисциплина. Първокласникът трябва да се е научил да контролира поведението си, но в случая има нужда от професионална помощ.

Навиците да се комуникира са свързани с езиковите възможности на детето, с неговия характер, с темперамента му, с усвоените навици за интерактивна комуникация. Помогнете му да осъзнае колко важно е да слуша какво говори учителят, за да може да му отговаря правилно. Трябва да знае как да се обръща към него и как да търси съдействието му. Ще му се налага да разговаря с останалите деца и да разменя мнения, да дава идеи. Сигурно ще се сблъска с претенциите на някои от съучениците си да бъдат лидери. Те ще се опитат да влияят и на него в прегрупирането върху основата на интереси или на симпатии. Може би и вашето дете ще е едно от тях и ще си съперничи с другите. Съперничеството понякога поражда конфликтни отношения, затова не пропускайте да го посъветвата как да се държи в такива случаи. А може би е твърде мълчаливо и плахо в контактите си. Поработете и върху това, защото има риск то да изпадне в изолация и това да породи тежки проблеми, свързани с неговото психологическо състояние. Затрудненията в общуването може да формират и отрицателно отношение към училището.

Опитах се да нахвърля, възможно най-кратко, онези най-спешни посоки в съвместните ви усилия – вашите и на детето ви, за да може то да посрещне някои от предизвикателствата на училищната среда, свързани с поведението и поемането на новите отговорности. Това което споделих, има значение за ситуирането на малкия първокласник. За останалото – следващия път!

error: Свържете се с автора за разрешение!!