СЛЕД COVID-19 ЩЕ СМЕ РАЗЛИЧНИ

пандемия
Време за четене: 3 минути

Битката с COVID-19 е тест за българския научен напредък и за жизнеността на системите в държавата ни в нейната най-нова история. Нашата държава! Държавата, която години наред някои наричаха неуважително “тази държава”. И ето, оказа се най-неочаквано за тях, че “тази държава” реагира по-отговорно и по-адекватно от всички останали страни-членки на ЕС. “Тази държава” се изправи с всички налични ресурси срещу COVID-19, за да защити здравето и живота на българските граждани. А що се отнася до обявяването на извънредното положение, то е временно и не е задължително нормативният акт да изчерпва всичко, свързано с регулиране на ситуацията, защото в ход могат да се правят промени и допълнения. Самият закон е правен документ, който отразява най-спешни основополагащи норми за поведение на гражданите и ролята на държавата. Той отразява не само предприемането на конкретни практически действия, но и определени морални норми. Водеща ценност в тази ситуация е здравето и опазването на живота. Това е и моят най-силен аргумент срещу онези, които подемат публично темата за някакво нарушаване на човешки права. Ще им кажа, че ограничаването на движението и контактите, т.е. т.н. социална изолация, e мярка единствено в полето на здравеопазването и е в името на Живота. Затова бих определила подобни трели като политическо престараване и като злоупотреба с нагласите на гражданите.

Вече свикнахме да гледаме на оперативния национален щаб като на “будилник”, чиято аларма звъни за поредното ни “пробуждане”. Информацията, която получаваме от него е като точна прогноза за “времето” днес – по- различно от вчера, а вероятно по-различно и от Утре. Под знака на “ексклузивно” преминават дните ни! Искаме или не, “времето” тече със скоростта на COVID-19. Затворени в сегмента на домашното пространство, на мнозина българи им се наложи да осмислят какво е да си солидарен. Разбира се, не всички са доволни от блокирането. Не са малко и онези, несвикналите да се съобразяват с правилата. Вероятно за тях това е истинско изпитание. Искам да им кажа, че когато пред нас има само една алтернатива – да победим COVID-19, всяко едно съзнателно усилие е важно. А ние все още сме в подножието на кризата…

Надявам се след края и след преживяното, всички да сме се променили и да сме станали по-различни – отговорни, солидарни и по-консолидирани. Днес ние имаме основание да си вдигнем националното самочувствие, защото страната ни се справя по-добре с кризата от редица уж развити страни. Ще ми се да вярвам, че Утре ще се откажем да се самоопределяме като “най-беден и нещастен народ”, защото това едва ли е най-вярното. Знам, че много българи вече живеят с очакване за тази промяна и са готови да погледнат с други очи на своето място в общото ни бъдеще. Защото след кризата ще сме придобили и по-различна опитност, а не само как да оцеляваме. А кое е най-ценното познание? Oнова, което сме придобили в трудни времена на кризи, като сегашната. Защо сe случва точно във време на кризи? Причината е, че те ни учат не само да съзираме опасността, но и да развиваме нашата чувствителност към нови социални стойности. Сещам се как през изминалите години често чувахме призиви за заедност, но малко бяха онези българи, които разбираха какво означава това. Отговорът някак дойде с това изпитание – заедност заради здравето и заради Живота. Затова всяка криза е предизвикателство и битка, но и познание, защото по време на криза съдбата ни поставя задачи, с които трябва да се справим.

COVID-19 ни вкара направо в сюжета на истински холивудски сценарий. Нещата, които досега ни изглеждаха невъзможни, се оказаха възможни – живеем като във фантастичен филм с невидим и опасен противник….Ние сме актьорите от масовките, а сценаристът продължава да ни държи в неведение – не знаем колко са сериите и какъв ще е финала. Остава ни да играем и да спазваме дисциплината, надявайки се един ден да дойде края и той да е щастлив. Но истината е, че това не е филм и не е художествена измислица. Това е реалността, която всеки от нас трябва да преосмисли. Ние не сме актьори, а фокус в една пандемия. Векторът е сменен! А ние не трябва да допускаме да ни завладее страхът! Нека Аз-ът да заменим със сплотяващото Ние, защото в това е нашия шанс заедно да влезем в Бъдещето….Чувам ви да казвате, че Бъдещето ни изпревари и вече е при нас… И сте прави, но вярвам и в Бъдещето след карантината.

Р.Р. А aз ще продължа да пиша, защото в тази война срещу безмилостния противник, и словото е ресурс… Спазвайте карантината и дисциплината!

error: Свържете се с автора за разрешение!!