Тези дни разлиствам нахвърляни текстове за бъдещи статии. Започвала съм ги и не съм ги довършвала. Навярно съм чакала друго време, когато една друга духовност, пробудена от върховно изпитание ще ни извади от зоната на омразата и на разделението. Сякаш съм знаела, че това време ще дойде заедно с новата 2020-та година, когато в навечерието й публикувах за вас статията “2020 – нова година и ново мислене”. Но едва ли съм допускала, че появата и яростта на COVID-19 ще е причината!
Двадесет и първи век отвори вратите към един друг свят – на технологичен напредък и иновативност, на толерантност и на взаимност, на органично проникване на ценности и на безалтернативна човешка взаимопомощ. Времената се менят, но политиката и лидерството продължават да са изкуство за печелене на доверие и влияние. Но кой е този, на когото можем да се доверим? На Хенри Милър принадлежат думите: ”Никой човек не е достатъчно велик или достатъчно мъдър, за да му поверим съдбата си. Единственият начин, по който някой може да ни води, е ако ни възвърне вярата, че можем сами да се направляваме.”
Две десетилетия изучавам латералното мислене, чийто създател е професор Едуард де Боно и чета написаното от Джак Фостър за лидерството. През годините събирах “парченца мозайка”, надявайки се да настъпи момента, когато ще се появи някой Човек, който ще поиска от българските граждани да заобичат живота си и държавата си, като им помогне да стигнат до прозрението, че “хората могат да променят живота си чрез промяна на нагласите си”. От опит знам, че да се справяш с предизвикателствата е по-скоро нагласи на ума ни, отколкото възможности.
Има нещо много важно, което може да накара хората да повярват в необходимостта това да се случи – да се появи лидер, чийто потенциал му позволява той да им влияе. И тогава те ще повярват на такъв човек, защото изправени пред яростта и настъплението на COVID-19, той ще пожелае от тях да се почувстват уникални в опазването на здравето и на Живота. На такъв човек не само ще му се доверите, но и ще го заобичате, защото веднага ще усетите, че макар и Генерал е застанал там, където сте и вие. Застанал е с лице към опасността и преди вас болката ще изпълва сърцето му. Но на него му трябват сили, за да ви напътства и укорява, защото пътят се очертава да е стръмен и дълъг.
Човешката история никога не е била вдъхновявана от равнодушните, а от онези, които имат куража да кажат: “Събаряйте стените! Отворете прозорците на душите си! Повярвайте в себе си! Приемете предизвикателството като изпитание за куража и волята ви!” За такива хора казвам, че работят с нас, а не се спотайват в сградата на президентството. Една институция, която очевидно е била замислена за Човек, който да изразява единството на нацията чрез силата и влиянието на характера, на възгледите и на порива да обича българите. А в този мандат ние не случихме на такъв човек, и от обединител на нацията, той вече е тежко бреме за държавността.
Винаги най-голямата ми болка е била, че не забелязваме и не ценим самоотвержените и онези, които нямат нужда някой да ги води, защото те водят другите. Те носят идеи, талантът им е да се разбират с хората и да им влияят. Те са лидери. И когато се появят, доверието в тях е велико. Вярвайте им, защото тяхната кауза е вие да повярвате в себе си и да се научите сами да се направлявате. Защото няма по-голяма сила от тази да осъзнаеш собствените възможности. Спомняте ли си за Моисей? Когато той стигнал до планината Хорив, докато търсел трева за овцете си, той видял един храст, който горял в пламъци, но не изгарял! „Странно — помислил си Моисей. — Я да се приближа, да го видя по–добре.“ Когато се приближил, от храста се разнесъл глас, който казал: „Не се приближавай повече! Свали си сандалите, защото стоиш на свята земя.“ Това бил Бог, който говорел чрез един ангел, затова Моисей прикрил лицето си. После Бог казал: „Аз видях страданията на хората ми в Египет. Затова имам намерение да ги освободя, а ти си този, когото изпращам да изведе моя народ от Египет.“ Йехова се готвел да заведе народа си в прекрасната земя Ханаан. Но Моисей казал: „Та кой съм аз? Никой. Как мога да направя това? Добре, да речем, че отида. И израилтяните ще ме попитат “Кой те изпрати? Какво да им кажа тогава?“
Днес на нас не ни се налага да отправяме въпроса “Кой те изпрати”, обръщайки се към генерал-майор Венцислав Мутафчийски. Това е човекът, за когото при първото му появяване написах, че в неговото лице ще срещнем новия образ на представител на държавата. Той знае стойността на всяка дума в публичното говорене и затова в изказа му по време на брифингите няма да откриете и една излишна фраза. Неговата компетентност, капацитет, професионално комуникиране и чувствителност бяха забелязани веднага от българските граждани. Благодарение на него усещането е, че процесът по ограничаване разпространението на коронавируса е контролиран с всички възможни ресурси – експертни, организационни, финансови и материални. Компетентността му помага в поставянето на ясни граници при описанието на случващото се, което потвърждава колко е сложна организацията и как всяко нещо, изречено не както трябва, може да се отрази на доверието. Само в такива моменти на заплаха можем да оценим колко важна е стабилността във всичките й измерения. А днес българската държава работи с обърнато лице към гражданите, както на концептуално, така и на оперативно равнище. От нас се иска да изпълним нашата част от епидемиологичните мерки като следваме отговорно поведение.
И ако днес твърдението на Жан Пол Сартър, че човек сам твори себе си не буди съмнение, то ние, българитe, имаме най-голяма нужда да разберем, че можем да променим живота си като променим нагласите си. Защото истината е, че хора и държави се провалят не заради възможности и способности, а заради представата, която са изградили за себе си. Eто защо, за да се преборим и да победим COVID-19, трябва да покажем, че обичаме живота и вярваме в нашите възможности да се справим с него, като на яростта му се противопоставим c промяна в нагласите. Дошло е време да изпитаме онова самочувствие, което е свързано с разбирането, че с дисциплина и отговорност можем да се погрижим не само за нашето здраве, но и за здравето на другите. Трябва да го направим, защото обичаме живота. Трябва да го направим заради хората, които обичаме и които ни обичат. Трябва да го направим и заради всички, с които животът ни е срещнал. Трябва да го направим, за да се почувстваме след това по-уверени и да продължим заедно нататък, защото в този живот имаме да свършим още много важни неща.
COVID-19 е зараждане и изпитание за една нова духовност – живот без омраза и без разделение. Справянето с инфекцията е предизвикателство за единението на нацията ни. Щастлива съм, че мога с думи да вдъхвам кураж на другите и да благодаря на самоотвержените хора, към които ще са обърнати очите ни през следващите месеци. Винаги съм го правила и ще продължа да го правя…А сега да се отпуснем и да се усмихнем, защото само така в края на битката ще можем заедно да усетим самочувствието, че и в тази поредна битка сме победители. Защитили сме Живота…и сме заобичали повече държавата си.
