Наричат я ’’момичето на Кол’’, защото и по нейни думи:’’Той промени из основи живота ми и без него аз днес нямаше да съм тук.’’ И това е така. Тя получава неговата подкрепа още на старта на своята политическа кариера. През 2000-та година – след финансовия скандал, свързан с даренията, Хелмут Кол й повери и лидерството на Християндемократическия съюз. Едновременно с това й повери и бъдещето на партията, и бъдещето на обединена Германия. Повери й и бъдещето на Европа – известни са неговите заслуги за укрепването на Европейския съюз и амбициите му за ролята на Германия в него. Казват, че в избора си този далновиден политик е разчитал на три факта от биографията на Меркел – че е източногерманка, че е жена и че е протестантка. Според политически анализатори, Хелмут Кол е проявил изключителна смелост, предизвиквайки към онзи момент политическото статукво в ХДС, която е консервативна дясна партия и винаги дотогава е била оглавявана от мъже и от католици. Меркел поема отговорността да продължи делото му на обединител на Германия и вдъхновител за нова Европа. А сега, след трите мандата на управление става ясно, че германският канцлер притежава и всички качества да е лидер от европейски и световен мащаб.
В неделя съюзът на ХДС и ХСС спечели изборите за Бундестаг, а за Меркел се очертава переспективата (за четвърти път) да е отново канцлер на Германия. Факт, който я нарежда до Хелмут Кол и Аденауер. По-трудното идва сега, когато тя трябва да договори новата коалиционна формула за управление. Според мен, една не съвсем лека задача, предвид декларацията на лидера Шулц, че ГСДП – досегашен коалиционен партньор, ще предпочете да остане в опозиция. Ако това стане действителност, единственият вариант е коалиция със ’’Зелените’’ и с либералите от FDP(СДП). А това няма ли да означава и много повече компромиси, тъй като са известни различията с тях по отношение на реформирането на ЕС, мигрантите, данъците и енергетиката? И как ще се отрази това на реформаторската скорост на Меркел? Няма ли да избуят и някои тлеещи напрежения в недрата на германското общество, имайки предвид подкрепата от 13% за националистическата партия ’’Алтернатива за Германия’’, която е известна със своите антимигрантски политики?
Ако съдим по последното изказване на Меркел, за нея все още двата варианта за бъдещо коалиционно управление не са изчерпани. Дали Шулц и неговата ГСДП ще размислят и ще се откажат от ролята си на опозиция? Може Меркел да се окаже права, и срещу определени компромиси и отстъпки от страна на ХДС/ХСС, социалистите да размислят и да си спомнят, че все пак участието във властта е цел на всяка партия. Това е и единствената възможност за демонстриране на политическа воля и за засилване на влиянието в обществото. Дори това да се случва в условията на коалиционно управление, което ще изисква компромиси и отстъпки, има реален шанс да бъдат изпълнени онези предизборни обещания, при които има съвпадение или може да бъде постигнато сближаване на позициите.
Повече от ясно е, че на Ангела Меркел й се пада нелеката задача да насочи преговорния процес в два фокуса. Единият, който да кореспондира на националния интерес на Германия. Другият, да е свързан със затвърдяването на лидерската роля на германската държава в Европейския съюз. Не се съмнявам и вярвам, че опитен политик като Меркел ще тръгне към предстоящите преговори с ясни идеи за тези два фокуса в преговорите. Тя знае как се преодоляват предразсъдъци и стереотипи, което го доказа и с досегашното управление в коалиция със ГСДП. Колко подготвена е Меркел да се справи с предизвикателствата, които й предлагат тези избори? На кои екстраполации на досегашните тенденции в социално-икономическото развитие на Германия и на нейната доминантна роля в Европейския съюз ще заложи, така че да се противопостави на насрещни сили, които няма да са съгласни с платформата на новото коалиционно правителство? Ще успее ли да обедини останалите партии около каузата за справяне с популизма на ’’Алтернатива за Германия’’? Как ще обвърже политиките на бъдещото коалиционно управление с намерението да върне част от електората на ХДС, който е намалял с няколко пункта в сравнение с предходните избори? Нали самата тя каза: „Ние отново трябва да привлечем онези хора, които гласуваха за „Алтернатива за Германия“. Много са въпросите, а отговорите ще разберем, когато преговорите приключат. Засега на всички нас ни остава да чакаме, защото наистина, както каза Меркел, предстоят трудни седмици. И макар търсенето на ползи да е едно доста егоцентрично упражнение, аз съм сигурна, че тя ще се постарае много, така че да отговори на очакванията на мнозинството от германската нация.
