Колко от нас знаят, че ChatGpt се нуждае от „храна” и от …вода.
Всеки ден стотици и хиляди потребители се обръщат с различни заявки към ChatGpt . И ако сте били изрядни в задаването на въпроса или условията са включени в списъка с функции на чата, изкуственият интелект се заема за работа. А причините да се потърси неговата помощ са най-различни. Учениците имат нужда той да им помогне за домашните. Студентите – за да се подготвят за семинарното упражнение или за разработването на проект. Работещите търсят идеи и решения за дейността си. А други – просто се забавляват. Но изкуственият интелект крие големи възможности, от които в бъдеще може да се използват институциите, бизнеса и неправителствените организации.
Но колко от нас знаят, че ChatGpt се нуждае от „храна” и от …вода. И то буквално, а не в алегоричен смисъл. Замисляме ли се, че за изпълнението на всяка наша заявка се изразходват определено количество киловати електроенергия и много литри ….вода. Затова експертите говорят за изкуствения интелект като за новия индустриален ток. В контекста на бъдещите нужди от електроенергия се заговори и за оптимизиране на мощностите, с които България разполага. Има се предвид, че ние можем да сме не само потребител на ChatGpt, но и износител за региона.
Това за нарастващите потребности от електроенергия се досещах, но за водата – не съм го съобразявала, докато не го прочетох в една публикация. Всъщност на фона на глобалния воден проблем, свързан с нуждите от прясна вода, още един проблем, свързан с изкуствения интелект, може да се окаже критично важен за решаване. Предвид, че в България земеделието е водещ отрасъл, се използва много вода за напояване. Известно ни е също и колко чувствителна е темата по поддържане на изкуствените водоеми (язовирите), чистотата на естествените водни басейни и състоянието на обслужващата структура. И сега има райони и селища в България, чийто основен проблем е водоснабдяването с прясна вода. Може в един момент да се появи конкуренция – от една страна ще са нуждите на земеделието и на битовите потребители, а от друга страна – нуждите на големи технологични компании, използващи изкуствен интелект. Нали се сещате, че с времето ще се появят мощни центрове за данни, необходими за изкуствен интелект. Тази тенденция се отнася и за България.
Чета, че много европейски правителства вече се ориентират към политики, свързани с инвестиране в технологичните иновации и изкуствения интелект, защото целта им е да си извоюват лидерско място в ЕС. Тук е мястото да спомена за амбициите на ЕС към изграждане на повече центрове за данни на европейска територия. От медиите научих, че шест нови фабрики за изкуствен интелект ще бъдат изградени в Европа и една от тях ще бъде в България. Това е признание за страната ни и възможност за стартиращите компании да развиват идеите си и да се разрастват. „Трябва да възприемаме изкуствения интелект не като конкурент, а като инструмент на човека. Той е създаден да подпомага работата му, а не да го замени. За да го превърнем в такъв, трябва да го познаваме и да можем да го управляваме.“ Това заяви преди време българският еврокомисар по въпросите за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева по време на среща разговор на тема „Изкуственият интелект в медиите: въпроси, възможности и етика. “Това е революция, която променя индустриите и ще трансформира нашето разбиране за живота и нормалността в следващите години”. По нейни данни, за 2024 година 14% от компаниите в ЕС с над 10 служители използват изкуствен интелект в работата си. В големите компании с над 250 служители ситуацията е по-различна и средното ниво за ЕС е 41%. Водеща е Дания с близо 28% от малките и средните компании, които използват поне една технология с изкуствен интелект. България е на 25-о място в ЕС, като делът е едва 6,5%. „Целта, която България си поставя, е 11% навлизане на изкуствения интелект до 2030 година. Почти 7 пъти по-малко от целта на нивото в Европейския съюз – 75%“, посочи Екатерина Захариева.
Говорим за една позитивна тенденция, свързана с изкуствения интелект. A трябва ли да се страхуваме от някои заплахи, свързани с него? Вярно е, че изкуственият интелект все още е в неговия ранен етап на развитие. Но системата ще става все по-мощна всяка следваща година, количеството електроенергия и вода, които тази система ще консумира, също ще се увеличава бързо. Например, потреблението на вода на Microsoft почти се е удвоило за три години от 2020 до 2023 г., приближавайки се до осем милиона кубически метра, по-голямата част от които отиват за охлаждане на центровете за данни. Всъщност аз още не съм обяснила как изкуственият интелект „пие“ водата ни. Това се дължи на факта, че центровете за данни генерират много топлина и изискват постоянно охлаждане. Водата е ключов елемент от охладителната система за тези центрове. Всяка заявка към ChatGpt е допълнителен литър вода. В тази връзка остават като водещ приоритет – решаването на проблемите, свързани с измененията на климата, глобалното затопляне и прекомерната консумация на енергия, но трябва да се добави и проблема с водните ресурси за изкуствения интелект.
И това ще е едно очаквано следствие, тъй като световната надпревара в областта на изкуствения интелект е в ход. Правителствата на държавите-членки на Европейския съюз са решени да разположат повече центрове за данни на целия континент, опитвайки се да настигнат лидерите в областта на изкуствения интелект – Съединените щати и Китай. Така че екологичните проблеми няма да спрат тази надпревара, а проблемите само ще се засилят. Това налага ускоряване на усилията и инвестиране в политики за ефективно използване на електроенергията и на водата. А за България е много важно да се поддържа оптималност на водоснабдителната система, надеждността на тръбопроводната инфраструктура и ограничаване на загубите на вода.
Що се отнася до енергийните нужди, изкуственият интелект ще е фактор за развитие и на енергийната мрежа. А една от целите на този процес у нас, съдейки по изказването на настоящия министър на енергетиката Станков, България се стреми да привлече технологични компании, които да бъдат стратегически купувачи на енергия от новите блокове в АЕЦ „Козлодуй“. При интерес страната смята да използва и закупеното преди години оборудване за АЕЦ „Белене“. Едно от предимствата на България за компаниите освен сигурната енергия, която ще дойде от новите ядрени блокове, е готовността на мрежата за увеличените количества енергия. Що се отнася до нуждите от водни ресурси, тъй като технологичните центрове имат нужда и от охлаждане, прочетох за идеята, че може да бъдат използвани водите на река Дунав, ако бъде избран вариант тези центрове да се разположат в близост до енергийните мощности у нас.
Истината е, че никой вече не може да спре настъплението на изкуствения интелект. A трябва ли да се страхуваме от някои заплахи, свързани с изкуствения интелект? Не, защото ползите са стократно повече. Колкото до осигуряването на достатъчно ресурси за „изхранване” на ChatGpt, формулата е в политиките за постигане на екологичен баланс и минимизиране на щетите върху околната среда, в политиките за оптимизиране на енергийната мрежа с нови мощности, в ефективното използване на водните и енергийни източници и изграждане на обслужващата ги структура.
