1
Тази статия я написах през февруари, след поредно изявление на наричащите себе си “десни”. Ставаше въпрос за “Да България”, които искали да предизвикат предсрочни парламентарни избори. За целта призоваваха демократическата общност към създаване на нов политически съюз, “който да се бори с всички демократични средства за предизвикване на предсрочни парламентарни избори и налагане на демократична управленска алтернатива”. Нещо ми подсказа тогава, че прекалено им обръщам внимание и прибрах статията в архив. Когато вчера чух интервюто на Радан Кънев по БТВ при Ризова, реших да се върна към нея. Причината е, че го чух и той да говори за нуждата от изграждането на алтернатива на Борисов!? Не на БСП, защото като се предполага, че са десни, логично е да са алтернатива на лявото. Научаваме, че това била и целта на сближаването на ДСБ с “Да България”.
Според Радан Кънев, дясното било “в постоянен кипеж”.” Какъв “кипеж”, какъв рояк от обединения, съдружия, платформи…! А лицата – едни и същи! Нещо, което бих определила като политическо инвитро. Ха, сега, де! Има материал за цял политически речник! И сега отново – “да се сложи здрав фундамент, здрава основа, на която да започне това изграждане.” Най-малкото заради това, “дясното да намери ясното си място спрямо ГЕРБ”. Аргументът му – ГЕРБ управлявали вече десет години и не можело така – без установено отношение към това управление. Ами определете се! Но защо всеки път – един и същи стил, изпълнен с клишета, познати до втръсване, внушения – зле укрити в препратки, родени в главите на едни и същи хора, думи – изскочили за пореден път от тъмното на неизпълнени обещания, политическа тавтология – предлагана ни като претоплена манджа!
Имайки предвид всичкото им говорене към този момент, включително и оная резолюция на “Да България” от февруари, да ги попитаме с какво е застрашен “демократичния европейски модел на държавност”, че точно сега го формулират като “основен политически въпрос”? Звучи, най-меко казано – неадекватно! Казват го, когато правителството на ГЕРБ и ОП последователно и системно реализира политики, потвърждаващи трайна необратимост на европейското ни развитие, когато управлението следва възходяща крива на икономически растеж, извеждайки ни по темпове в първата тройка на европейските държави, когато България се утвърждава като политически фактор не само на Балканите, но и в Европейския съюз.
И тъй като мътеницата е от двете главни съставки – ДСБ и “Да България”, пак от въпросната резолюция става ясно, че вече имали “общи позиции по всички ключови ценности на демокрацията и върховенството на закона”. Та те бяха и в управлението! Колко пъти още ще се изясняват? Неприкосновеност на частната собственост, свободно предприемачество, свобода на словото и медиите, граждански права и свободи и отричане на тоталитарното минало са отдавнашни реалности, които ГЕРБ отстоява и развива. Кой днес се чувства ограничен (и по какъв начин) да изразява свободно волята и мнението си? По-скоро има преминаване границите на истинската свобода и израждането й в свободия. Ако ме питате, можем да говорим за отдавна нарушената симетрия между задълженията на държавата и задълженията на отделния гражданин.
Били наясно с “антидемократичните политически тенденции, които ерозират институционалния и правов ред”. Ами назовете ги! И да не “забравите” БСП, която окончателно смъкна маската на “реформирана” партия. Добре ще е да чуем и отговорите на няколко въпроса:”Защо мълчите и се спотайвате за „антидемократичните политически тенденции”, свързани точно с тази партия? Заедно с недекларирането на ясна позиция, относно политическото поведение на БСП, това не е ли достатъчно основание да се съмняваме, относно вашето “автентично” дясно? Вие (доколкото съществувате реално) партньор ли сте на тази партия или сте нейна идейна патерица? А сериозно ли е основната цел на бъдещия политически съюз – сваляне на правителството, да е част от сериозна идейна платформа, в която водещи да са политическите ценности, а не интересите и егото. Да пожелаеш да свалиш правителството, само за да си начешеш политическата краста!? Ама те и БСП искат това! Доколко реалистично е подобно намерение, най-добре може да бъде илюстрирано с думите на Петър Москов, което според него би означавало “с къси гащи да излезеш през зимата”. Между другото, според Кънев:“Москов и Лукарски не са еволюирали по темата Борисов”. Звучи най-малкото странно, защото на фона на разумното и прагматично говорене на споменатите двама, празнодумството на Раданкъневци звучи като рефрен от омръзнала ни песен, излъчвана от известни осиновили ги медии.
Как отстояват “последователна опозиционност по отношение на корупционния модел на управление и пленяване на българската държавност, олицетворяван в момента от правителството на ГЕРБ и ОП”? Аз ще отговоря вместо тях!.Правят го, като манипулират обществото. Подменят истината с фалшиви новини и изкривяване на фактите. И по това си приличат с БСП. Колкото до корупционния модел, коментарите им са като гъделичкане по струните на популизма. Те наистина ни напомнят на разказите на онези “очевидци” на чудовището Неси, които говорят за него като за реалност, но все не могат да засвидетелстват срещите си с него.
Как се пленява и превзема държава? Навярно генералите знаят по-добре, но ние вече сме го изпитали на гърба си – приватизация, РМД-та, източени банки…Познато, нали? А що се отнася до “негласната коалиция с ДПС” и “фасадната опозиция БСП”, подобно твърдение е толкова изтъркано, колкото и неблагонадеждно, за да му се вярва. Подмяната на истината за функционирането на законодателната власт с внушения, подобни на онова за “гумения печат”, и в двата случая е илюстрация как само с манипулации и внушения слабите политици се надяват да печелят политическо доверие. Но и двата случая потвърждават съмнението за явна идейна близост на въпросната политическа дружинка с левия политически сектор.
Каква точно е отрицателната им оценка „за провала на Реформаторския блок да наложи реформистки дневен ред в управлението на страната”? Няма да е зле, ако същите тези хора си направят честна самооценка, защото те бяха част от него – отсъствие на реални реформаторски действия, професионална немощ и некомпетентност да бъдат реализирани конкретни политики, макар че участието във властта им бе поднесено “на тепсия”. Защото реформи не се правят само c: ”Думи, думи, думи…”, както се пееше в една френска песен.
Истината е, че трудно се вярва на политици, които са се изчерпали идейно и вече не са фактор. “Експертното” им говорене отдавна е едно дърдорене, което не се приема сериозно. А и едва ли е възможно да си “надробил една и съща попара” много пъти и да очакваш някой да продължи да ти се доверява. По-скоро ставаме свидетели на пореден опит едни и същи лица да се мултиплицират под различно наименование и с eдинствената надежда – от “прахови частици”(както някой ги беше нарекъл) да достигнат размерите на “чернобилски облак”. Но народът е казал:”Ако не посееш, няма да пожънеш.”
