AD USUM INTERNUM

кпконпи
Време за четене: 5 минути

За вътрешно приложение

Нали не сте забравили израза “бивши хора”, който преди време беше използван от служебния (тогава) вътрешен министър. Спомняте си каква реакция на възмущение предизвика сред демократичната общественост употребата на този термин, взаимстван от болшевиките и използван от БКП по отношение на хората, които режимът преследваше като класови врагове. А това бяха достойни хора, на които им бе отнемано не само имуществото, правото на труд и образование, но и живота. Според чл 3(2 ) на Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.) – “Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система”.

Би трябвало гражданите на евроатлантическа България да са омерзени и притеснени от факта, че след 32 години на демокрация, представители на оня комунистически режим се развяват като знаме на “промяната”. Вече бяхме свидетели на разправа с политически опоненти на сега управляващите, на заплахи и преследване по време на избори. Като оръдие за реваншизъм се използват стари комунистически кадри, а заедно с тях се завръщат и практики от миналото. Заедно с т.н. “промяна”, която се оказа измамна подмяна, изпълзяха стари комунистически кадри, лица, свързани с бившите репресивни служби и не само – бяха поставени на важни държавни постове. Същите не крият реваншистката си същност, която целенасочено се използва от настоящата власт. Не сме учудени, че такива хора като един комунистически следовател от Живково време, ръководен в действията си от идеологията и методите на ДС, се използват от управляващите като инструмент за преследване на политическите опоненти и най-важното – за газене на Конституцията, върховенството на закона и на демокрацията.

Фиксацията на управляващите около името на настоящия вътрешен министър и обвързването му от ПП като условие за участие във второ правителство на Четворната коалиция, само потвърждава един установен факт – той им е необходим за да бъде използван и в бъдеще. „Ако не бъде приет Антикорупционният закон и Бойко Рашков за председател на КПКОНПИ, няма да дадем съгласие за участие в коалиционно управление“, заяви днес Бориславова – началник на кабинета на премиера в оставка.И веднага изпадна в противоречие, добавяйки, че при съставянето на бъдещото правителство ПП „ще се ръководят от общи политики и реформи, не от постове“. Какво друго е назначението на настоящия вътрешен министър за председател на КПКОНПИ, ако не е заемане на пост от конкретно лице. При това, ултимативно посочено като условие. От едната страна на везните – одиозна комунистическа фигура, а от другата – правителството.

Ако още не сте го разбрали – ще ви го кажа направо! ПП нямат намерение да управляват през следващите няколко месеца, защото това ще означава доброволно да влязат в поставения от самите тях капан. Напротив, правят всичко възможно, за да не се реализира третия мандат. Всеки пиар – дори непрофесионалист, би ги посъветвал, че участието им в подобно правителство, ще им донесе негативи. Не е лесно да измъкнеш колата от блатото, което сам си сътворил. А капанът е състоянието, до което докараха държавата ни. Очакват ни тежки месеци от есента нататък, и държавата ни има нужда от компетентно и отговорно управление. Четворната коалиция доказа несъстоятелността си и онова, което тя може е да произвежда нови кризи, но не и да се справя с тях. Те нямат и никаква готовност да реализират пълната законодателна програма, свързана с парите от Плана за възстановяване. Инфлацията, галопиращите цени и съпътстващите проблеми, произтичащи от цените на енергоносителите и тяхното осигуряване. ще задълбочават процеса на общо обедняване, a това ще засили социалното напрежение.

Eдинствеият начин сегашните управлавящи да се спасят са предсрочните избори. А пиарите вече са ги посъветвали, че успехът им може да дойде, ако продължат предишната стратегия на компроматна война с политическия опонент – преди всичко в лицето на първата и най-голяма опозиционна партия ПП ГЕРБ. Фиксацията в Рашков е като бъдещ председател на КПКОНПИ да продължи да играе ролята на политическа “бухалка”. Те очакват той да им свърши цялата работа по компрометирането на ПП ГЕРБ и на нейния лидер Бойко Борисов. Те очакват и този път подобен тактически ход да отклони вниманието от самите тях и от проваленото им управление. Затова те залагат толкова много на сегашния вътрешен министър и на неговата бъдеща роля като председател на КПКОНПИ. Готови са да продължат с газенето на демократичните процедури, свързани с общественото обсъждане на всеки законопроект и оценката на неговото въздействие. В този контекст е и новината – третият мандат да бъде задържан толкова, колкото да бъде осигурено достатъчно време за приемане на въпросния законопроект за реформиране на КПКОНПИ и за гласуването кандидатурата на Рашков.

Днес стана публично известно, че ПП поставят и още едно условие – приемането без редакции, на въпросния Законопроект за противодействие на корупцията, който вече успа да шокира конституционалистите, обществото и юристите с тоталитарния си характер. Според някои от тях, този документ, mодобно на печално известния „български закон „Магнитски“, който предвиждаше отнемане на имоти и средства без съд и присъда, на всеки противник на властта, попаднал в черния й списък, проектът за разделянето на КПКОНПИ на две, демонстрира истинските намерения на полуразпадналата се коалиция на „промяната“. Проектът скандализира с някои от текстовете, които директно газят българската Конституция. Недоумение предизвиква изземването на правомощия на прокуратурата и следователите, за да може в същото време управляващите, в чиято “бухалка” ще се превърне КПКОНПИ, да се саморазправят с неудобните си противници. Целта е саморазправа с опоненти, докато в същото време се амнистират олигарси, чието имущество и активи за милиарди са запорирани от Антикорупционната комисия.

Главната цел в замисъла на авторите на този законопроект, за които може сами да се досетите, е да се елиминират функциите на прокурорите и следователите. А тези функции да бъдат “разписани” на една измислена от тях фигура – на “разследващ инспектор”. И тъй като КПКОНПИ вече няма да е незаависима структура, тя ще е изпълнител на политически поръчки на изпълнителната власт. На въпросните разследващи инспектори има се дават правомощия по НПК, без да са част от съдебната власт. Консултацията ми с юристи потвърди моето усещане за неограничени правомощия – издирване, следене, прилагане на СРС, ще могат да носят оръжие и да го използват. Те имат и изключителното правомощие – ще са единствените, които да могат да атакуват пред съда постановленията на прокуратурата за отказ от образуване на досъдебно производство. Напомням, че подобна идея бе отхвърлена от ВКС през 2019 година.

„Pазследващите инспектори“ няма да носят и имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им по този закон правомощия, освен, ако вредите са настъпили в резултат на престъпление от общ характер. Целта – властта еднолично, и без санкцията на съдебната власт ще преценява кой е „корупционер“, без участието на действителните съдебни механизми. Без никакво съмнение, целта е КПКОНПИ да се използва като репресивен орган на изпълнителната власт. В този му вариант законопроектът противоречи на конкретни конституционни текстове, в нарушение е на определени норми и разпоредби, отнасящи се до разделението на трите власти и назависимостта на съдебната власт. В този вид КПКОНПИ наистина наподобява някаква “квазипрокуратура”, чието ново институционално ниво влиза в рязко противоречие с функционирането на демокрацията и на правовата държава.

Предвид казаното дотук, би трябвало да ви е станало ясно и защо бе закрито специализираното правосъдие. Отговорът е един – за да може изпълнителната власт да изземе част от функциите му като ги пренасочи към един такъв извънсъдебен орган, чрез който управляващите да съсредоточат контролни ресурси, които да пазят тях, но да могат да репресират политическите си опоненти. Надявам се подобни “промени” да не убягнат от вниманието на конституционалистите, както от вниманието на Европейската комисия и на нейните специализирани органи. Този законопрект в този му вариант хвърля сянка върху авторитета на българското правосъдие, а негови текстове са аргумент за противоконституционност и нарушаване принципа за върховенство на закона. Говорим за един извънсъдебен орган, който обаче ще е натоварен с функции на съдебната власт и ще е създаден.за “вътрешно приложение” от изпълнителната власт.

Ad usum internum….Който разбрал, разбрал.

error: Свържете се с автора за разрешение!!