Приета на 12 ноември 2026 г. по време на Деветата среща на върха на Европейската политическа общност в Дъблин, Ирландия.
Декларация за ключовите принципи на европейската сигурност
12 ноември 2026 г., Дъблин
Отдадени на мира и спазването на международното право, и изправени пред непровокираната пълномащабна руска агресия срещу Украйна и нарастващите заплахи за стабилността в Европа, подписалите държави, събрали се за 9-ата среща на върха на Европейската политическа общност в Дъблин на 12 ноември 2026 г., считат укрепването на европейската сигурност и защитата на своите интереси в областта на сигурността за своя обща цел.
Подписалите държави потвърждават своята твърда подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници.
Те подчертават необходимостта от предоставяне на стабилни и надеждни гаранции за сигурност на Украйна и потвърждават, за тези, които това засяга, намерението си да го направят, за да предотвратят повторна агресия в Европа в бъдеще.
Те подчертават, че хибридните кампании на Русия и опитите за подкопаване на подкрепата за Украйна само ще засилят техния ангажимент към Украйна и тяхната решимост.
Подписалите държави припомнят, че пътят към мира в Украйна трябва да се решава с Украйна и че всеки въпрос, засягащ европейската сигурност, трябва да се решава с европейците.
Те считат, че следните ключови принципи на европейската сигурност могат да допринесат за осигуряването на път към справедлив и траен мир за Украйна, което ще бъде от изключително значение за стабилността в Европа.
Те подчертават, че сигурността на Украйна е неразделна част от евроатлантическата сигурност и че бъдещото развитие на европейската стратегическа стабилност ще зависи от приключването на войната в Украйна.
I. Общи принципи
Подписалите държави потвърждават следните общи принципи, свързани с европейската сигурност:
· Международно право и основополагащи документи. Международното право и Уставът на Организацията на обединените нации са крайъгълният камък на тази Декларация. Освен това подписалите държави потвърждават правилата и принципите, на които се основава и трябва да продължи да се основава европейската сигурност, по-специално – където е приложимо за съответните подписали държави – Северноатлантическия договор (1949 г.), Устава на Съвета на Европа (1949 г.), Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Заключителния акт от Хелзинки (1975 г.), Парижката харта за нова Европа (1990 г.), Споразумението за Европейското икономическо пространство (1992 г.) и Истанбулската харта за европейска сигурност (1999 г.).
· Суверенитет и мирно уреждане на спорове. В тази връзка подписалите държави подчертават значението на следните принципи, които формират основите на мира и стабилността на европейския континент: зачитане на суверенното равенство на държавите и правата, присъщи на суверенитета, като териториална цялост, неприкосновеност на границите, ненамеса във вътрешните работи и правото на държавите свободно да определят отношенията си с други държави и да избират дали да участват или не в договори, съюзи или международни организации; въздържане от заплаха или употреба на сила, включително безотговорна ядрена реторика и принуда, и мирно уреждане на споровете в съответствие с международното право и добросъседските отношения; правото на индивидуална или колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение; както и зачитането на международното право, включително международното морско право, отразено в Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS).
· Европейска отговорност за сигурността. Подписалите държави признават, че европейските държави носят основна отговорност и поемат по-голяма отговорност за сигурността на Европа, което също ще допринесе положително за глобалната и трансатлантическата сигурност.
·
· Права на човека и демократична устойчивост. Подписалите държави потвърждават своя ангажимент към правата на човека и основните свободи за всички, без каквото и да е разграничение, включително на основата на раса, пол, език или религия, включително в цифровата сфера, както и правото на всички народи свободно да определят своя политически статут в съответствие с международното право. Демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и зачитането на международното хуманитарно право са съществени елементи на всеобхватната сигурност и допринасят за устойчиви общества, способни да устоят както на вътрешен, така и на външен натиск. Засилената демокрация на участието, прозрачността и благоприятното гражданско пространство, включително свободата на медиите и свободата на изразяване, са незаменими гаранции за демократичната устойчивост и дългосрочната сигурност.
· Глобални общи блага. Международното право се прилага и за глобалните общи блага, които споделяме. Свободният, безопасен, автономен и безпрепятствен достъп до тези пространства трябва да бъде гарантиран в рамките на международното право – във въздуха, по моретата, в космическото пространство и в киберпространството.
· Многостранни организации. Тази декларация и свързаните с нея общи цели са в съответствие с международните механизми и мисиите на съществуващите многостранни организации и форуми в Европа (НАТО, ЕС, ОССЕ, Съвета на Европа).
· Ангажимент към НАТО. Подписалите страни, които са членки на НАТО, потвърждават, че НАТО е основата на тяхната колективна сигурност и че Алиансът остава крайъгълният камък на тяхната колективна отбрана. Те припомнят своя непоколебим ангажимент за колективна отбрана съгласно член 5 от Вашингтонския договор. Те потвърждават своя твърд ангажимент към трансатлантическата връзка и евроатлантическата сигурност, както и решимостта си да изградят по-силна Европа в по-силен НАТО, работейки заедно със Съединените щати и Канада, които продължават да играят съществена роля в Алианса.
· Роля и разширяване на Европейския съюз. Подписалите страни, които са членки на Европейския съюз, потвърждават своя ангажимент към по-силен и по-способен Европейски съюз, който е по-добре подготвен да действа и да се справя автономно с непосредствените и бъдещите предизвикателства и заплахи с подход на 360°, като същевременно признават предизвикателствата и заплахите на Източния фланг. Разширяването на Европейския съюз, основано на заслуги и като геостратегическа инвестиция в мира, сигурността, стабилността и просперитета, също допринася – заедно с Европейската политика за съседство – за сигурността на континента.
· Всеобхватна отбрана и международни партньорства. В този глобален контекст сигурността на континента зависи от укрепването както на националните, така и на колективните отбранителни способности в съответните форуми за справяне със заплахите с подход на 360°, с цел възпиране на всякакви агресивни действия и способност за защита срещу тях. Тя разчита и на укрепването на устойчивостта на нашите демокрации, правата на човека и върховенството на закона. Разнообразяването на партньорствата със страни, които са ангажирани със спазването на принципите на международното право и Устава на ООН и предлагат балансирани и взаимноизгодни отношения при принципа на добросъседство, допринася за сигурността и стабилността в Европа.
II. Общи цели
С цел укрепване на сигурността в Европа подписалите държави подкрепят следните общи цели в съответствие със своите международни ангажименти и конституционно право:
· Сигурност. Подписалите държави ще поддържат сигурността, мира и стабилността в Европа в съответствие с Устава на ООН и своите международни ангажименти, включително чрез двустранни споразумения помежду си, а за съответните държави – чрез по-нататъшно укрепване на НАТО и Европейския съюз, които са крайъгълни камъни за нашата сигурност.
· Национална сигурност и отбранителни усилия. В съответствие със своите международни ангажименти, политики за сигурност и отбрана и конституционни задължения, подписалите държави потвърждават ангажиментите си за укрепване на своите способности, за да отговорят на законните си нужди от сигурност, да повишат своята сигурност и да гарантират отбраната на Европа.
· Колективна устойчивост. Изправени пред дестабилизиращи действия, извършвани под прага на въоръжено нападение, включително чрез кибер- и хибридни дейности и принуда, и разширяването на конфликтите в нови области, подписалите държави ще работят за разработване на инструментите, необходими за предотвратяване, възпиране и реагиране на тези предизвикателства, за укрепване на защитата на своята критична инфраструктура, за повишаване на устойчивостта си и за сътрудничество на доброволна основа за подобряване на разкриването и приписването на тези атаки, с цел възпиране на заплахите, осигуряване на координиран отговор и търсене на отговорност от извършителите.
· Управление и намаляване на риска. Подписалите държави подкрепят дискусиите относно по-нататъшни механизми за управление и намаляване на риска, които допринасят за стабилността в Европа, след като бъдат изпълнени условията и мирът в Европа бъде възстановен. Това би могло да адресира конкретни рискове, независимо дали са военни или произтичащи от действия под прага на въоръжена агресия, с цел гарантиране на стабилността на целия континент.
· Оперативно планиране. Подписалите държави ще продължат да укрепват своите колективни работни практики и съвместни оперативни способности за отбраната и сигурността на Европа, по-специално чрез НАТО за страните членки, както и чрез други механизми за сътрудничество и приобщаващи коалиции.
· Индустриално сътрудничество. Заинтересованите подписали държави ще продължат да укрепват своя отбранително-промишлен производствен капацитет и сътрудничество в цяла Европа за разработване на устойчиви, сигурни и по-независими вериги за доставки и инфраструктура за своето отбранително оборудване, без да се засяга сътрудничеството с доверени партньори. Те ще насърчават проекти за сътрудничество между всички европейски участници, ще развиват конкурентен европейски пазар за отбранително оборудване и ще работят активно за мобилизиране на частен капитал и подкрепа за растежа на европейските отбранителни компании.
· Стратегически диалози. Подписалите държави ще продължат да задълбочават обмена и диалозите си по стратегически въпроси, свързани с европейската сигурност, допълвайки и възползвайки се от съществуващите рамки за колективна сигурност и двустранни договорености.
· Демократична почтеност. Правата на човека, върховенството на закона и демократичните системи, на които фундаментално се основават европейските общества, трябва да бъдат защитени и укрепени, за да се гарантира тяхната почтеност и устойчивост пред нарастващите умишлени кампании, насочени към подкопаване на тези ценности, включително чуждестранното манипулиране на информация и намеса (FIMI).
· Борба с тероризма. Подписалите държави потвърждават своите ангажименти в борбата с тероризма. В тази рамка те осъждат тероризма във всичките му форми и прояви, включително спонсорирания от държавата тероризъм, по най-категоричен начин и ще продължат сътрудничеството си за колективен отговор на тази заплаха в съответствие с международното право.
· Противодействие на трафика на наркотици, трафика на хора, контрабандата на мигранти и организираната престъпност. Подписалите държави потвърждават, че незаконният трафик на наркотици и хора, както и мрежите на организираната престъпност са сериозна заплаха за сигурността, безопасността и здравето на гражданите в Европа, и остават ангажирани да се борят с тях с най-голяма решимост в съответствие с международното право.
· Сигурност на доставките. Подписалите държави ще продължат да работят за намаляване на своите зависимости, включително по отношение на веригите за доставки на критични компоненти или материали, чрез диверсификация и създаване на нови търговски партньорства.
· Защита на глобалните общи блага. Подписалите държави ще допринасят за защитата и сигурността на глобалните общи блага, като гарантират в рамките на международното право безопасен, автономен и безпрепятствен достъп до тези зони. По-специално защитата на свободата на корабоплаването по международните водни пътища изисква поддържането на откритото море като пространство на свобода, сътрудничество и право.
· Принос на Европа към глобалната продоволствена сигурност. Надграждайки принципите за защита на глобалните общи блага, подписалите държави потвърждават необходимостта от свобода на корабоплаването и безопасност на търговското корабоплаване, по-специално в Черно море, и че непрекъснатото функциониране на всички морски маршрути е от съществено значение за глобалната продоволствена сигурност.
Горното не засяга специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана и интересите на подписалите държави, както и техните съответни конституционни закони и международни ангажименти.
Подписали държави (в официалния списък на документа): Република Албания, Княжество Андора, Република Австрия, Кралство Белгия, Република България (с писмени резерви към преамбюла), Република Хърватия, Република Кипър, Чешка република, Кралство Дания, Република Естония, Република Финландия, Френска република, Грузия, Федерална република Германия, Република Гърция, Унгария, Република Исландия, Ирландия, Италианска република, Република Латвия, Княжество Лихтенщайн, Република Литва, Велико херцогство Люксембург, Република Малта, Република Молдова, Княжество Монако, Черна гора, Кралство Нидерландия, Република Северна Македония, Кралство Норвегия, Република Полша, Португалска република, Румъния, Република Сан Марино, Словашка република, Република Словения, Кралство Испания, Кралство Швеция, Украйна, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
*Преводът е на пълния официален текст на документа, публикуван от Елисейския дворец.
>>>МОЯТ КОМЕНТАР. България фигурира в списъка на подписалите държави (в официалния списък на документа), но е единствената страна-членка на ЕС, която фигурира с ремарката (с писмени резерви към преамбюла). България отново е разкрачена на два стола и се държи като “троянски кон” в ЕС. А като следваме r изявлението на премиера Радев днес, той потвърждава горната констатация. Според него страната ни била подкрепила декларацията,,защото е много важна, но към въпросния документ той бил изразил „писмени резерми към преамбюла на документа”. Вие може да прочетете въпросния преамбюл и се опитайте да откриете какво .ви може да не се е харесало на българския премиер, освен това че не била отразена „динамиката от преговорите в Абу Даби”.
Предполагам какво не му е харесало в преамбюла:“”Отдадени на мира и спазването на международното право, и изправени пред НЕПРОВОКИРАНАТА ПЪЛНОМАЩАБНА РУСКА АГРЕСИЯ СРЕЩУ УКРАЙНА и нарастващите заплахи за стабилността в Европа, подписалите държави, събрали се за 9-ата среща на върха на Европейската политическа общност в Дъблин на 12 ноември 2026 г., считат укрепването на европейската сигурност и защитата на своите интереси в областта на сигурността за своя обща цел.”
България отново даде повод да бъде сочена с пръст като сателит на Кремъл и говорител на путин. (ЙХр)
