Голямото изборно пречупване: Формулата „ 32 : 27 : 21“ и Законът за електоралното ускорение. Социологическите проучвания показват динамика, която ще спука предизборния балон на Гюров и Йотова
Акад. Петър Иванов, Фейсбук
Навлизането в същинската фаза на кампанията за президентските избори взриви досегашния социологически консенсус. Само в рамките на два дни официално публикуваните данни на агенциите „Маркет линкс“ и „Сова Харис“ очертаха коренно различни електорални реалности. Ако приемем, че и двата регистъра са абсолютно верни и отразяват обективната истина, пред нас не стои статистическа измама, а класически социалнопсихологически процес на кристализация.
Обществото бързо заема предначертаните позиции, задействайки желязната логика на електоралното ускорение.
СКОРОСТ СРЕЩУ ЗАСТОЙ. МАТЕМАТИКАТА НА ЕЛЕКТОРАЛНИЯ ВЗРИВ
Когато наложим двете колонки с данни една до друга, виждаме не просто промяна в числата, а коренно различна скорост на набиране на преднина. За да разберем истинския мащаб на тази динамика, трябва да изчислим реалното относително нарастване на тримата основни играчи спрямо тяхната собствена начална база:
• Илияна Йотова отбелязва ръст от 41.4% до 50.2% сред гласуващите. Това представлява 21.3% относително нарастване на нейната подкрепа. Тя успява да мобилизира периферния системен вот в самото начало на кампанията, черпейки институционална инерция.
• Андрей Гюров бележи минимално движение нагоре от 21.9% до 23.7%. Това е едва 8.2% относително нарастване. Числата доказват, че неговата кампания е в състояние на затихване и застой. Той е капсулиран в твърдото си градско ядро и не успява да пробие извън него.
• Костадин Костадинов извършва истински квантов скок, като преминава от 6.4% до 12.7%. Това означава главозамайващо 98.4% относително нарастване на неговата електорална сила.
Тези изчисления показват по категоричен начин, че ускорението при Костадинов е най-голямо в цялата система.
Докато Гюров практически е замръзнал в електорално плато, а Йотова расте с умерено темпо, лидерът на „Възраждане“ препуска и буквално удвоява тежестта си за броени часове.
ОТВЪЪД ПРОЦЕНТИТЕ. КОГАТО СУХИТЕ ЧИСЛА СТАНАТ РЕАЛНИ ХОРА
За да пробием мъглата на социологическите проценти, трябва да транспонираме тези данни спрямо абсолютния брой на българските избиратели, който е около 6.6 милиона души по списъци.
При прогнозирана избирателна активност от около 45% (приблизително 3 милиона гласуващи), а може да са и много по-малко, ще видим, реалната картина придобива съвсем други измерения:
Най-голямата политическа сила в държавата остава „партията на мълчанието“ – около 3.6 милиона българи (55% от нацията), които изобщо отказват да участват в уравнението. На този фон сочените от втората колонка на Совата 50.2% подкрепа за Йотова означават, че тя е припозната като избор от едва 22.8% от всички пълнолетни български граждани. Нейната легитимност е ограничена, а таванът ѝ на растеж е практически достигнат.
ПОДЗЕМНИТЕ ТРУСОВЕ. ПЕТТЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ УСКОРИТЕЛИ
По моята експертна хипотеза този електорален взрив се задвижва от пет дълбоки подземни труса в общественото съзнание, които стандартната социология трудно улавя на повърхността:
* Първият е субективното усещане за икономическа несигурност. Хората не гласуват според сухата статистика за доходите, а според празния си джоб и страха от утрешния ден. Натрупаното раздразнение от цените, данъците и административния натиск кара хората да търсят инструмент за наказание на елита.
* Вторият е ерозията на доверието в управлението (спад от 50% на 39%).
* Третият фактор е преминаването от положителен към отрицателен вот. Гражданите спират да гласуват „ЗА“ определена личност и започват да гласуват „ПРОТИВ“ системата.
* Четвъртият е свързан с геополитическата поляризация около войната в Украйна и с русофилската настроеност на голяма част от електората.
* Петият фактор са острите сблъсъци около националните символи, какъвто е Паметникът на свободата на връх Шипка.
Тези пет теми изваждат електората от пасивността и превръщат културно-историческите симпатии в активни бюлетини в урните.
Тъй като Андрей Гюров остава изолиран в градското дясно и не генерира национална емоция, а Йотова олицетворява самото статукво, инертността и догматизма, Костадинов се превръща в единствената голяма „фуния“, която засмуква целия този протестен и наказващ потенциал.
ЕКСТРАПОЛАЦИЯ НА ТЕНДЕНЦИЯТА. ПЪТЯТ КЪМ ФОРМУЛАТА „32 : 27 : 21“
Ако наложим закона за електоралното ускорение върху оставащите 20 дни до изборите, умерените логистични криви показват, че сивият сектор на нерешените бързо ще се изпразни.
При това положение динамиката неизбежно ще доведе до реализирането на моята прогноза, кодирана във формулата 32 : 27 : 21 за първия тур:
• Илияна Йотова ще влезе в изборния ден с пречупена крива и резултат около 32% от гласуващите, губейки преднината си заради икономическото недоволство.
• Костадин Костадинов, благодарение на огромното си начално ускорение, ще капитализира целия протестен вот и ще направи финален спринт до 27%.
• Андрей Гюров ще остане блокиран на трето място с около 21%, тъй като неговите избиратели ще усетят липсата на инерция и част от тях ще изберат пасивност.
Изборният закон е категоричен – при избирателна активност под 50% от общите списъци, победа на първи тур е невъзможна. Това прави балотажа между Йотова и Костадинов абсолютно задължителен.
На втория тур системата се нулира и се задейства нов психологически механизъм. При липсата на друг играч, Костадинов ще превърне вота в референдум против статуквото на конфигурацията Радев-Йотова-Борисов-Пеевски.
В същото време тамплиерката Йотова ще изпадне в стратегическа изолация, тъй като десните избиратели на отпандалия Гюров едва ли ще отидат да гласуват за нея, припознавайки я като геополитически опонент.
Крайният изход няма да се реши в телевизионните студия, а от поведението на онези 3.6 милиона българи, чието мълчание или неочаквано събуждане, дай Боже, ще определи съдбата на политическата система и на вече агонизиращата ни държавица.
***
И да припомня, да не се заблудите нещо: никой не е писал повече срещу Копейкин от мен, грешния.
Но, както казват албанците: veritas una, истината е една.
Източник:Petar Ivanov, Фейсбук
