Ако се доверим на така заявените от „Капитал” мотиви за предизвикване на въпросното тричасово интервю с лидера на ПП ГЕРБ, т.е. да се чуе как той разсъждава по ключови теми, какво мисли, какви са аргументите му, моето мнение е, че задачата е изпълнена. Впепачатлението ми от структурирането на интервюто и формулирането на въпросите са допринесли за постигането на тази цел. Правя уточнението, че аз от твърде отдавна не чета “Капитал”. По много причини. Така че може да се доверите на написаното от мен по-долу, защото то отразява свободната ми воля да бъда обективна, както към начина на водене на интервюто, така и към демонстрираната мащабна компетентност на интервюирания, която той успява да защити с държавнически и натрупан през годините политически опит. Интервюто е пространно и с тричасова продължителност. Маратон за победител. Тръгвам към него с условието, че ще го резюмирам и коментирам на базата на моите нагласи да възприемам най-важните акценти и водещи да са моите впечатления от умението на интервюирания да формулира отговорите си.
Първата част включва въпроси и отговори за икономическата политика. Не са спестени и неудобни въпроси, с които се вкарва и темата за последните протести, “катализирани от разточителството с публични средства”в проекта за бюджет за 2026-та година. А в контекста на безспорните успехи, важно се оказва какво „е онова, което България все още трябва да направи, за да се развива наистина? Какво липсва?”На въпроса, зададен по този начин, Борисов реагира с точността на държавник, който сякаш никога не е напускал позицията да е на върха на изпълнителната власт. А когато става дума за влизането ни в еврозоната, признанието му, че само „аз знам колко труд беше вложен, за да ни приемат сериозно”, не e защото иска да изтъкне себе си, а за да напомни колко много работа е трябвало да бъде свършена преди това, вкл. и за Шенген, когато миграционната политика по време на управлението на ГЕРБ се оказва високо оценена от европейските ни партньори. Тогава България изпълни всички критерии и доказа, че „с правови методи, без нарушаване на човешките права и с много дисциплина границата може да бъде пазена”. Затова ни пуснаха в сухопътния Шенген. „Същото важи и за еврозоната. Защо четири години не беше подадено искане за конвергентен доклад? Конвергентният доклад е официалното искане на България към партньорите в Европа. Трябваше да убедим Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския съвет, че България заслужава това. Това са безкрайни разговори и лични контакти, които хората често не забелязват и приемат за даденост.”
Всички правителства на ГЕРБ са се придържали към разумна фискална политика, която не се е харесвала на опонентите. Затова настоящото правителство в оставка беше сериозно атакувано – най-вече ГЕРБ/СДС, обвинявайки го в “олевяване”при ане на пупланиране на публичния финансов ресурс. В отговора си Борисов тактически припомня колко трудно е било влизането ни в Европейския банков съюз. Тази препратка е много уместна, защото чрез нея лидерът на ГЕРБ акцентира в каква политичека среда се е случило това събитие, което не се хареса на олигархията, защото това означаваше, че „сега всеки лев и всяко евро се наблюдават от Европейската централна банка. Вече не може да се фалират банки. Това се отнася и за застрахователите, и за пенсионните фондове. Контролът върху България, за чиято липса винаги сме говорили, сега се дублира от Европейския съюз.”И днес банковата ни система е стабилна благодарение на стабилните институции.
Що се отнася до случая с конвергентния доклад „поехме огромен риск. Когато с колегите решихме, че има смисъл да правим правителство след седемте поредни избора и да заложим авторитета си, целите ни бяха еврозоната, Шенген и Планът за възстановяване, по който три години нямаше нищо усвоено. Конвергентният доклад изисква да убедиш партньорите да подкрепят нещо рисково. Това е риск за всяка партия. Ако бяхме изпаднали в ситуацията на Румъния да ни върнат, представяте ли си какво щяхте да напишете за нас?”Затова според Борисов, е било толкова важно да се избере подходящия момент за оставка на правителството, предвид протестите. Трябвало е и да се реши спорния въпрос – да се приеме проектобюджета или да се прибегне до удължителен вариант. Наложило се е ГЕРБ/СДС да търси варианти за споразумяване вътре в коалицията, в името на това „първо да приключим с еврозоната, Плана за възстановяване и Шенген” и тогава да се преговаря за исканията на другите коалиционни партньори. Включително такива, свързани с Изборния кодекс и социалните разходи. Що се отнася до социалните разходи, ГЕРБ винаги са се придържали към принципа да се преразпределя толкова, колкото приходите позволяват. ГЕРБ са известни с консервативното управление на финансите. В тази връзка, вземането на дълг трябва да е добре мотивирано, а не както беше при финансов министър Асен Василев – да се раздават за пенсии и потребление.”Така се раздуват разходите, без това да ни го разрешава произведения БВП. В този контекст Борисов посочва необходимостта от политики за държавна подкрепа за частния сектор, заплатите в обществения сектор и качеството на кадрите.
Констатацията на Борисов за инвестициите в България e, че „България се развива добре в сравнение с останалата част от Европа”, що се отнася до периода, в който ГЕРБ управляваше. В момента инвестиционната програма за общините е набъбнала до милиарди. Със средствата се финансират проекти по преценка на местната власт и нуждите на местната общност. Мащабността на тези проекти е обвързана с мащаба на общината. Има прекрасни примери в големи общини като Бургаската, където бе построена детска болница. Същото не може да се каже за София. Докато правителството на Желязков свърши много работа, но някак „колегите бяха много тихи. Може би това е правилното поведение, но когато са тихи, хората не знаят много неща”. Като например „тези центрове за върхови постижения и за компетентност”, в които има лаборатории с добри машини, с много добри възможности, за да се изпробват иновативни технологии. И те работят перфектно. За 20-30 милиона правим една лаборатория в Казанлък. Един суперкомпютър за 90 милиона евро се взима и цялата наша военна индустрия може да изпитва снаряди, боеприпаси, каквото имат. Барут включително. Има специални радари, които виждат как се разпръсва снарядът, дали равномерно се разпръсва”. Що се отнася до инхаус поръчките, Борисов смята, че „ те не са нещо лошо, ако се правят правилно. Проблемът е, че след нас договорите бяха индексирани и всичко поскъпна два пъти и половина. А концесиите са начинът да имаме контрол и качество”.
На последния въпрос по икономическата тема, свързан с АЕЦ „Козлодуй”, всичко свързано с неговия финансов модел ще стане ясно, когато строителят Hyundai („Хюндай“) и проектантът Westinghouse („Уестингхаус“) приключат с конструкцията. Събира се капитал от американски и европейски банки. Това е първият такъв проект в Европа с американска технология и ползите ще са големи. Българите ще плащат ниска цена за ток.””Що се отнася до информация за някаква „сделка за едни „златни ниви”- „няма купени „златни ниви”. Има частни имоти, които трябва да бъдат отчуждени по закон след влизане в сила на подробния устройствен план. Нито един цент не е похарчен неправомерно.”Въпросът е за оценката на тези имоти, която има отношениие към формирането на прогнозната цена на инвестициите в АЕЦ „Козлодуй”. Иначе вариантът с руските реактори може да се разглежда като приложим „в конфигурация с американско гориво за 9-и и 10-и блок. Но трябва някой да преговаря, а в момента държавата ни е в ситуация, в която няма кой да води тези преговори.”Темата за енергийната ни зависимост има отношение и към управлението и използването на редкоземните метали, с които България разполага и което като процес бе на вниманието на това правителство. Трябва да се огледа и бъдещето на залежите ни от шистов газ.
