В информационното пространство контранастъплението на въоръжените сили на Украйна все повече се свързва със срещата на върха на НАТО във Вилнюс
Артур Левченко, Zahid.net
На 11-12 юли във Вилнюс, столицата на Литва, ще се проведе поредната среща на върха на Северноатлантическия алианс. Срещата на върха, на която под една или друга форма ще се обсъжда въпросa за съвместното бъдеще на НАТО и Украйна. И точно преди тази среща темата за възможните стъпки на Алианса към Украйна все по-често и редовно – с наближаването на датата, в информационното пространство се повдига темата за тези възможни стъпки към Украйна и то във връзка с текущите събития.
Дори президентът Володимир Зеленски преди дни каза в интервю за един от европейските телевизионни канали, че Украйна – според тях, иска да покаже определен резултат на бойното поле до 11 юли, деня на началото на срещата на върха на Северноатлантическия алианс.
Желанието да се съчетаят тези две събития – срещата на върха на НАТО и контранастъплението на Силите за отбрана на Украйна, от една страна е съвсем разбираемо. От друга страна, няма никакъв практически смисъл, а и по-лошото би било да наричаме всички тези опити престъпни по отношение на украинската армия и украинската държава като цяло.
Първо, защото напасването на каквито и да било „резултати“ към конкретна дата е модел на поведение на съвсем друга армия, а не на украинската. Става въпрос за армията, чиито питомци хвърлиха телата си в Бахмут, а други – в Буча, Изюм и Мариупол. Въоръжените сили на Украйна – и това беше демонстрирано с блестящата тактика от първите дни на войната, воюват по съвсем различен начин. Не „по дата“, а сериозно, професионално и при максимално запазване живота на военнослужещите. Които ги имаме – в пъти по-малко, отколкото тези, с които разполага страната агресор. Но не става въпрос само за запазване на украинската армия. за това, че контранастъплението на въоръжените сили на Украйна и присъединяването на Украйна към НАТО са процеси, които по никакъв начин не си пасват.
Бъдещото членство на Украйна в Северноатлантическия алианс – и това трябва да се осъзнае от всички участници в процеса, и колкото по-скоро, толкова по-добре – не е, поне не трябва да се смята за някакъв вид стимул, „награда“ за Украйна за успешна лятна контраофанзива през 2023 година. Дори само защото въоръжените сили вече показаха, че знаят как да воюват. И западни анализатори – истински, а не наети от Кремъл, видяха това умение, реагираха и го оцениха по съответния начин. Опитът на украинската армия тепърва ще се изучава във военните учебници, повярвайте ми. Войски и военнослужещи, които след края на войната, след присъединяването на Украйна към НАТО (или дори без него) тепърва ще виждаме в много военни конфликти. Не, не на територията на Украйна, просто тези, които ще оцелеят и ще доведат тази война до края, ще бъдат безценен актив на световно ниво и ще бъде грехота да не бъдат използвани. А част от украинските войници ще изберат сериозно и завинаги военната професия – това ще се случи, защото е обичайна практика, която не трябва да се пропуска.
Следователно членството на Украйна в НАТО не трябва да бъде реакция на действията на украинската армия на фронта на войната с Русия. Това изобщо не трябва да е реактивен процес и това е основната грешка на всички, които смятат така. Защото включването на страната ни в Северноатлантическия алианс е крачка напред, отвъд границите на войната. Това е абсолютно логичен ход за осигуряване на мир и спокойствие на европейския континент.
За никого вече не е тайна, че политическото ръководство на Руската федерация (самият Путин, триумвиратът Путин-Патрушев-Бортников или някаква друга конфигурация на властта в Кремъл – няма значение) започна пълномащабна война срещу Украйна, а не изобщо заради „осем години бомбардировки на Донбас“, „приближаването на НАТО до границите на Русия“ или по някакви други причини, измислени в Москва. Никой не бомбардира Донбас, а Алиансът е в съседство с Ленинградска област на Руската федерация от дълго време – от 29 март 2004 година. Имаше само една причина – „окончателното решение на украинския въпрос“. И казано по-широко: това решение е „съветско“, но е и „руско имперско“. Тоест, както призна самият Путин няколко месеца след началото на агресията – възстановяване на контрола върху „територията на историческа Русия“. Като начало – в рамките на СССР. (Но само за начало, защото „историческа Русия“, например, включваше Полша и Финландия.)
Така че е съвсем логично Путин да иска да направи от Украйна – най-голямата, най-ценната част от тази „историческа Русия“, свое основно постижение. И балтийските страни, които като цяло също бяха част и от Руската империя, и от Съветския съюз и в които наистина се случваха – според кремълската пропаганда, антируски неща („паспорт на негражданин“, „дискриминация на рускоговорящите“). Дори в чувствителни райони, като латвийската Латгалия, Кремъл не е предприел никакви агресивни действия. По една проста причина – тази тройка държави са членове на НАТО. Тоест те са под ядрения чадър на трите ядрени държави от Алианса (САЩ, Великобритания и Франция). И атака срещу тях, както например срещу Украйна, автоматично ще означава атака срещу целия Алианс. Тоест потенциална ядрена война. А за това Кремъл – както вече видяхме, не е готов.
Членството в НАТО на тези страни, които са съседи на Русия, се превърна в предпазната мярка, която руският режим на ФСБ-мафията все още не е посмял да наруши. И едва ли ще се осмели в бъдеще. Точно към това се стреми Украйна – поставянето на същия предпазител на източните си граници. И независимо кога ще приключи сегашната голяма война. Защото всъщност всичко това, започвайки някъде от средата на март 2022 г., сигнализира само за едно – Путин е готов на почти всякакви жертви вътре в страната си, за да продължи агресията срещу Украйна. Само дето не се съгласи на тотална мобилизация, а успешно я замени със скрита, както предприе и дори набиране на затворници, привличане на частни формирования – пряко под контрола на Кремъл.
А война „до последния руснак“ автоматично ще означава война до последния украинец, просто защото сме тривиално по-малко. Няколко пъти по-малко. Освен това част от гражданите на Украйна се бият или ще се бият (друг е въпроса) на страната на окупаторите, мобилизирани принудително или доброволно.
Разбира се, такава война изтощава самата Русия. Освен това нефтената и газовата индустрия носят все по-малко приходи, рублата пада и пада през последните месеци (очевидно Централната банка няма сили или желание да я задържи). Но чакането руската икономика да рухне означава изгаряне на собствените ресурси – нейните човешки и западните финансови. Освен това, ако техните ресурси са възобновяеми, така да се каже, тогава ситуацията с нашите е много по-сериозна. Украйна вече е изправена пред демографска криза след края на войната и премахването на военното положение, а освен това мъжете умират на фронта всеки ден (и жените също, да, просто по очевидни причини мъжете умират много повече), които са в основата на генофонда на нацията. И ние, или нашите деца, ще трябва да работим дълго време, за да го възстановим.
С една дума, война „до победа, след което ще ви приемем (може би) в НАТО“ е много вредна заблуда за всички членове на антируската коалиция. Защото такава война, като се има предвид, че Украйна в НАТО е като кост в гърлото на Путин, може да завърши само с пълния крах на Русия, което няма да се случи днес – и в този момент Украйна ще бъде недалеч от своя враг по отношение на държава, общество и държава.
Присъединяването към НАТО, дори по време на война, може да бъде факторът, който спира Путин. И то без никакви преговори – защото няма да има какво да се преговори, а всичко, което може да се обсъжда, е записано в член 5 на съответния Северноатлантически договор. Разбира се, не всички страни-членки на Алианса ще се решат на подобна стъпка. Унгария е очевидният отговор, но има и други. Има обаче пример с Финландия и Швеция, които получиха гаранции (не „Будапеща“, а реални) от Съединените американски щати по време на процеса на ратификация на присъединяването им към НАТО. Такъв вариант би бил доста подходящ за Украйна. Ние нямаме нужда от военната помощ на Унгария, строго погледнато, но всички разбират, че НАТО е преди всичко САЩ и техния ядрен арсенал.
Твърдата и ясна позиция: „Украйна ще стане член на НАТО при всички случаи – независимо от резултатите и времето на края на войната, а засега ние ще гарантираме нейната сигурност със силите на отделните държави от Алианса, ще бъде по-добре от всякакви „резултати до момента“. Само това ще може да спре руския агресор. И така да бъде установен мир не само в Украйна, но и в Европа като цяло. Защото Кремъл ще разбере, че по-нататъшните опити няма да имат никакъв смисъл, защото те неизбежно ще доведат до поражение на самата Русия в една доста вероятна ядрена война.
Не награда за Украйна, а спирателен кран за Русия – това трябва да се обсъжда на срещата на върха на НАТО във Вилнюс. И действията на ВС на Украйна на фронта тук няма да имат никакво значение. Освен това, тъй като тези действия продължават, това означава, че Русия все още не се е успокоила. И няма да се успокои, дори след като загуби Крим (или Таганрог като цяло). Защото Кремъл не се страхува от загуби – той вече е загубил „своя“ Херсон, а руската икономика стигна до колапс, Русия се страхува от ядрена война. Така че ядреният чадър на САЩ/НАТО е единственото нещо, което може да спре руските средновековни агресори. Те няма да разберат друг език, освен ядрения ултиматум.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие:НАТО до дати. Контрнаступ ЗСУ усе частіше прив’язують в інфопросторі до Вільнюського саміту Альянсу, Артур Левченко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
