Вчера Европейската комисия представи докладите за върховенството на закона във всички страни от ЕС. Те се изготвят от 2020 година и се занимават с четири основни теми – правосъдие, борба с корупцията, медийна свобода и плурализъм и институционални въпроси, свързани с функционирането на администрацията. Миналата година за България ЕК отправи общо 6 препоръки – сред тях бяха промени, с които дейността на КПКОНПИ да подобри ефективността на разследванията и резултатите при наказателното преследване, както и окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Сред препоръките беше и продължаване на мерките за повече почтеност в държавната администрация, вкл. в полицията и съдебната власт. Докладът е важен за България, тъй като страната ни се стреми да влезе в Шенген и еврозоната, а изводите от документа могат да се превърнат в отправна точка за напредъка на страната.
В общата част на публикувания вчера доклад за България, т.н. Въведение, се отбелязва, че „през 2022 като доказателство за своята решимост, воля и ангажимент да гарантират необратимостта на фундаменталните реформи, постигнати по МСП, въведен при присъединяването на България към ЕС, българските власти предприеха действия, за да осигурят функционирането на Механизма за мониторинг на национално ниво.”Съобщава се за създаването на Съвет за прилагането му, „който има за цел да разработва политики в областите и по четирите стълба на хоризонталния механизъм за върховенство на закона и да следи тяхното изпълнение.”Изредени са членовете в него по представителство. Отбелязано като факт е създаването на Граждански съвет за гарантиране участието на гражданското общество, в който са представени професионални организации и неправителствени организации.
В този контекст изрично е отбелязано, че въпросният подход „ е разработен и приложен в координация с ЕК”. За целта са били поканени нейни представители да участват в заседания на Съвета на 19 септември и на 5 декември 2022 година. Обсъдени са мерки за изпълнение на препоръките на ЕК към България от третия Годишен доклад за върховенството на закона. Тогава е привлечен и Висшия адвокатски съюз с оглед неговата полезност. A oмбудсманът поема и инициативата да поиска официално да получава редовно информация за дейността на Съвета. Покана за участие и в двете сесии на Съвета, проведени през 2022 г. е изпратена до Представителството на ЕК и до посолствата на държавите-членки на ЕС, за да се гарантира прозрачност и редовен диалог. Институциите и организациите, участващи в Съвета, решават да създадат две работни групи, за да улеснят ефективната координация на целевите си усилия. Едната е за координиране на подхода за събиране на данни за разследвания и случаи на корупция по високите и по-ниските нива. Включва представители на ВКС, ВКП, МВР и ВАС. Другата група е насочена към темата за свободата на медиите и достъпа до информация.
На заседанието си на 8 декември е взето решение да бъдат включени ad hoc и представители на широк кръг заинтересовани страни. Съветът предостави ценна платформа за дебат и дискусия на представителите на широк кръг сектори, участващи в неговата работа. Той е осигурил подход на откритост и прозрачност, при който се чуват различни мнения и отделните решения получават допълнителен тласък от други сфери на компетентност. Членовете на Съвета демонстрираха ангажимент да поставят въпросите, свързани с върховенството на закона и реформите, на първо място в дневния ред и да търсят съвместно подходящи решения. В резултат на координираните им усилия е осигурен настоящият принос към годишния доклад за върховенството на закона, отбелязва ЕК.
Отбелязано е, че „реформите за гарантиране на върховенството на закона и справяне с корупцията също бяха включени в Националния план за възстановяване и устойчивост. Констатациите от годишните доклади на Европейската комисия по хоризонталния механизъм за върховенство на закона и Европейския семестър бяха основата, върху която бяха разработени конкретните ангажименти в този план. Инвестициите, финансирани в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, ще допринесат за осигуряване на най-съвременно техническо оборудване за сигурно и достъпно електронно правосъдие, както и за разширяване на използването на методи за алтернативно разрешаване на спорове. В този контекст в плана са заложени мерки за повишаване на отчетността на главния прокурор, за да се гарантира, че България прилага утвърдените международни практики на Съвета на Европа за безпристрастно и ефективно правораздаване. Министерството на правосъдието е изготвило законодателни промени, съобразени с конкретните предложения и констатации на комисията в четири области на правовата държава и относно мерките за подобряване на отчетността на главния прокурор.”
Според ЕК, „те се основават на препоръките на Венецианската комисия, докладите на Комисията по МСП и Механизма за върховенство на закона и рамката на българската конституция. Вземайки предвид тези ясни послания, българските власти предложиха механизъм за разследване на главния прокурор при сигнал или съмнение за престъпление. На случаен принцип ще бъде избран съдия, който ще проведе разследване. Този съдия няма да може да бъде сменен от ВСС. Главният прокурор няма да може да се намесва и да дава указания по разследването. Освен това, докато тече разследването, главният прокурор ще бъде отстранен от длъжност. Кариерното развитие на съдия-следователя ще бъде защитено независимо от изхода на разследването срещу главния прокурор. Този механизъм е внимателно разгледан с оглед на съображенията на Конституционния съд в Конституционно дело № 7 по дело 4/2021 г., според което цялостната уредба на ролята на прокурора в разследването срещу главния прокурор или неговия заместник не е в съответствие с настоящата конституционна рамка, така че да може да се прилага, без да са необходими конституционни изменения, следвайки препоръките на Венецианската комисия. На 5 декември 2022 г. беше публикуван за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който предлага рамка за създаване на механизъм за ангажиране на наказателната отговорност на главния прокурор. На 19 януари проектът беше одобрен на първо четене от комисията по правни въпроси.” Европейската комисия отбелява, че страната ни най-после е изпълнила последния ангажимент, посочен в препоръките на доклада по МСП от 2019 г. – „със създаването на механизъм за ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници, както и съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство – това стана с приетия преди месец и половина закон за промени в НПК и съдебния закон.”
„На 14 април 2022 г. бяха приети промени в Закона за съдебната власт, които отмениха „кариерните бонуси“ на членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като кариерното израстване на магистратите трябва да разчитат единствено на работата си като магистрати. Със същия законопроект се закриват специализираните органи на съдебната власт, закриват се Специализираният наказателен съд, Апелативният специализиран наказателен съд и съответните им прокуратури, като се урежда статута на работещите в тях съдии и прокурори, както и закриването на висящи дела, при спазване на принципа на постоянство на състава. С Решение № 7 от 14 юли 2022 г. по к.д. № 9/2022 г. Конституционният съд приема, че закриването на специализираните съдилища и прокуратури не е противоконституционно.”
„ През 2022 г. беше разработена и приета от Министерския съвет на 19.03.2021 г. нова стратегическа рамка в областта на противодействието на корупцията с хоризонт на изпълнение 2027 г., в която бяха очертани основните насоки и ключови антикорупционни дейности. Те са предназначени да бъдат изпълнени с оглед на ангажимента на страната да увеличи доверието и обществената нетърпимост за справяне с този глобален проблем, който има въздействие върху човешките ценности и основните права. Укрепването на антикорупционните органи е основен приоритет на правителството, който е включен в Националния план за възстановяване и развитие. Една от мерките е реформиране на КПКОНПИ, за да се изгради ефективен политически и финансово независим антикорупционен орган, който да се фокусира само върху онези правомощия, които пряко засягат превенцията и борбата с корупционните престъпления. Проектът на Закон за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности (ЗПКО) беше одобрен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. в рамките на Петия оценъчен кръг на Република България, като оценяващият екип в своя доклад дава положителна оценка на проекторазпоредбата за създаване на Комисията.”
Като друг важен елемент от реформите, проведени през 2022 г., са посочени „усилията за отмяна на възможността за придобиване на българско гражданство при облекчени условия срещу направени инвестиции. Измененията в Закона бяха приети на първо четене в пленарна зала на 7 декември 2022 г. Проектът беше изпратен в секретариата на GRECO Закон за българското гражданство, с който се премахва възможността българско гражданство да се придобива срещу инвестиция, бяха приети от Народното събрание през март 2022 г. и обнародвани в Държавен вестник на 1 април 2022 година.”
Отбелязан като „ключов елемент от върховенството на закона и от осигуряването на ефективността на функциите на Европейската прокуратура” е и предоставянето на административна независимост на европейските делегирани прокурори от България с приетите промени в Закона за съдебната власт, приети на 27 юли 2022 г. За практическото осъществяване на административното им осигуряване в много кратки срокове беше отделена самостоятелна сграда за тяхното настаняване. Гарантирането на автономността на европейските делегирани прокурори също ще допринесе за гарантиране на правилното изразходване на средствата, очаквани по Националния план за възстановяване и устойчивост.” ЕК счита, че „тези действия свидетелстват за твърдата решимост” да продължат да се полагат усилия в очертаната посока и сътрудничество с всички европейски институции и други уважавани организации в областта на върховенството на закона. Изразена е вяра, че „те представляват силна гаранция, че посоката на реформите в страната ще следва последователно международно признати и утвърдени стандарти.
Има ли все пак реален напредък за върховенството на правото? EК не пести критиките си, че напредъкът по препоръките относно ЕК върви бавно. Въпреки това: „ние разбираме ситуацията на избори след избори, в която е трудно да правиш истински реформи и да приемаш законодателство.” В частта за върховенството на правото се посочва, че все още няма напредък по отношение на законодателните промени, целящи подобряване на функционирането на Инспектората към ВСС и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включването на съдебните органи в подбора на неговите членове. Макар че се раздвижват конкурсите за повишение, остават продължителните командировки на съдиите. „Има известно подобрение в наличието на електронни комуникации в съдебната система и бяха предприети някои стъпки за изменение на законодателството за въвеждане на напълно цифровизирано правосъдие.“. Не се забелязва напредък за подобряване на разследванията, наказателното преследване и окончателните присъди за корупция по високите етажи на властта.
Всъщност Комисията отправя към нашата страна шест препоръки, както и през миналата година. Сред тях са д се приеме законодателство за избягване на дългосрочното командироване на съдии за запълване на свободни места; да продължи подготовката на законопроекти за подобряване на работата на Инспектората към ВСС и за избягване на опасността от политическо влияние над работата на ВСС; да повиши усилията за избиране на ВСС според досегашните препоръки; да подобри разследванията и постигането на окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта. От страната ни се очаква също да предприеме допълнителни мерки и да въведе ясни изисквания за почтеност на заемащите високи ръководни длъжности, като предвиди и съответните наказания. Препоръчва се България да подобри допълнително мерките за прозрачност при държавната реклама в медиите.
Както става ясно от казаното до тук, и в този доклад най-големият проблем на България продължава да е свързан с прилагането на върховенството на закона, липсата на значими резултати в борбата с корупцията и заедно с нерешените проблеми със състава на ВСС и Инспектората към него, политическото влияние върху тях, те остават да са обект на константните критики на ЕК към страната ни. Изоставане се отчита с реформата в антикорупционното законодателство и комисията за борба с корупцията, продължава да е проблемна ефективността на разследванията, стабилните резултати и окончателните присъди за случаите на високата корупция. Но въпреки това, ЕК е благосклонна в опита си да подкрепи страната ни по пътя за Шенген. Допълва се, че все още липсват мерки за осигуряване на почтеност на висшите служители
От нашата страна се очаква също да предприеме допълнителни мерки и да въведе ясни изисквания за почтеност на заемащите високи ръководни длъжности, като предвиди и съответните наказания; да подобри допълнително мерките прозрачност при държавната реклама в медиите.. ЕК добавя, че продължава подготовката на мерки за прилагане на задълженията по въпроса за собствеността на медиите. Продължава да липсва ясна рамка, която да гарантира прозрачност при разпределението на държавната реклама, което остава проблем. Стои въпросът за затягане правилата за прозрачност на медийната собственост. Свободата на медиите в страната ни продължава да е „под-изключително висок риск“.
Новината е, че предсттои ЕК да предприеме последните стъпки за прекратяване на механизма за сътрудничество и проверка, с който доскоро наблюдаваше състоянието на законността у нас и в Румъния. ЕК заявява, че двете страни са изпълнили в достатъчна степен задълженията си по механизма и наблюдението ще продължи по общия механизъм, въведен за всички държави от ЕС с годишните доклади за върховенството на закона. Както е известно,мониторингът над двете страни беше по отношение на правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност. Още предишният състав на ЕК предложи отпадането на механизма за България, а сегашният ѝ състав също поддържаше тази позиция. Той обаче остана в сила, защото липсваше единодушие между държавите членки по въпроса за отпадането му. Очаква се, че прекратяването на мониторинга ще се отрази позитивно на досегашното противопоставяне на Нидерландия и Австрия срещу влизането ни в Шенгенското безвизово пространство, смятам аз. Още повече, че ЕК вече е информирала Съвета и ЕП, че има намерение официално да затвори МСП за двете държави, които ще бъдат замествани от валидните са всички доклади за върховенство на правото. Очакваме решението на съвета да бъде налице до 25 август.“, коментира еврокомисарят и зам.-председател на ЕК Вера Юрова.
Прев. от англ.
Източник за съдържанието на доклада – Сайта на ЕК
