Теми

Популярни

2018 – ГОДИНАТА, КОЯТО СИ ОТИВА – 1

2018 - ГОДИНАТА

2018-та година премина под знака на Жълтото куче. Астролозите обещаха, че ще се толерират честните и порядъчните, които са готови да работят много, а не хазартните личности. Навярно се оказаха прави.

Българското европредседателство и управляващите…

Oпитите на опозицията и на президента Радев да го омаловажат, се оказаха безуспешни. Умишлено свеждайки го единствено до някаква техническа роля на България, те пропускаха най-важното – решенията в ЕС се вземат при пълен консенсус, който включва балансиращото отношение на председателстващата държава и фокусиране върху сближаването на позициите. Съществено е, нали, когато става дума за истинската роля на България по време на европредседателството? При това, българското правителство успя да осигури не само нормалното протичане на целия процес, да продължи темите от предходното европредседателство, но и да покаже мултилатерализъм в действие. Тонът на мултилатерализма в междудържавните отношения имаше конкретни резултати – темата за Западните Балкани, срещите “16+1”, “ЕС-Турция”, подписването на договора между Македония и Гърция… Надеждата е, че разбирателството и консенсусът при намирането на общи решения, ще продължи и в бъдеще, въпреки предизвикателствата в международен план и тук, на Балканите.

Българските злоумишленици говореха какво ли не, но убедителност така и не постигнаха. Не им помогна и подхвърлянето в медийното пространство на различни европейски теми, определяйки ги като български правомощия. Така искаха да ни внушат, че България не се справя и от нея не зависи нищо. Но не успяха, и в това отношение. Астролозите ще се окажат прави – тези, които работиха много, бяха българските чиновници и усилията им заслужиха високата оценка, която те получиха, както и европредседателството като цяло. То ни даде самочувствие, заради доказаната ценностна приобщеност на народа ни. Беше и начин да придобием самоувереност и да се убедим, че нашият успех е в усилието ни да откриваме стойностните неща, които понякога ни липсват и които можем да притежаваме като нация.

Истанбулската конвенция…

Един документ на Съвета на Европа, който във възникването си няма нищо общо с ЕС. Това обаче не спря онези, които го използваха, за да атакуват Евросъюза. Те “забравиха”, че водещо в тази конвенция е разбирането за свързването на насилието със социално-икономическото неравенство, което е изключително ляво разбиране. Нали знаете, че понятието “джендър” възниква през 70-те години и е свързано с радикални феминистки и марксистки автори в САЩ. Според тях, полът е социално конструиран и половият модел е нещо, независимо от биологичния пол. Тогава кой друг, ако не БСП, може да ни обясни най-добре за какво насилие става въпрос в този документ – за насилие над биологичния пол жена или за насилие над социалната идентичност жена. Но партията на Нинова предпочете да се скрие зад “крадеца вика – дръжте крадеца”.

140 години от Освобождението…

Един съмнителен и назоваващ себе си “Общонационален комитет за честване 140-годишнината от руско-турската освободителна война (1877-78) и възстановяването на българската народност”, остави да виси един въпрос – ако тази война е възстановила българската народност, кой народ е трябвало да бъде освободен? Къде отидоха национално-освободителните борби и самосъзнанието за принадлежност към българската народност? Май най-силно се оказа усещането за мероприятие на БСП и на руското посолство в България. Особено след като стана публично известно, че преди да приеме този комитет, президентът Радев се е срещнал с руския посланик.

Политическият процес…

Има нещо, което само ние българите го притежаваме – много бързо забравяме кой какви ги е надробил, и колко зло ни е сторил. Но когато някой ви призовава да се обедините срещу метаморфозите, безпринципността, интересите, парите, властта и цинизма на прехода, спомнете си кой е той и какви ги е вършил и какви ги върши сега. Бъдете безкомпромисни към този, чийто смислен живот най-добре онагледява тези метаморфози, безпринципността и цинизма на прехода. Не вярвайте в популисткото му говорене, с което само цели да погъделичка вашата чувствителност към справедливостта. Опитва се да заличи следите, които сам е оставил в тинята на прехода. Не струва кой знае колко, ако започнем да разпознаваме циниците в политиката и им дадем свободата сами да се провалят. А днес всички са се втурнали да се пишат консерватори и антилиберали! Горките! Дали се сещат, че либерали или консерватори – лицата им все същите, както и мераците им – да оплюят политическите си опоненти и въоръжени с още по-агресивен популизъм, да използват народната привързаност към традиционните ценности не за друго, а за да демонстрират еквилибристките си умения в търсене на… келепира. Нали така го беше казал Бай Ганьо: ”А бе, бай Иречек, я ми кажи твоия милост либерал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра… Знайш алъш-вериш е то, не е шега… Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли… Тъй е!”

БСП…

Ръководството й продължи да държи в заблуда собствения й електорат, че са още лява партия. Странното й поведение може само да потвърди, че моралните принципи не са водещи в нейното политическо поведение. Разкрачена между крайния популизъм и все по-изразеното отдалечаване от същинската лява идеология, чийто изразител се предполага, че е ПЕС, това се превръща в опасна доктрина за оцеляване и имитиране на опозиционност. Днес БСП нито е лява, нито е модерна. Тя не може да се вмести в политическия контекст на очакванията на нейния традиционен електорат. Опитът й да привлече подкрепа от периферията на други партии и изцяло да си върне онези, които някога я напуснаха и вече са част от патриотични или националистически партии, е повод коментатори да говорят за близост до националсоциализма. Ще кажете, че това е детска болест, и на БСП й се налага да я преболедува в търсенето на някаква нова идентичност. Не може да бъде! Една стогодишна партия трябва добре да е осъзнала греховете в своя дълъг път и да търси онзи прочит на политическо присъствие, което да я върне към изначалните коловози на модерната лява идея. Защото истината е, че при това ръководство БСП изгуби ориентацията и мотивацията от 90-те години – да се развива и утвърждава като различна от БКП. Факт е, че тя вече се разминава с подобна цивилизациоинна амбиция, която да е релевантна на новите обществено-политически условия, а не просто емоционаална призумпция – до днес бяхме БКП, а утре вече сме БСП. Партията стигна до политически абсурди, свързани с физическото изчерпване на нейния традиционен електорат и интуитивното улавяне същността на този процес, без намирането на рационални идейно-политически решения.

Патриотите….

Ако те продължават да не осъзнават, че са управляващи и шансът им е даден да служат на държавата и нейния просперитет, рискуват да изгубят не само името “Обединени патриоти”, но също и електорат, и доверие. Има неща, които се дават само по веднъж. Трябва просто да забравят различията помежду си и водещ да е дългът им към нацията. Участието им в управлението сега ги определя като действащ фактор при вземането на важни за страната решения. Имат възможност да реализират патриотични идеи. Учат се да бъдат управленци, защото участието във властта в условията на коалиционно управление учи на компромиси и на консенсус в намирането на общи решения.

ДПС…

Партията определено е отдадена на стратегическото мислене на замонашения техен почетен лидер. Говорят високопарно пред партийния елит и обществото, а според признание на Карадайъ, пред електората са патриоти (навярно с … етническа окраска). Истината е, че много им се иска да са във властта и да са фактор в нея. Усещането за крехки мостове ту към ляво, ту към дясно е по-скоро опипване на почвата и провокиране на нагласи за взаимност у останалите политически участници, а защо не и – “да си постелем” отрано, че всякакви избори идват! Подобни мисли ни навява тяхната идея за програмно правителство и стратегия за ускорено догонващо развитие. Някак всички вкупом да скочим върху конституцията и заедно с мощно „Ура!” да тръгнем към общата политическа безотговорност. Ей така се влиза във властта!

“Праховите частици” от т.н. “дясно”…

Внушенията за “кипеж” в неговите редици се оказа една илюзия за спасяване на неспасяемите, защото трансформирането на едни и същи хора в нови обединения, съдружия и платформи, не може да бъде определено като “кипеж”. Защото едни и същи лица едва ли могат да родят нови очаквания, особено след като са се провалили. Затова продължават да звучат все така неблагонадеждно обещанията за “здрав фундамент, здрава основа, на която да започне това изграждане.” Май по-добре е да се присъединиш към хора на БСП, защото къде по-лесно е да изкривяваш действителната картина на управлението, разхождайки се от студио в студио. А и колко може да се вярва на политици, отдавна изчерпали се идейно и вече не са фактор?

Продължение…

    Напишете коментар

    Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

    error: Свържете се с автора за разрешение!!