Протестите…
Повечето българи ги определиха като изкуствено инспирирани нагласи за хаос и незачитане йерархията на вземане на решения от демократичните институции. Остана усещането за организирано подстрекаване на определени групи от хора, чието недоволство трябваше да създава фон за опозиционното говорене. Но и с анархията не се получи, макар че това се целеше и с “козичките на баба Дора” и с “майките на Уж болните им деца”. И в двата случая имахме два реално съществуващи проблема – опасността от епидемия на “африканската чума” и проблемът, свързан със съдбата на вече порасналите деца с увреждания. За голямо съжаление, и в двата случая избуяха съмненията за политическа поръчка, която се целеше в подкопаване доверието към демократичните институции.
За цинизма, хейтърството и гирюлтията в политиката…
Когато дилетантщината и гирюлтията в българската политика се превърнат в трайна тенденция, съществува риск да свикнем с тях и окончателно да започнем да ги възприемаме като синоним на висок рейтинг. Това пък започва да говори зле за ценностния капацитет на нацията ни. Време е българските избиратели да се замислят върху това, защото ценностите са в основата на всяка оценка за политиците и събитията. Иначе ще продължат да ни пробутват странни личности – я за президент, за депутат или за кмет. Ще ги изваждат от дрешника на партии, представяйки ни ги като нови-новенички. Сещам се за един пример на професор Де Боно, който е следният: Oтишъл бизнесмен в клиника за присаждане на мозъци. Човекът искал да стане по-умен и да се възползва от възможността. Професорът го въвел в изложбената зала и започнал да му показва различните мозъци, затворени в стъкленици, които очаквали новите си собственици. Ученият не спирал да ги хвали, а когато се спрял пред поредния, побързал да каже: ”Този е съвсем нов.” Като чул това, бизнесменът побързал да направи своя избор: ”Искам този.” Заключението оставам за вас. А от мен – не избирайте този, за когото ви казват, че не е бил политик и е съвсем новичък…
Президентът…
Той искал смяна на системата. Единственото, което се подразбира е, че той има намерение да смени сегашната политическа система, т. е. демокрацията. С коя от тях – тоталитаризъм, авторитаризъм или теокрация? И как смята да го постигне? Само за политическа неграмотност ли става дума, за безотговорно отношение към публичното говорене, за “сбъркани сензори” или за цинично газене на конституцията? Стигна се до там, че близки до президента политолози да ни обясняват от ефира, че той нямал точно това предвид, а… (следва недоизказаност). Дълбоко се съмнявам, защото доказателства за неговото неконституционно увлечение да е в политическа опозиция на демокрацията – бол! Дали ще е авторитаризъм или автокрация (определя я като думата на 2018 година), доминантно ги прави част от “демократичния упадък”. Очевидно в неговото публично говорене надделяват единствено опозиционните му намерения да зачертава и да “изчегъртва” всичко постигнато в годините на демокрация. То не бяха гафове и изцепки… Но нищо от онова, което е свързано с неговата конституционна роля – да е обединител на нацията и да инициира диалога между институции и партиите, продължава да не се случва. Вече втора година той не може да разбере кой е и каква е неговата очаквана роля. Наистина ли в неговия паралелен свят България е блато, част от което е и той? Макар и представителна и периферна в ценностната уплътненост на общността, позицията на българския президент е ясно конституирана. Фиксирането в ролята на политически опозиционер на управляващите е симптоматична за най-малко две предположения. Едното – дефицит на познания и политически опит, второто – следва институционално поведение за разколебаване на нацията по отношение на изборите, които вече сме направили – България да се развива като демократична държава, да е част от ЕС и да е член на НАТО.
Омбудсманът…
Преигравайки със своите действие на единствен “спасител” на гражданите, угнетени от управляващите, Манолова продължи да персонифицира тяхната воля със себе си. Демокрацията не го предвижда, защото смисълът е народът да има собствена воля. И едва когато тази воля, свързана с опазването на законите и правата бъде нарушена, идва ролята на Омбудсмана. Той не е политически субект, за какъвто се опитват да я представят сценаристите на политически предизборни ситуации. Самата Манолова, заедно със Слави Трифонов, се превърнаха в две от “чучелата”, които продажни политолози и социолози използваха в опитите си да преструктурират политическото пространство. Тя много бързо излезе от образа на Омбудсман и се отдаде на посткомунистически популизъм – гражданите не виждат израз на своите интереси в политиката на управляващите. Обикновено в основата на подобна стратегия има три компонента, освен популизъм – демагогия и спекулация. А те са решаващи за позицията на отричането и отхвърлянето, така че да се влияе негативно върху субективното възприятие на гражданите. Подобен дискурс на поведение и говорене я вкара в коловоза на БСП и е определено политика на инспириране на антиинституционално гражданско настроение и недоволство. На българския Омбудсман може да му харесва да е опозиционен политик, но по закон е само опозиция на реалното нарушение на правата и свободите на гражданите. И това няма нищо общо с формирането и реализирането на политики, нито с ролята на политик, който се бори за електорална подкрепа. По-скоро станахме свидетели на участието на Омбудсмана в политическа надпревара, градейки харизма за бъдещи политически амбиции. Не е случаен фактът, че социолози я включват в рейтингови изследвания.
Фалшивите новини, режисираните скандали…
Те трябваше да са мъглата, която да забули истината за успешната политика на управляващите. Така опозицията сама режисираше сценарии, създаващи Уж усещането за мащабно недоволство, което според придворните й политолози “клокочи” и набира сила. Генерирането на заблуди, разминаващи се с действителността и засягащи принципите на демократичното функциониране на институциите, на пазарната икономика и на действията на управляващите, се превърна в основен политически инструмент за парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Стартира онова “изчегъртване”, което Решетников постави като изискване при издигане кандидатурата на Радев. На този етап едва ли съществува все още някой, на когото да не е ясно, че всичките напъни са с една цел – с неконституционни средства да бъде свалено българското правителство. Дали ще са фалшиви новини, продуцирани „скандали”, публично оповестявани обобщения по предполагаемост (като онези – иди, че доказвай дали имаш или нямаш сестра) или режисирани “протести на средната класа“ – всички те много скоро бяха идентифицирани като опити да се повдига изкуствено общественото недоволство до размери, които да обслужат постигането на споменатата цел. Докато в същото време, в редиците на БСП течеше процес на дистанциране от лявата идея и търсене на нова идентичност.
Последният мониторингов доклад на ЕК…
Положителен е за България. Временно са свалени три важни ключови сфери, което и категорично потвърждава, че по тях се е работило интензивно през изминалия едногодишен период, като са спазени критериите и са постигнати резултати: гарантиране на независима съдебна власт, законодателната рамка, ефективност в борбата с организираната престъпност. Затова и те отпадат от механизма за проверка и контрол. Много близо до окончателно покриване на критериите са другите три: корупция по високите етажи на властта, външни граници и продължаване на съдебната реформа. Усилията по отношение на тях трябва да продължат да се реализират. Очакването ни е за отпадане на процеса на МСП, преди края на настоящия мандат на ЕК.
Макроикономическите показатели…
Ще ви спестя подробностите, отнасящи се до темповете на социално-икономическото ни развитие и реформирането на отделните системи. Те са известни на повечето български граждани, които се интересуват от вярната информация и не позволяват на фалшивите новини да ги подведат, въпреки слабостите в комуникационната стратегия на правителството и значителното влошаване на медийната среда – един проблем, който ограничава достъпа на обществото до обективна информация. В същото време работата на правителството заслужава висока оценка по отношение изпълнението на Закона за бюджета за 2018-та година, ниските нива на безработицата, размера на фискалния резерв, ниския относителен дял на външния дълг, увеличението на социалните плащания, действията на новия антикорупционен орган, реформирането на отделните системи и т.н. България заема 46-а позиция сред общо 161 страни, изредени в класацията на сп. ”Форбс“ за най-добър бизнес-климат по данни от 2018 година. Рейтингът отчита 15 основни показателя – защита на правото на собственост, равнище на корупцията в съответната страна, данъчна политика, иновации, свобода – лична търговска и финансова, качество на живота, развитие на инфраструктурата, размер и развитие на вътрешния пазар, политически рискове и др. За оценка са използвани публикувани доклади на неправителствената организация “Фрийдмън хаус”, фондацията “Херитидж”, ООН, “Трансперънси интернешънъл”, Световната банка и др.
През новата 2019-та година
България я очакват много предизвикателства, свързани с предстоящите евроизбори, финансово-икономическите тенденции и международния ред. Въпреки благоприятния инвестиционен режим, включително ниските, плоски данъци върху печалбата, предизвикателствата пред нейното социално-икономическо развитие остават. Борбата с корупцията в държавната администрация, слабата съдебна система, недостатъчното равнище на производителността и дефицита на кадри за цели системи, както и справянето с прозрачността в обществените поръчки, подобряване на качеството на изпълнението им в инфраструктурните проекти, справянето с престъпността – ще продължат да тежат на инвестиционния климат и на икономическите переспективи, ако правителството не засили контрола и не ускори темповете на реформиране в сектори като публичната администрация и електронното управление, образованието, здравеопазването, подготовката на кадри и не на последно място – значително повишаване ръста на доходите. Европейските и местните избори ще обострят политическите настроения и затова е много важно управляващите да изработят такава комуникационна стратегия, която да се противопостави на опозиционната тактика да печели електорална подкрепа чрез “удари под пояса”, адресирани към управляващите. Много ясно дефинирана трябва да е и стратегията за печелене на евроизборите с ясни послания, защото там сблъсъкът ще е между либерални глобалисти и традиционалисти, които ще се борят за Европа на свободните и суверенни нации. За нас водещ ще е националният интерес и ролята ни на активен фактор в ЕС. Да не забравяме, че още при създаването си Европейския съюз заложи на ценностното многообразие на страните-членки и на единодействието между тях при справянето с общите европейски проблеми.
