Историята с поражението на Асад приключи, историята с провалите на Русия продължава
Основното световно събитие от изминалата седмица беше падането на режима на Асад, който десет дни преди това беше смятан за почти вечен. Това често се случва – днес диктаторът говори от сградата на парламента, а четири дни по-късно лежи застрелян някъде в провинцията. В тази ситуация Башар Асад изглежда е завършил своята тирания доста по-добре. Но сега няма да говорим за него, тъй като след 2016 година той не се различава много от „ДНР“ и „ЛНР“, създадени няколко години преди това. Всъщност, както показа настъплението на бунтовниците, без подкрепата и защитата на руските войски, режимът на сирийския диктатор се оказа безполезен.
Затова сега ще говорим за главния губещ от последната сирийска седмица – Владимир Путин, който според нас претърпя три сериозни поражения наведнъж между Алепо и Дамаск. Да започнем с най-малко очевидното, но не по-малко важно. След като Кремъл реши да подкрепи Башар Асад, след като руската авиация бомбардира Алепо и спря гражданската война при условия, повече или по-малко приемливи за нейния сирийски слуга, Русия всъщност пое отговорността за състоянието на проправителствената сирийска армия. Поне Министерството на отбраната на Руската федерация редовно парадираше с различни съвместни военни учения, процеса на подготовка и обучение на войските на Асад, демонстрирайки по всякакъв възможен начин, че „нашата броня е здрава и нашите танкове са бързи“.
И буквално дузина изминали дни доказаха, че всички тези усилия, които бяха толкова активно насърчавани от руската страна, се оказаха истински села на Потьомкин. Художествена литература. Имитация Сапунен мехур, който се пука при най-малкото докосване. Сирийската армия практически не устоя на бунтовническите части, демонстрирайки пълната си неспособност. Впрочем и руските войски, които останаха на територията на Сирия – макар че именно от тях, от тяхната авиация се очакваха важни, ако не и ключови и решителни действия. Но нищо от това не се случи. Светът видя, че въоръжените сили на Руската федерация са безполезни както като защитник, така и като „по-голям брат“, учител и наставник.
Вторият провал е най-очевиден и ясен за всички. Това е геополитическо поражение на Русия и то засяга не само региона, в който се случи, Близкия изток, но и световната ситуация като цяло. Точно като изход, или по-точно бягството на Съединени американски щати от Афганистан се превърна в проблем за САЩ не в Централна Азия, а в света като цяло. Не напразно се смята, че една от причините, тласнали Кремъл да започне пълномащабна война в Украйна, е именно афганистанският случай на Белия дом – те казват, че Щатите са слаби, те предават „своите “, така че те няма да се застъпват особено за Украйна.
Сега ситуацията е обратната. Русия вече демонстрира своята слабост, ако не и немощ. Освен това САЩ съзнателно се изтеглиха от Афганистан (въпреки че това беше геополитическа грешка, но американските власти направиха тази грешка сами), а Руската федерация всъщност се изтегли от Сирия. И тя, която в началото на 2022 г. се смяташе едва ли не за втори център на двуполюсния свят, не можеше да направи нищо по въпроса. Тя не искаше – което всъщност е още по-лошо за репутацията на самата Русия. Защото, както е известно, великите сили се „бият по цялото земно кълбо“, тоест имат или поне трябва да имат своите интереси в различни региони на света. А Средиземно море, Близкият изток е един от вечните конфликтни региони, където геополитическите топ играчи просто трябва да бъдат представени.
И Русия го направи през последното десетилетие. Спасяването на режима на Асад, създаването на военни бази на сирийското крайбрежие – се превърна в сериозен успех на режима на Путин. Дори символично – ако си спомним, че и руските императори, и съветските генерални секретари се стремяха да се закрепят в Средиземно море – и само той, Владимир Путин, успя. И сега тази фикс идея, тази вечна мечта на руските империалисти (без значение под какви знамена маршируват) се срина като къща от карти. И Кремъл не можа да направи нищо в тази ситуация. Политическото убежище на Асад в Москва се превърна в смешен максимум. Кого събра тази полуимперия на злото – грузинските бунтовници от 90-те години, първия президент на Киргизстан Аскар Акаев и нашият Виктор Янукович, а можем да споменем и друг азиатски марионетен диктатор Бабрак Кармал, който беше лишен от всякаква власт през Афганистан и изпратен в изгнание в Москва, където умира още в постсъветските времена. (И последният комунистически кормчия на Източна Германия Ерих Хонекер, който е близък до кагебиста Путин, не остана в Москва само защото имаше семейство в Чили – иначе той също щеше да направи компания на Кармал.) Сега бившият сирийският диктатор също ще се присъедини към тази компания. Такъв клуб от провалени тирани, на които дори Русия не помогна да задържат властта, въпреки всичките й геостратегически машинации.
И така, две поражения – военно и политическо. Кое е третото? И третото е украинското поражение. Защо е тук Украйна, на коя страна е нашата война в сирийския граждански конфликт, в който Русия беше само една от страните? На това, че в Сирия Путин и компания, без да искат сами, демонстрираха: как могат да загубят това, което смятат за свое. Те могат да се откажат от полученото (отнетото) завинаги. И това не е само загубата на Херсон, по чиито улици през лятото на 2022 г. висяха плакати „Русия е тук завинаги“, това е много повече. Това е загуба на всичко придобито с престъпни действия.
Разбира се, интересите и намесата на Русия в украинския въпрос са много по-големи и по-дълбоки, отколкото в сирийския – въпреки че и там изглеждаше, че „Русия е тук завинаги“, Кремъл уреждаше концерти, водеше експерти от „Какво? Къде? Кога?“. Но натискът върху агресора може да бъде различен. За да се изгони Русия от Сирия, се оказаха достатъчни няколко десетки бунтовнически части (дори зад тях да стоят Турция или Турция и САЩ). А за да се принуди Русия да се откаже от Украйна, трябват много повече усилия, това е очевидно. Но случаят със Сирия показа, че ако се положат необходимите усилия, Русия ще се предаде. Следователно именно през призмата на бъдещото украинско поражение на Русия – чиито контури може да започнат да се виждат след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп – трябва да се разглежда и рухването на режима на Башар Асад.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие – Три сирійські поразки Путіна.Історія поразки Асада закінчилася, історія провалів Росії триває, Артур Левченко, Zahid.ney
https://zaxid.net/statti_tag50974/
