За пропагандния филм “Русия, Кремъл, Путин. 25 години”
Тези дни, и в навечерието на отбелязване края на Втората световна война, а в Русия – три дни преди честванията на Деня на победата, което Кремъл използва за поредната си пропагандна кампания, се заговори за пропагандния филм “Русия, Кремъл, Путин. 25 години”. В него e включен и архивен запис на речта на Путин, произнесена по време на Мюнхенската конференция по сигурността* от 2007-а година. Тогава Путин произнася реч, в която той заявява, че „когато балансът на силите бъде нарушен, ние ще отговорим”. Още тогава той говори за края на еднополюсния свят и разбира се – от позициите на бъдещи руски експанзионистични намерения. С днешна дата, вкарването на архивен запис от тази реч във въпросния филм, има една единствена цел – както се казва в изявлението на българското Външно министерство, „да прехвърли отговорността за започването на незаконната и непровокирана война в Украйна върху други държави, включително България”, и което представлява груба манипулация на фактите, свързани с войната.
Във въпросния пропаганден филм, излъчен по „Россия-1“, а после – както предаде БТА, за него информира и румънската новинарска телевизия Диджи 24, излъчвайки кадри от него. Както стана известно, руският президент Путин казва, че Румъния и България са допринесли за напрежението, което е довело до войната в Украйна, заради това, че са приели американски бази на своя територия. Колкото и нелепо да звучи, подобна провокация е пореден опит – ако може, да се посее раздор между съюзниците в НАТО и Украйна. Става въпрос за една примитивна фалшификация на Кремъл – като се използва информационната среда, да се изопачават факти, за да се подменя истината за целите на пълномащабната война, която Русия води срещу суверенна Украйна. А за целта Кремъл знае как да използва зависимата руска журналистика като инструмент за пропагандата си. Въпросният филм е само един от индикаторите как действа руската пропагандна машина – в точно избрания момент да фабрикува „аргументи”, с които да оправдава собствените си имперски амбиции.
Намерението на Путин да сее заблуди за истинските корени на руските имперски амбиции не са от днес. Той никога не се е отказвал да атакува разширяването на НАТО, поставяйки този процес в основата на „голямата заплаха” за границите на Русия и за „заплахите над нейната сигурност”. И не е никак трудно да се досетим защо точно сега, България и Румъния стават част от въпросната тема. И как така – според руския диктатор, в тези две държави може да има бази, които нямали отношение към безопасността на Европа, но пък били провокиращ фактор за Русия: „Разполагат сили на нашите държавни граници. В България и Румъния се появяват така наречените леки предни американски бази, по една във всяка страна. Все пак имаме пълното право да попитаме открито: срещу кого е насочено това разширяване?“, пита Путин във филма. При това той умишлено пренебрегва факта, че базите не са американски, а междусъюзнически и в тях има участие и на европейски, и на български военни сили.
Всъщност истината е една – Кремъл е против разширяването на НАТО, което означава, че е против европейската политика за сигурност на континента. И аз не намирам никаква логика във връзката между желанието на Русия “да бъде независима и суверенна, или няма да съществува изобщо.” Нещо повече – от 90-те години до окупирането на Крим през 2014-та година, Русия не просто се възползваше от системно прокарваното доверие на Европа и на САЩ към нея, тя беше ухажвана с надеждата за демократизиране. Докато в същото време тя беше оставена да посяга на суверенитета на съседни крайгранични на нея независими държави – бивши съветски републики, превръщайки ги в нейни сателити. А накрая посегна и на Крим като първа стъпка към предприемането на пълномащабна война срещу цялата територия на Украйна. Кой всъщност на коя независимост посяга?
Опитите на Кремъл да прехвърли отговорността за започването на незаконната и непровокирана война в Украйна върху други държави, включително България, са напълно неприемливи и представляват груба манипулация на фактите. Нещо повече – говорим за политика на контрол и на грубо вмешателство спрямо суверенитета на независими европейски държави, които са и членки на Алианса, вменявайки им вина за войната, която самата Русия води в Украйна. Война, която Кремъл лицемерно нарича “специална военна операция”, а всъщност става дума за престъпна експанзия срещу Украйна. И няма как от света да бъде скрита истината за една пълномащабна война, обявена от Кремъл за поредната “освободителна”, а окупацията – за „руска помощ”. И това „мътене на мозъците” на руското население се постига не без помощта на руските медии, които продължават да разпространяват какви ли не фантазии, родени зад стените на Кремъл. Преобладаващото мнение на външни наблюдатели е, че журналистиката в Русия се е превърнала в част от държавната сигурност, а водещ професионален стандарт не е точността и достоверността на фактите, а лоялността към режима на Путин. Въпросният филм е със същото пропагандно предназначение.
В отговор на изявленията на президента на Руската федерация Владимир Путин, съдържащи се в документалния филм „Русия. Кремъл. Путин. 25 години“ и разпространени в някои медии, Министерството на външните работи на Република България заяви, че ”присъединяването на Република България към Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) е суверенно решение, основано на волята на българските граждани и на легитимни демократични процеси. Това решение е продиктувано от стремежа на България към трайна сигурност, стабилност и мир в регионален контекст. Засилването на сдържащия потенциал на страните членки е насочено към защитата на съюзническата територия, не е заплаха за никоя друга държава и е в пълно съответствие с международното право. България остава твърдо ангажирана със своите съюзнически задължения в рамките на НАТО и с принципите на Европейския съюз. Ще продължим да защитаваме нашия суверенитет, сигурност и демократичен избор, както и да работим за укрепването на международния правов ред, основан на правила.”
Руската пропаганда отдавна не е просто пропаганда, а технология за създаване на ежедневна враждебност, която провокира човешките инстинкти. Ние самите сме свидетели до какво ни доведе ежедневното захранване на българското общество със страх и омраза. Нали последните четири години, а и все още – бяхме и сме свидетели, как се губи ориентацията в основни морални ценности, а границите между доброто и злото се размиват пред очите ни. А българската политика е стигнала дъното, гледайки на политическия опонент като на удобна мишена за етикетиране, демонизиране, стигматизиране и за създаване образа на врага. В същото време авторите на подобна реалност провъзгласяват себе си за праведници и единствени носители на морала. Такава реалност е пряка заплаха за всяка държава, защото позволява пропагандата и дезинформацията да са формиращи фактори. В този контекст мисля, че не е достатъчно на тях да се реагира формално, като само ги опровергаваме. Защото това означава единствено защита. По-скоро се нуждаем от това да осмислим дневния ред на обществото на фона на глобалните промени, които изискват по-скоро действие, вместо бездействие. Иначе цената, която ще трябва да платим като държава и като общество, ще е много висока.. Особено след като осем десетилетия Европа беше решила, че нито фашизмът, нито нацизмът могат да се завърнат на европейска земя. Опасността съществува, тя е съвсем реална на фона на експанзионистичния апетит на Русия и на настъплението на популисткия десен завой в Европа. А Кремъл знае как да се възползва от него.
