Един лошо написан белетристичен текст, който не би трябвало да предизвика правни последици
На основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление президентът Румен Радев предлага на 51-ото Народно събрание да се произведе национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г. ?“
Запознах се с мотивите на искането за провеждането на референдум за влизането в еврозоната. Като човек, обучен да работи с текстове, вземайки предвид жанра на документа, бях провокирана от въпросното изложение. В него водещо е „творчеството” , а не документираната информация. В такъв документ, чието действие е свързано с правни последици, водещи в мотивите трябва да са фактите и цифрите. И както би казал авторът на Системата за латерално мислене професор Едуард де Боно, информацията, свързана с мотивите трябва да съдържа причините, да посочва тезите, но и да се използват проверени и доказани факти. Иначе резултатът ще е едно белетристично четиво, което ще е на ръба на спекулациите и дезинформацията. Това, което се е получило и с въпросното предложение на държавния глава. Затова бързам да повторя, че единствено правдоподобното във въпросния текст е посочването в началото на основанието – чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и. чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България. И до тук…
Стартът е объркващ. Авторът на текста огласява датата на извънредният конвергентен доклад за готовността на страната ни за влизане в еврозоната и че при положителен резултат България ще се присъедини към еврозоната на 01.01.2026 г. Оттам – нататък не можем да говорим даже за вероятна истинност по простата причина, че липсват доказателства за така изложените твърдения. Твърдения, които се предлагат на НС, като достатъчно основателни президентът да иска решение за свикване на референдум с посочения въпрос. А и аз не мисля, че чисто субективни впечатления – те са представени като такива, може да бъдат приети сериозно от законодателния ни орган. Още повече – като правдоподобни и истинни.
Цялото изложение е опит за еквилибриране в една трудна ситуация – да се спекулира по такава важна тема като влизането ни в еврозоната. Защото какво друго е да твърдиш голословно – както го правят много зависими политически коментатори, наети да прокарват определен политически интерес:
– „В българското общество няма консенсус относно готовността ни за въвеждане на единната европейска валута, нито за датата, на която да се случи това.” (Мисля, че е в компетенциите на специализирани български институции и на Брюксел да се произнесат за изпълнението на критериите. )
– „Противоречиви са оценките на всички нива в обществото: сред гражданите, в експертните среди и в политическата класа. Социологическите проучвания ясно показват, че мнозинството от българските граждани са силно резервирани към смяната на националната валута в настоящия момент.” (Значи все пак има публично говорене по темата.)
– „Управляващите поискаха извънреден конвергентен доклад за готовността ни за влизане в еврозоната, без да проведат всеобхватна информационна кампания и задълбочен дебат за запознаване на обществото както с позитивите, така и с реалните рискове и последствия от влизането на страната ни в еврозоната без необходимата готовност.” (Не е ли ясно кой преценява готовността? )
– „Фактът, че институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за общото ни бъдеще без да се вслушват в мнението на гражданите, допълнително засилва напрежението.” (А кой в правовата държава се е произнесъл коя институция е нелегитимна?)
– „Съгласно чл. 1, ал. 3 от Конституцията на Република България, никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Затова в сегашната ситуация на липса на достатъчна яснота за готовността за смяната на националната парична единица, при очерталото се разминаване между обществените нагласи и институциите, следва да се изпълнява волята на народа като суверен. Тази воля следва да се установи чрез произвеждане на национален референдум. ( А депутатите не представляват ли суверена при вземането на важни стратегически за страната решения? )
Долу-горе с това се изчерпват мотивите. Финалните изречения са по-скоро лицемерно позоваване на принципите на демокрацията и „как референдумът ще бъде тест за демократичността на 51-вото Народно събрание. …. ще покаже кой приема принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще”. Много красиви думи, но дотам, защото опираме до противоконститиуционността на въпросното искане. И президентът е нясно с това, затова в края четем:”Всеки опит за представяне на предлагания от мен референдум за готовността ни за въвеждане на еврото като референдум „за“ или „против“ европейското бъдеще на България ще бъде груба манипулация.” Но резултатът е точно такъв – изложението поражда усещане за некоректно представяне на истината. Цялото изложение отразява субективното мислене на вносителя, тъй като липсват факти и цифри, подкрепящи така поднесените твърдения. Цялото изложение включва интерпретации, които определено са подчинени на преследвана политическа целесъобразност. В такива документи изискването е за високи степен на неутралност, което се постига с обективност на информацията, съдържаща се в мотивите.
Моето обръщение към депутатите е да отхвърлят предложението на държавния глава, защото освен широко обсъжданата му противоконституционност, така написано, в него не откриваме правдоподобни аргументи за изразените твърдения. Това е един лош белетристичен опит, който няма как да е основание за вземане на решение със сериозни правни последици.
<<С правния ми коментар по темата може да се запознаете, ако прочетете статията ми „НС и КС вече охвърлиха провеждането на референдума за еврото“.
