Териториланата цялост и независимост на Украйна е част от мирния план за Стария континент
Всеки европеец трябва да е подготвен със запаси за оцеляване – като храна и вода, за поне 72 часа. Това препоръча Европейската комисия в изготвен план за готовност на ЕС за действия при кризи. Планът бе представен преди дни в Брюксел от еврокомисарката за действия при кризи Хаджа Лабиб. Почти по същото време до нас стигна и едно изявление на американското разузнаване, в което се посочва, че Русия може да използва ядрено оръжие, ако не успее да победи на фронта с конвенционални средства, а също и ако Украйна продължи ударите си по руските тилови райони.
Без съмнение, това звучи особено тревожно. Все пак ставаме свидетели на дипломатически усилия от страна на всички участници с отношение към продължаване или спиране на тази жестока пълномащабна война. Да се използва ядрената заплаха от страна на Русия е обичайно и ние помним колко пъти Кремъл е прибягвал до подобно преследване на философско-психологически ефект. Защото Кремъл не се е отказал да изнудва и да предизвиква паника у по-податливите и по-неподготвените да реагират с ответен удар. Това е и част от психологическата война, която Русия води от години. А и риториката й винаги има една цел, и тя е за да търси политическо покритие в подкрепата от страна на най-верните си съмишленици в Източна Европа със същото като нея отношение към инвазията в Украйна, както и за заздравяване на влиянието и връзките й със съюзниците по света.
Очевидно е, че на този етап реалните преговори между САЩ и Украйна и между САЩ и Русия не са никак лесни, за да не кажа – много трудни. А за отражението им върху обикновените украински хора, които изпитват в собствения си живот преките поражения от войната, аз имам възможността да формирам мое усещане. В този контекст ви уверявам, че същестува голяма разлика между усещанията на политическо ниво и тези на обикновените хора, чийто 24-часов тайминг протича в събразяване със съобщенията на ПВО за въздушна руска атака и известие за загинал на фронта техен близък и роднина. И въпреки това, животът в Украйна не спира. Тези дни прочетох за едно село, в което живеещите засадили цяла гора млади дръвчета в крайселската зона. Портиер в жилищна кооперация в Лвов е обявен за „Най-добър”. Строителна компания финансира ремонта на пешеходни пътеки в Стрийския парк, който наистина е едно историческо и архитектурно бижу, което се разпростира върху повече от шестдесет дка и е една от забележителностите на прекрасния старинен Лвов. Чета за ремонт на скейтпарк на улица “Богдан Хмелницки”. Ученици стартират социално предприятие за производство на здравословни закуски. Полицията извършва обиски в психоневрологичeн пансион, чието ръководство е заподозряно в злоупотреба с влияние и присвояване. Но има и съобщение, че край полето за почетни погребеия на загинали защитници на Украйна вече спират…трамваи. Микроклиника за рехабилитация и протезиране на военнослужещи ще бъде открита в университетската болница на Лвовския национален медицински университет „Данило Галицки“, а проектът ще е финансиран от френския партньор Schiller Medical.
Споменавайки за трудните преговори на различни нива, няма да е коректно да не спомена, че за украинските хора е много важeн реалния международен интерес към провеждането на реални преговори, които да доведат до реални резултати по пътя към мирния процес. Това, че агресорът беше принуден да участва в преговорите в Рияд, бих определила повече като дипломатически успех на новата администрация на САЩ. Но дотук. Кремъл винаги се е възползвал от европейските нагласи, че и Русия може да бъде демократично опитомена. Така се започна още при Елцин и продължи при Путин, който успяваше да сее заблуди, свързани с дълго прокламирания от него модел на “управляваната демокрация”. Докато той следваше неотклонно модела на авторитарната държава с проявления на тоталитаризъм. И той се стараеше този режим да укрепва, възползвайки се, че колективният Запад бе благосклонен да продължава да си сътрудничи с Него. Докато войната започна. В първите часове в това не повярваха нито в Париж, нито в Берлин, нито в Лондон…А и Украйна се оказа неподготвена.
Днес има раздвоение относно средствата за прекратяване на войната. Аз не искам да спекулирам и затова не мога да ви кажа кое мнение надделява в момента, що се отнася до края на войната. Дали дипломацията или военният вариант за прекратяването на военните действия ще се окаже по-успешния за примирие? А защо да не предположим, че ядрената заплаха от страна на Русия е начин тя да демонстрира сила, и защо не – и за да упражнява натиск върху посоката и темповете на дипломатическите усилия. Предлагам ви и друг вариант, ако реша да приложа в пълен обем един от миловните инструменти на професор Де Боно (НЗЦ, Намерения, задачи, цели), а именно – така може би някой иска да провери какви ще са реакциите на САЩ и на ЕС, които като съюзници им се налага да пренастройват политиките си. И искам да вярвам, че в този процес те добре разбират надеждата на украинския народ за мир и справедливост. Защото Украйна има право на независимост и териториална цялост. Нали това й беше гарантирано, когато преди 30 години – на 5 декември 1994 г., Украйна се присъедини към Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
Извеждането на ядрената заплаха има за цел да застраши крехките основи, върху които се крепи надеждата за примирие и споразумение. А това е една сложна игра с много играчи, докато жертвата е една. Наивно ще е, ако си мислим, че и интересът е само един – този на украинския народ, който в 21 век трябва да защитава националната си независимост и териториалната си цялост. Има и много други интереси. Първо е този на агресора Русия. Няма съмнение, че има финансови и политически групи, чиито интереси са свързани с продължаване на войната. Конфликтът разкрива огромни възможности за производство на оръжия, бойни системи, ракети, разузнавателни технологии и т.н. А и не става ли въпрос и за геополитически интереси? Най-после не трябва ли Русия да бъде спряна в експанзионистичната й политика? Може би войната ще я изтощи ресурсно и ще ограничи нейното бъдещо влияние в Източна Европа, Африка и Централна Азия?
Що се отнася до Украйна, нищо не може и не бива да бъде решено без нейно участие. От 90-те години до днес, украинският народ успя да превъзмогне травмата от геноцида, който руската, а по-късно и съветската власт осъществяваха чрез политики за физическо и духовно унищожение на украинския етнос. Векове наред в Украйна се извършва русификация. След разпада на СССР, през 1991 година Украйна с референдум стана независима държава, но се оказа без армия и разоръжена. За кратко време тя не само създаде национаална армия, но разви нейните бойни способности до степен, че днес тя би могла да е част от силите на НАТО. Между другото, Русия призна границите й. През 2004 година Путин като президент лично подписа договор за границити с Украйна, който и до момента е действащ. Но за руския агресор, договориет не важат и те наистина не струват “пукната пара”.
Очевидно съществуват много признаци, че сключването на примирие и временно прекратяване на военните действия като стъпка за споразумяване за края на войната, се оказва трудна работа. Путин вече успя да ядоса и Тръмп, който видимо се старае да се придържа към спокойния тон в комуникацията си с Путин. А трябва да му се отчете, че той не крие желанието да докаже своята ефективност като преговарящ. В същото време на Европа й се налага да отвърне на нови предизвикателства, породени от промените във външнополитическия курс на администрацията на Белия дом. Налага се нова политика на превъоръжаване, защото само така може да бъде предотвратена всяка потенциална заплаха за мира на континента. Hа практика това е пътя за защита на Стария континент от евентуална руска инвазия. Вариантът Европа да продължи да подкрепя Украйна, за да й даде шанс да постигне териториалната си цялост и независимост, е част от този мирен план. Само така може да й се осигури възможност за бъдещо развитие. Само така може да бъдат овъзмездени хилядите жертви в пълномащабната война, която Русия води днес срещу Украйна, която е в сърцето на Европа.
