Дано след тази „промяна” си научим урока
В края на 2023-та година някак не ми се отдава да говоря за враждите в българската политика, които през последните три години избуяха като национални категории. Нещо повече – оставихме се да ни носят по течението.Или като плевели да задушават народната свяст. И резултатът не закъсня – държавността и демокрацията започнаха да се разпадат пред очите ни. Агресията и липсата на национално единство започна бавно да убива надеждата, че утре ще е по-добре. След тридесет и повече години си припомнихме за ключовия проблем на времето преди 1989-та – за шуробаджинащината, за конфликта на интереси, за партокрацията, за корупционните схеми…Нагло демонстрирани като „промяната”. А демокрацията ни се оказа крехка и неспособна да се противопостави на революционната демагогия на Юмрука. И така изминаха три години „в очакване на Годо” – да ни се случи нещо, което да ни подскаже, че онези три и половина десетилетия не са били напразни. Но уви! За България стрелките на часовника бяха тръгнали на обратно.
Някои виждат в “сглобката” възможен сценарий за локализиране на враждебните действия между политическите субекти в лицето на трите големи системни партии. Погледнато от този ъгъл, изглежда вероятно. Но засега не мога да направя подобно заключение – да са се поучили от историята, за да не се провалят. Затова и копи пейс се възпроизвежда усещането у гражданите за скрити и нечисти мераци за овладяване единствено на трите власти през Конституцията и оставането им там да е гарантирано с току-що приетите промени в основния закон на държавата, дори когато няма да са парламентарно мнозинство. Това обяснява и опорката с погрешния прочит на понятието „парламентарна република”. Защото в своята същност то не означава газене на основния принцип на демокрацията – разделението и независимостта на трите власти. И не предвижда законодателната власт да изземва правомощията на останалите или да се разпорежда вместо тях, упражнявайки политически натиск и поставяйки ги в подчинение. Иначе остава впечатлението за съществуването на два центъра на изпълнителната власт и два центъра на съдебната. Институциите в структурите на останалите две власти – извън законодателната, трябва да бъдат оставени да работят в условия на независимост. Напротив, конституционалисти твърдят, а вече и гражданите започват да го разбират – посяга се на основите на демокрацията. А управляващите разчитат на пропагандния ефект през овладените медии, за да оправдаят „праведните” си действия. Всъщност зад шумното проповядване на т.н. съдебна реформа, се прикрива истината за едно слабо и неефективно управление, в чийто фокус далеч не са проблемите на хората. Защото раздаването на едни пари през задлъжняването на държавата едва ли ни прави по-богати. И така ще е, докато .всичко се измерва „на кило” и вината е във „външни фактори”.
Реалността на “промяната” се оказа едно прозаично дежавю. Пропаганда и скандали, които може за кратко да пренасочат фокуса на гражданите от реалните им проблеми. Но е факт, че липсват ясни и добре артикулирани управленски цели, маркирани във времето – извън заявените за Шенген и еврозоната, за конституционни промени – с нищо допринасящи за така прокламираната справедливост. И това се съпътства с изоставане в Плана за възстановяване, несправяне с инфлацията, задлъжняване с десетки милиарди, представяно като забогатяване на нацията, ….Склонността на българина да бърка реалността с пропагандните измислици и приказки на политиците, e причината за грешните ни политически избори, Разбираме го, когато вече е късно. А някои сънародници дори не успяват да осмислят това заключение Оттук и песимизма ни, превърнал се в състояние на духа – че държавата ни никога няма да се оправи. Няма да се оправи и след „шестата поправка” на Конституцията, защото тя е, и ще си остане едно пропагандно клише как с тези промени щяла да се върне справедливостта. Няма как да се върне, защото тези поправки са повече в политически контекст за овладяване на съдебната власт от политиците, но не и в конституционен контекст за съхраняване на принципите, чрез които функционира всяка истинска демокрация Моята преценка е за посегателство върху съдебната власт в името на конюктурни политически интереси.. Такова е мнението и на експертите. Целта на управляващите е пълзящото овладяване на всички власти през конституцията. В тази връзка, опорката, че въпросните промени са изискване от ЕК, не е вярно. Защото правителството на Петков тарикатски ги вкара в Плана за възстановяване. Виждайки в това единствена възможност да се изпълни мечтата на една файтонна партийка за разтуряне и овладяване на съдебната система.
Без никакво съмнение, тези промени са плод на политическата конюктура. Нещо, което според създателите на Конституцията, е недопустимо. Подобна категоричност се съдържа и в известното решение № 3/2003 г., на което посветих моята публикация от м. юни т.г. („Що е то форма на държавно устройство и форма на държавно управление”) То е категорично, че партиите, които са на власт не могат да променят конституционния модел с Обикновено народно събрание, водени от конктурните им интереси. Самото бързане при приемането на тези промени, издайнически говори за задкулисни намерения, които не търпят отлагане. А и както вече отбелязах, тези промени не са пряко свързани с очакванията на българските граждани за справедливост. Те по-скоро уреждат управляващите – които и да са, да упражняват политическо влияние над съдебната власт. Но разрушаването на баланса между властите може да доведе само до едно – изкривяване модела на функциониране на демокрацията и да свали още повече нивото на доверие към върховенството на закона. Затова толкова неубедително звучи обяснението на управляващото мнозинство относно механизма за упражняване на контрол и отчетност на прокуратурата. С предварителното формиране на политическо мнозинство – шест от десет в Прокурорския съвет са избирани от парламента и в това няма как да не откриваме преднамереност при вземането на бъдещи решения.
Авторите на тези текстове обясняват, че прокуратурата не може да е абсолтно независима за разлика от съда. Работата е там, че докато тя е част от съдебната власт, а не е към изпълнителната, както е в някои държави, тя има статут на независима. Tова е отразено и в Римската харта. Що се отнася до мита за всесилния главен прокурор – след като предишният беше свален само за няколко дни след „внезапното” обръщане гласовете на членовете на ВСС, този мит се сгромоляса. Той беше поддържан, за да оправдае действия по предсрочното му освобождаване, тъй като се оказа неудобен за….управляващите. Така че отнемането на негови правомощия издава още една цел – да бъдат създадени механизми и условия за „опитомяване” на главния прокурор, който да пази управляващите от прилагането на върховенството на закона. Затова се надявам КС да не постъпи повратливо и да вземе предвид собственото си решение №3/2003 година, в което категорично се изреждат случаите, в които промени могат да се правят само от ВНС, защото се отнасят до формата на държавно устройство и до формата на държавно управление.
Погледнато от позицията на свършеното от правителството, 2023-та година беше очаквано продължение на изгубеното време от 2020 година насам. В панорамен стил мога да изредя – парламентарни и местни избори, много скандали, нисък рейтинг на НС, пети служебен кабинет на Радев, атентат и предсрочно освобождаване на главния прокурор, няколко знакови убийства, високи цени, неовладяна инфлация, ниски доходи, нови дългове, нито сантиметър инфраструктура, изоставане в Плана за възстановяване, протести, провал на управлението нна София, напъване за Шенген…. Няма нищо по-страшно от това българските граждани да се чувстват дискриминирани, a държавата ни да се губи в пропагандната мъгла, разпръсквана от управляващите. В същото време други правителства използваха в пълен капацитет възможностите, които им предлага членството в Европейския съюз. А ние даже не можем да се справим със законното демонтиране на един монумент.. Затова пък най-повтаряните думи през годината бяха парапет, сглобка, (не)коалиция, ДС, дерогация, флекс …Що се отнася до сглобката, в българския политически ландшафт понятието има вероятност да се утвърди като устойчива структура, заради общия интерес на управляващите да продължат с овладяването на властта и с разпределението на едни милиаарди. Възможно е да се превърне и в инструмент за постепенно деформиране на демократичния модел за функциониране на властта. Засега надделява второто, предвид газенето на Конституцията и хаоса, произтичащ от липсата на конкретни управленски цели за решаване проблемите на хората, което пък оставя у тях усещането за управление „ден за ден”.
Все някога сте прочели или сте чули известната максима на Цицерон, че „историята е учителка на живота“. Там е работата, че ние, българите, май учим само това, което не ни учи на нищо. Забравяме най-важното или се сещаме за него на специални дати. А историята е поредица от уроци. Но за съжаление, българите се оказваме най-често в ролята на лоши ученици – мудни, мързеливи, но затова пък управниците ни са самоуверени в неправотата си. Затова не сме в състояние и да оценяваме ситуацията, в която се оказваме винаги заради случайницитe в политиката. Залагайки на тях в изборите, които правим, ние сами си причиняваме несполуки и страдания като нация. A вкуса ни към взаимно “разорение” вече се е превърнал в български патент. Но нали знаете: Faber quisque suae fortunae, т.е. Всеки е ковач на своята съдба”. Да не губим кураж през следващата година Въпреки всичко сме оцелявали! И в това ми е надеждата…Дано след тази „промяна” си научим урока и станем отличници!
Весела Коледа и щастливо посрещане на новата 2024-та година!
