Хляб и зрелища
На фона на случващото се днес в държавата се сещам за сентенцията “Хляб и зрелища” на Ювенал (римски сатирик, 55 г. II в.), превърнала се в крилата фраза, чиято образна концептуалност покрива усещеното на много българи, че служебното правителство се ползва за печелене на предизборна обществена подкрепа, но не с добро управление. Държавният ресурс трябва да осигури успешен втори мандат на кандидата за президент Румен Радев. Това правителство не е експертно и неутрално, което трябва по Конституция да осигури нормално функционирене на държавата през тези два месеца и да подготви и проведе честни избори. Напротив, с встъпването си в длъжност, то вече успя да ни направи свидетели на шумни скандални назначения и на действия, които са медийно огласявани като нарушения на закона, конституцията, държавността и политическия морал. В същото време говорим за кабинет, който е назначен от президента, а не е продукт на народната воля и поради тази причина не се ползвa с пълната легитимност на Конституцията. Все повече български граждани са сред разбралите, че това не е служебно правителство, а сбирщина от наемници – изпълнители на много ясна цел. Няма никакво съмнение, че става дума за тайно и дълго подготвяно покушение срещу правовата държава и демокрацията. Атентат за нейното “изчегъртване” с неконституционни средства, тотална смяна на ръководствата на отделните системи и важни държавни структури.
Току-що казаното не принадлежи към жанра на хипотезата, а е действителност, която се разиграва пред очите ни. Eфекта от усещането се подсилва от лицата на изпълнители, които са в ролята на символ и на знак от миналото, от което ние мислехме, че сме избягали. Напротив, изплуваха най-мрачните сенки и започнаха да се събуждат спомени, когато от екрана или от ефира можеха да те уволнят или да ти “затворят устата”. Към каква друга призумцпия може да ни навежда факта, че даже законодателната власт в лицето на депутати от парламентарното мнозинство на 45-то Народно събрание, си позволиха да газят Конституцията в частта за равно, еднакво и тайно право за изразяване на вота си? Имам предвид противоконституционните текстове в ИК. Много са и примерите – шумно коментирани през медиите, които отразяват странни управленски пристрастия за отмъщение, преминаващо под знака на подготовка за честни избори. Докато крайната цел е да се въздейства негативно върху нагласите на избирателя по посока на ПП ГЕРБ.
Как? Като чрез властови действия се пресъздава и режисира една виртуална, подменена и негативна представа за управлението на Борисов, която се разминава с усещанията и с възприятията на българските граждани. Защото истината е единствено във фактите, а за съществуването на нарушения и престъпни управленски деяния може да се произнесат само упълномощените за целта органи на съдебната власт. Впрочем, и по отношение на тях се действа така, че те също да бъдат парализирани, както това се случва и по отношение на гражданите – да бъдат сплашвани и да чувстват застрашеност за техните граждански права. Завръщането на страховете от комунистическото минало чрез изплуването на лица, представяни днес като вицепремиери или в качеството им на други правителствени представители, вероятно е “новият модел”. Е, ако това е така, вече го видяхме. Неговият синоним е произвола в държавата! Един повод да запитам дали наистина преди 30 години авторите на сега действащата Конституция са имали точно това предвид, залагайки на правната фигура на служебно правителство??? Само те си знаят…..
Четейки, слушайки и гледайки всичко това, много просветени български граждани се оглеждат за някой, който да спре тези изстъпления? Мнозина сме, които се сещаме за Конституционния съд. Той е висш държавен орган и мисията му е да служи на българските граждани. Задачата му е да възпира евентуални противоконституционни действия на трите власти. Между другото, сещате ли се какъв е преамбюла на Конституцията ни? Ще ви го припомня:
Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,като обявяваме верността си към общочовешките ценности:свобода,мир,хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази Конституция.
Преамбюлът по принцип отразява духа на основния закон в правовата държава. А Конституционният съд е призван да е пазител на конституционния ред и на основните права на гражданитe. Обратното би трябвало да означава, че България е престанала да бъде демократична и правова държава. Многократно съм обсъждала с мои близки – професионално компетентни да коментират юридически текстове, дали КС има задължението да се самосезира за нарушения срещу духа и смисъла на Конституцията. И тъй като в моите аргументи аз винаги съм се позовавала на императива, заложен в чл. 4 ал. 1: „Република България е правова държава. Тя се управлява според конституцията и законите на страната“, искам да припомня, че разпоредбите в нея имат непосредствено действие (чл. 5 ал.2). Според мен, КС би трябвало да може да има право да се самосезира. Едва ли ресурсът, вложен при създаването му е даден, за да мълчи и да наблюдава. Между другото, аз не открих в конституцията и в Закона за КС текст, който да забранява или да изключва подобна възможност. Да приемем, че в този момент няма някой от трите власти, който да сезира КС за противоконституционност, свързанa с действията на настоящото служебно правителство. В същото време, ако и българският народ не осъзнава съществуването на заплаха за демокрацията и за правовата държава и поради тази причина не е в състояние сам да поеме отговорност за тях и да ги защити от неконституционните домогвания на служебното правителство, не е ли Конституционният съд, който е призван да изпълни предназначението, заради което е създаден? Кой друг, освен той, трябва да защити и да съхрани духа на Конституцията – за демократична и правова държава?
Иначе за пореден път времето доказва, че народът ни периодически губи паметта си…Така че фразеологизмът “сърбам си попарата” напълно съответства на случващото се днес….Предизборно време е! Мислете! Никой не може да ви отнеме логиката на правилния избор и вземането на вярното решение. Направете го днес, защото утре може да е вече късно.
