Коя е най-добрата защита на Европа срещу руската агресия
Микола Мороз, Zaxid.net
Русия ще може да се подготви за атака срещу страните от НАТО в рамките на пет до осем години, ако Кремъл в крайна сметка приеме такъв план. Генералният инспектор на Бундесвера и най-висш военен служител на Германия – генерал Карстен Бройер, смая Запада с такава тревожна прогноза в интервю за вестник Welt . „Въз основа на нашия анализ можем да кажем, че дотогава Русия ще възстанови своите сили до степен, в която ще стане възможно нападение над територията на НАТО“, каза германският генерал. Изглежда, че г-н Бройер не говори за загубата на войната, за капитулацията на Украйна, но очевидно има предвид точно това. Защото руските войници няма да могат да разширят зоната на бойните действия към други страни, ако въоръжените сили на Украйна успеят да устоят на агресора. Ще припомним, че тази оценка на германския генерал се чу в един много тежък за Украйна период – февруари 2024 година, когато генерал Валерий Залужни беше освободен от длъжността главнокомандващ на въоръжените сили, САЩ блокираха военната помощ, а Европа не можеше да задоволи с въоръжение потребностите на украинските войски.
Оттогава вече са настъпили някои положителни промени: Конгресът на САЩ одобри военна помощ за Украйна, Най-накрая приехме закон за мобилизация. Въоръжените сили на Украйна проведоха блестяща операция за пробив на руската граница и превземане на част от Курска област. Истината обаче е, че ситуацията за украинската армия остава изключително тежка. Русия напредва бавно, но сигурно. Украйна губи контрол над все по-голяма част от Донецка област. „Градът-крепост“ Угледар, който играеше изключително важна стратегическа роля, вече падна… А това от своя страна няма как да не тревожи Европа. Например, датският министър на отбраната Тролс Лунд Поулсен наскоро призна, че в сравнение с 2023 година средата за сигурност в Европа се е влошила. Той всъщност повтори опасенията на генерал Бройерт и дори ги засили, като каза, че „не е изключено в периода от три до пет години Русия да тества солидарността на НАТО и силата на член 5 от Договора. на Алианса“. Ето защо най-застрашените страни активно се подготвят за евентуална руска агресия.
Балтийските страни изграждат отбранителни линии с бетонни окопи, мощни бункери и най-новите системи за наблюдение на границата с Русия и Беларус. Полша увеличава военния си бюджет, като се стреми към рекордните 4,7% от брутния национален продукт през следващата година. Полската армия бързо се модернизира. ВВС скоро ще разполагат с най-новите изтребители от пето поколение F-35. Така че полската армия сравнително скоро ще влезе в ексклузивния клуб на страните, които имат достъп до бойни самолети от пето поколение, невидими за вражеските радари. Друга голяма амбиция на Варшава е да се присъедини към Договора на НАТО за съвместно използване на ядрени оръжия и да постави американски ядрени оръжия на своя територия. Според тази програма бойните самолети на ВВС на пет страни-членки на Алианса – Германия, Италия, Холандия, Белгия и Турция – ще бъдат оборудвани с американски тактически атомни бомби B61 и ще могат да ги използват в случай на избухване на трета световна война. Това обаче може да стане едва след като боеприпасите бъдат активирани от американската армия. Желанието на Полша да стане член на този ексклузивен ядрен клуб се засили, след като режимът на Путин започна да разполага миналата година своите стратегически нападателни оръжия за масово унищожение в съседна Беларус.
Страхът на Полша да не стане първата страна от НАТО, нападната от Русия, е напълно оправдан, предвид трагичната история на страната, която многократно е била обект на руска инвазия и на частична или дори пълна окупация. Освен това според стратезите на НАТО най-вероятното място за евентуално начало на пряк конфликт между Северноатлантическия алианс и Русия може да бъде Сувалският коридор – почти 100-километрова гранична зона между Полша и Литва, която разделя руския ексклав на Калининград и територията на Беларус – „марионетката“ на Русия Именно поради опасността, идваща от този регион, в момента там са съсредоточени огромен брой съюзнически сили, включително бригади от САЩ, Великобритания, Германия и Канада. Това, разбира се, има възпиращ ефект и намалява перспективата за евентуален руски първи удар, който всъщност може да бъде нанесен тук.
Риск от бъдеща ескалация съществува и на югоизточния фланг на НАТО, а именно по украинско-румънската граница при устието на Дунав. Въпреки че най-вероятно Русия няма да предприеме фронтална атака срещу Румъния, а първо ще иска да окупира Молдова – много по-лесната плячка. Още повече, че Москва отдавна декларира нуждата да помогне на „братята“ от проруския сепаратистки регион Приднестровието. Молдова не е член на НАТО, не е защитена от член 5 на Алианса. Освен това Кремъл подкрепя замразения конфликт в Приднестровието от началото на 90-те години. Но за това Русия ще трябва поне да превземе най-големия черноморски град на Украйна – Одеса. И веднага след това да прокара сухопътен коридор за руските нашественици до молдовската граница. В началото на пълномащабното включване през 2022 г. генералите на Путин неоднократно правиха подобни опити, но това почти продължава да не им се удава. По-голямата част от руските военни успяха да достигнат изоставения остров Змийний.
Румъния обаче няма намерение да чака на брега на реката, докато види труп на врага да изплува. Затова тя активно се въоръжава. Показателно е например, че румънската армия стана първият европейски оператор на американските ракетни системи HIMARS . Още през 2017 г. Букурещ поръча 54 такива пускови установки с високоточни боеприпаси, които спечелиха световна слава поради ефективността си по време на войната в Украйна. Сега Румъния разполага и с оперативно-тактически ракети с малък обсег ATACMS за HIMARS , които позволяват нанасяне на удари на разстояние до 300 км, т,e. дори достигане на бреговете на окупирания от Русия Крим. Като се стреми да модернизира своята сухопътна армия, Румъния за няколко години придоби 227 бойни машини Piranha 5 и планира да осигури още 150 такива. Всъщност, тe са версии на американския Stryker . Освен това Румъния вече сама произвежда тези машини в собствен военен завод. Паралелно Букурещ инициира закупуването на 54 американски танка M1A2 Abrams , също и южнокорейски самоходни артилерийски установки K9 , 298 гъсенични бойни машини – американски ASCOD , немски Lynx и южнокорейски Redback . И най-важното: Букурещ също успя да влезе в програмата за закупуване на американски стелт изтребители F-35 . На 13 септември Агенцията за сигурност на отбраната на САЩ (DSCA) най-накрая одобри сделка за продажбата на 32 изтребителя F-35A , заедно с тяхното оборудване и оръжия, която е на стойност около 7,2 милиарда долара. Очаква се румънската армия да започне да използва новия самолет до 2030 година. Общо се очаква Румъния да похарчи най-малко 14 милиарда евро за модернизацията на своите въоръжени сили през следващите години, като годишните разходи за отбрана ще достигнат най-малко 2,5% от БВП на страната. Това, разбира се, е по-малко в сравнение с Полша, но е повече в сравнение с две трети от страните-членки на НАТО.
От една страна, всички тези усилия на страните-членки на НАТО да укрепят отбранителните си способности, харчейки все повече и повече милиарди от бюджетите си, изглеждат съвсем уместни на фона на нарастващото напрежение, провокирано от руската атака срещу Украйна. Но от друга страна, всички тези разходи могат бързо да бъдат минимизирани, ако Украйна е добре въоръжена, служейки като своеобразен щит, възпиращ Русия. Защото всички тези описани страхове ще станат реалност само ако Русия успее да неутрализира „украинския фактор”. Какво значи това? Например Украйна да бъде победена напълно и принудена да капитулира. Предвид опита от предишните две години и половина, подобен сценарий изглежда много малко вероятен. Но има и втори – много по-вероятен, когато Западът ще принуди Украйна да сключи споразумение за прекратяване на огъня с Русия. Очевидно това предполага поне временно консолидиране на окупираните украински територии от Русия. Все по-често и по-силно на Запад се чуват гласове за такова примирие. Например, Стивън Коткин, който е професор по политически науки в Принстънския университет, каза наскоро в разговор с журналисти: „Трябва да намерим начин да прекратим военните действия, да възстановим териториите, контролирани от Украйна, да не се отказваме от нашия суверенитет и шанса да се присъединим към ЕС и НАТО. Не да признае анексирането на територии, а да спре огъня, за да може държавата да се възстанови. Пълната победа във войната е нещо изключително. Трябва да се мисли за поколения напред, за далечното бъдеще, не е необходимо да се постигне всичко наведнъж.“ Изявлението на Коткин може да се разглежда нещо като обобщен стремеж на проукраинските „гълъби на мира“ на Запад. Човек не може да не се изненада от тази наивна вяра на западните интелектуалци, че ще успеят да се споразумеят с Путин. В края на краищата съвсем наскоро имаше опити, чиято цел беше „просто да спрат да стрелят“, „да се срещнат някъде по средата“. Всички знаем до какво доведоха тези опити. Следователно единственият начин Западът да се защити от руската агресия е активната и неограничена с „червени линии” военна помощ за Украйна.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие: Якщо Росiя нейтралiзуе «украiнський фактор”. Який найкращий захист Європи від російської агресії
https://zaxid.net/statti_tag50974/
P.P. Ако сте стигнали до последното изречение, сте разбрали какво се случва на фона на руско-украинската война, а и на променящата се геополитическа среда, и какво може да се случи, ако съюзниците спрем да помагаме на Украйна. Фактите в публикацията са категорични и признаването на тенденцията в контекстa на превъоръжаването не е гoворене напразно. И поставя директно въпроса – а къде сме ние в тази ситуация с военния технологичен напредък в националната ни сигурност…..
