„С войната дойде осъзнаването, разбирането на това, което наистина се случва, ценностите и принципите се промениха. Но най-важното е, че разбрах колко е важно да познавам историята на моята страна. Благодарение на упоритата работа ще мога да постигна успех и да допринеса за развитието на Украйна“
Руската ракетна атака срещу Лвов през нощта на 4 септември отне живота на седем души. Сред убитите е почти цяло семейство: 18-годишната Дария Базилевич, студентка от Украинския католически университет, двете й сестри – Ярина (21 години) и Емилия (7 години) и тяхната майка. Оцеля само бащата Ярослав Базилевич, който в момента е в реанимация. Неописуема и непоносима болка прелива в сърцата на всички в тези мрачни дни и най-вече на техните близки. В крайна сметка за някого те бяха целият свят, силна опора и верен приятел.
Дария беше само на 18 години. Тя учеше втора година по програмата „Културология“ във Факултета по хуманитарни науки на Украинския католически университет (УКУ). Тя беше активна и енергична, занимаваше се с доброволческа дейност и имаше много планове за живота. Преподаватели от специалност „Културология“ в УКУ си спомнят, че Дария винаги е била усмихната, дружелюбна и деликатна. Тя беше много дребничко, сладко и светло момиче. Още на първата среща тя привлече симпатии, а по-късно, по време на следването си, се показа като упорит и мотивиран студент. Приятелите също говорят за нея като за скромен човек, тя никога не е поставяла себе си на първо място, била е опора за мнозина чрез ежедневната си дейност. „Даруся беше целеустремена и отговорна и това вдъхновяваше нейните приятели и състуденти“, споделя Зоряна Рибчинска, ръководител на бакалавърската програма по културология, където е учила Дария Базилевич.
Украинският католически университет публикува спомени на студенти за Дария Базилевич. С разрешението на университета, ZAXID.NET препечатва текста.
Семейството ми е неизчерпаем източник на подкрепа
Благодарение на даренията на благодетели, момичето получи стипендия в УКУ. Всяка година студенти, които получават стипендии, пишат писма до своите дарители. В памет на Дария споделяме откъси от писмото на момичето, което тя изпрати до своите благодетели от Канада. Момичето разказва за постиженията си през първата година на обучение и за бъдещите си планове. Дария Базилевич записа и видео обръщение към своите дарители, които й осигуриха стипендия. В него тя казва: „Интересувам се от културата и историята на моята страна и в бъдеще искам да развивам културата на Украйна и да разкажа за нея на целия свят. Тази страст се зароди в мен благодарение на моето семейство, което винаги ми споделяше истории за изпитанията, през които са преминали нашите предци в резултат на световните войни, Гладомора и по време на Съветския съюз, пише Дария Базилевич в мотивационното си писмо за получаване стипендия в УКУ. Освен мен, родителите ми отглеждат още две сестри и имаме невероятно приятелско и хармонично семейство. Семейството ми е неизчерпаем източник на подкрепа, който не може да се сравни с никой друг. Те са най-голямата опора в живота ми, като ми помагат да преодолявам всякакви препятствия.“
Дария пише, че първата година от обучението в университета не е била лесна за всички поради войната: „С войната дойде осъзнаването, разбирането на това, което наистина се случва, ценностите и принципите се промениха. Но най-важното е, че разбрах колко е важно да познавам историята на моята страна. Ето защо започнах да я изучавам по-подробно, да чета книги и да гледам филми по тази тема.” И по този начин тя не само научи много за страната си, но и откри голям интерес към историята.“ Дария отбелязва, че първата година в УКУ е била доста трудна за нея, защото е трябвало да се адаптира към обучението в университета и едновременно с това да участва в студентски организации, но момичето работи много върху себе си, по-специално върху лидерските и комуникативните си умения. Студентката пише, че въпреки всички трудности се старае да дава всичко от себе си, за да учи успешно: „Успях да взема 90+ точки по всички предмети, а по някои дори 100. Започнах да се интересувам много от изучаваните предмети и от културата като цяло. Миналата година нямах представа от литература, история, изкуство и култура, но днес съм много развълнувана и мотивирана. Искам да чета много, да ходя на изложби, да слушам лекции, да изследвам. И сега не се съмнявам, че съм на прав път и че ще намеря своето място в културната сфера“.
Въпреки активното си обучение, момичето участва в много доброволчески инициативи. По-специално, тя преподава украински език на студенти в университета в Индиана. „Беше много интересно преживяване. Не само се опитах като учител, но и успях да практикувам английския си език. За мен беше голяма чест да преподавам украински език на чужденци, защото е много важно да разпространяваме украинската култура и да повишаваме осведомеността за Украйна“, написа Дария. А през есента на 2023 г. тя беше част от студентите от университета, които заедно с екипа на Центъра за доброволци на УКУ организираха интелектуално състезание за ученици от 9-ти клас на местно училище в село Оброшине, област Лвов, а през пролетта – събитие за ученици от 6-ти клас на същото училище, като разказаха на децата за украинските традиции, играха заедно с тях народни игри и пяха народни песни. След това организираха кариерно ориентиране за десетокласници и им разказаха за студентския живот“. Дария беше и доброволец на събитието „Младост.Не е лесно, но мечтайте!“ и вярваше, че „доброволчеството не е само да помагаш на военните. Трябва да не пренебрегваме интелектуалното си развитие, което е важно за страната“.
Въпреки натоварения си график, Дария успява да постигне успех в обучението си и да не забрави за личния си живот. „Сега, освен образованието, тренирам във фитнеса и посещавам театрално студио. Много съм мотивирана за нови приключения, имам много нови идеи и цели. Следващата година планирам да бъда ментор-доброволец, както и да се присъединя към студентската организация „Мотанка“, която провежда събития за популяризиране на украинските традиции. Смятам също да използвам обменната програма за един семестър следващата година“, пише Дария.
Като благодари на дарителя за подкрепата, Дария завършва: „Предстоят ми още много предизвикателства, но съм готова за тях и ги очаквам с нетърпение. Имам всички тези възможности само благодарение на вас и на моя университет. Изключително съм благодарна, че животът ми е такъв, какъвто е сега, и имам възможността да мисля не само за обучението си, но и за личностното си развитие. Имам възможност да изследвам себе си и света около мен и това само ме мотивира към по-големи постижения и нови приключения. Благодаря ви много за щедрата подкрепа, която ми дава възможност да получа качествено образование и да сбъдна мечтите си. Вашата помощ е безценна, особено в този труден момент. Сигурна съм, че благодарение на вашата подкрепа и моята упорита работа ще мога да постигна значителен успех и да допринеса за развитието на Украйна.“
Тя беше ангел: спомени на състуденти за Дария
Студентите много обичаха Дария и нежно я наричаха Даруся. За тях беше истински шок да чуят новината за смъртта й. Нейната състудентка Ирина Макаревич си спомня: „Даринка беше много мила, нежна, просто красива. Очите й винаги блестяха – тъмни, големи, като две галактики. Тя беше много, много, много специална, някак ангелска. Даринка никога не е казвала нищо лошо за никого. Никога не е имала конфликти, винаги се е усмихвала. Когато поглеждах към нея, виждах как свети.“ Даринка беше много усърдна, винаги внимателно се подготвяше за семинарите и беше очарована от досега с културата: „Често седяхме една до друга. Забелязвах как внимателно слушаше всичко. Тя имаше много близки и топли отношения с приятелите си, с членовете на нейното красиво семейство. Мисля, че Даринка беше толкова красива, благодарение на семейството си.“
Зоряна Рибчинска, кандидат на филологическите науки, ръководител на бакалавърската програма по културология, където учи Дария Базилевич, казва, че по време на войната е особено трудно за младите хора. „В понеделник започнахме учебната година с това, че имахме Ден в памет на студента Зеник Козицки, който трябваше да учи 3-та година по програмата „Културология“, но наскоро напусна поради тежко заболяване . И буквално на следващия ден трагично загина Дария…, – казва Зоряна Рибчинска. „Като възрастен много съжалявам, че нашите млади хора говорят за страха от бъдещето: дали утре те или някой от техните роднини, приятели или съученици няма да станат следващата жертва на тази война. Такъв съзнателен страх в млада възраст е много трагичен. Но от друга страна, тези млади хора се подкрепят и казват, че чрез този страх и болка трябва да станем по-силни в любовта си. И ние трябва да се учим от нашите студенти. Не сме им само учители в тази ситуация, а равни в тази мъка, която преживяваме заедно“.
След това ужасно събитие съучениците на Дария Базилевич се събраха в църквата на университета. Отец Назарий Мисяковски каза много ценни и важни думи: „Не оставяйте сърцата си сами в болката“.
( Със съкращение )
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие: «Завдяки наполегливій праці я зможу досягти успіху та сприяти розвитку України». Пам’яті вбитої Росією Дарії Базилевич, Оригинален, Zahid.net
/https://zaxid.net/statti_tag50974/
