Да се разчита на нея като гарант за сигурност би било рисковано решение
Петро Герасименко, Zahid.net
В близко бъдеще вероятно ще се изправим пред сериозни дипломатически битки, които ще решат съдбата на Украйна и конфигурацията на сигурността на европейския континент. Въпреки географската близост на европейските страни все пак изглежда, че решаващата дума по въпроса ще бъде на САЩ. Официален Брюксел ще играе поддържаща роля. Както и да е, новата администрация на Доналд Тръмп периодично излъчва сигнали, че сега е моментът Европа да поеме основната тежест на противодействието на руския империализъм. Но способен ли е Старият свят да се справи с такава отговорна мисия?
На 9 февруари Майк Валц (Уолц) – съветник по националната сигурност на президента на САЩ Доналд Тръмп, заяви, че Европа трябва да поеме гаранции за сигурността на Украйна след войната. А САЩ трябва да компенсират разходите за военна помощ за Украйна, като получат достъп до редкоземни метали. „Ключовият принцип тук е, че европейците трябва да поемат отговорност за този конфликт. „Президентът Тръмп ще сложи край на това и тогава, по отношение на гаранциите за сигурност, той определено ще бъде с европейците“, каза Майк Уолц в интервю за NBC News. Но има няколко добри причини, поради които съвременна Европа може да не успее да се справи с такава амбициозна задача.
След края на Студената война европейските страни до известна степен последваха пътя на Украйна и масово намалиха своите армии и разходи за отбрана. Като част от този курс повечето държави на континента също преминаха към професионална армия и изоставиха практиката на национална военна служба. Професионалната армия със сигурност има своите предимства. Но се отличава със значително по-малък брой военнослужещи. Освен това, както показва европейският опит, е лесно да се премахне всеобщата военна служба. Но възстановяването й в случай на екстремни ситуации е много трудно.
Всички европейски армии претърпяха сериозни съкращения след разпадането на СССР. Според Международния институт за стратегически изследвания числеността на руските въоръжени сили в момента възлиза на около 1,1 милиона войници. Франция има най-голямата армия сред страните от ЕС – около 270 хиляди. Следват Германия – 183 хиляди, Италия – 165 хиляди, Великобритания – 144 хиляди, Гърция – 142 хиляди, Испания – 120 хиляди и Полша – 114 хиляди войници. Тези сили не са достатъчни, за да говорим за ефективно възпиране на потенциална агресия или да е надеждна гаранция за сигурност. За сравнение, през 90-те години германският Бундесвер имаше 534 000 войници, френските въоръжени сили бяха 499 000, а британската армия имаше над 300 000 войници.
В допълнение към намаляването на броя на военния персонал, от началото на 90-те години се наблюдава постоянно намаляване на количеството военна техника, притежавана от европейските страни. Според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) военноморската мощ на континента е намаляла наполовина от 1990 г. насам. През 1990 г. европейските страни разполагат с 200 големи надводни бойни кораба и 129 подводници, а през 2021 г. – съответно 116 и 66. Докато въздушната мощ на водещите военни сили в Европа все още се поддържа на относително високо ниво, броят на единиците сухопътна военна техника е твърде скромен, за да представлява сериозна сила. Така например Обединеното кралство има 213 танка и 71 самоходни оръдия, Италия има 200 танка и 64 самоходни оръдия, Франция има 222 танка и 96 самоходни оръдия, а Германия има 295 танка и 134 самоходни оръдия.
По инерция сме свикнали да смятаме Европа за икономически център на планетата с най-висок стандарт на живот. До известна степен това все още е вярно. Но има и друга истина. Икономическата мощ на ЕС в глобален контекст непрекъснато намалява от началото на 21 век. Докато страните от бившия социалистически лагер все още демонстрират значителни темпове на растеж на БВП, икономиките на Западна Европа се развиват твърде бавно поне през последните две десетилетия. Освен това растежът на БВП на Европа е най-нисък на планетата сред другите региони на света от много години. През 2024 г. икономиката на ЕС е нараснала с 0,8%. За сравнение, миналата година БВП на САЩ е нараснал с 2,8%, на Китай с 5%, а на Индия с почти 7%. През 2008 г. икономиките на еврозоната и на САЩ бяха почти еднакви по размер, възлизащи на над 14 трилиона долара. През 2024 г. БВП на Европейския съюз се оценява на 18,98 трилиона долара. Докато икономиката на САЩ е един път и половина по-голяма – около 29 трилиона долара. Икономическата мощ на Китай скоро може да надмине тази на Европа. През 2024 г. неговият БВП надхвърли 18,2 трилиона долара.
Миналия септември бившият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) и бивш министър-председател на Италия Марио Драги представи доклад за бъдещето на европейската конкурентоспособност. Документът очерта разочароващи реалности, които показват опасна загуба на конкурентоспособност в Европейския съюз. Спадът в икономическата мощ и научно-технологичното изоставане от САЩ и Китай рано или късно ще се изразят в отслабване на геополитическото влияние. Европа се нуждае от сериозни реформи, ако планира да остане световна сила в бъдеще. Както и значително повишаване на производителността на труда и премахване на ненужните елементи на бюрократичната регулация.
Европа също е в идеологическа криза и преминава през период на сложни социални трансформации. Преосмислянето на колониалното минало доведе до формирането на болезнен култ към вината в много страни. Политиката на мултикултурализъм, провеждана от водещи политически сили в продължение на няколко десетилетия, се оказа погрешна. Появата в Европа на десетки милиони имигранти от други култури и цивилизации за кратък период от време доведе до нарастващо социално напрежение, увеличаване на престъпността и появата на паралелни общности, които не са интегрирани в западното общество. Постепенно въпросът за миграцията излезе на преден план сред проблемите, които вълнуват най-много европейците. Класическите лявоцентристки и дясноцентристки партии дълго време предпочитаха да игнорират този проблем или се отнасяха към него лекомислено. Справедливото и разбираемо обществено недоволство от традиционните политически партии доведе до промяна в политическия пейзаж. И също така отвори нови възможности за растеж на популистките рейтинги, особено тези, които са лоялни и подкрепяни от Русия.
Може да се разбере желанието на Вашингтон да прехвърли цялата тежест на сигурността върху Европа. Въпреки че не отговаря на предизвикателствата на времето и не отчита глобалното ниво на заплаха, която Русия представлява за целия свободен свят. Проблемът е, че съвременна Европа може да не се справи с такава отговорна и трудна мисия. Не защото не иска (въпреки че и този фактор играе роля). И най-вече защото няма съответните военни, организационни и ръководни способности. В други исторически епохи и времена гаранциите за сигурност от водещите държави на европейския континент биха могли да бъдат достатъчни за Украйна. Някога военната мощ на Великобритания, Франция и Германия дори надминаваше тази на САЩ. Но сега обстоятелствата са малко по-различни. Има основателни съмнения, че съвременна Европа сама ще може да гарантира на Украйна истинска сигурност от повторение на руската агресия.
Европейците отчасти осъзнават своята уязвимост и прекомерна зависимост от американската военна мощ. Те обаче правят твърде малко, за да оправят ситуацията. Дори в третата година на пълномащабна война в Европа, все още има осем държави-членки на НАТО, които все още не са достигнали нивото на разходите за отбрана от 2% от БВП. През 2014 г. само три страни от НАТО са изразходвали повече от 2% от БВП за отбрана. Разговорите за формиране на европейски въоръжени сили започнаха веднага след анексирането на Крим от Русия. Но значителните реформи все още не са придобили реална форма. Съмнително е, че в близко бъдеще ще видим някаква съзнателна и ефективна алтернатива на НАТО.
Бъдещето на Европа изглежда несигурно. Страните на континента трябва да решат много проблеми от военен, икономически, социален и идеологически характер. Ако Европа не се промени или тези промени са твърде бавни и половинчати, нейното влияние върху световните процеси ще продължи да намалява. В най-лошия случай това може да доведе до колапс и фрагментация на ЕС след няколко години. Европа със сигурност е нашият естествен съюзник в конфронтацията с руския империализъм. Но да се разчита на него като на гарант за сигурност на Украйна би било рисковано решение.
Превод от укр.
*Оригинално заглавиие – ЧИ ЗМОЖЕ ЄВРОПІ ГАРАНТУВАТИ БЕЗПЕКУ УКРАЇНИ? Покладатися на нього як на гарант безпеки було б ризикованим рішенням, Петро Герасименко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
