За управляващите в Северна Македония общото ни историческо минало наистина се е превърнало в част от вътрешната и външната им политика, поставяйки под въпрос исторически факти или изцяло, отхвърляйки ги.
Едно пътуване в историята може да ви убеди, че между съседни държави е възможно да съществуват недоразумения, но не е изключена и ролята на външните фактори. На Балканите открай време е известна ролята на Русия за провокиране на междудържавни спорове. А пряката намеса във вътрешните работи на балканските държави винаги е била целенасочена. Нашият исторически опит го потвърждава. В него има достатъчно „практики”, които отразяват как във времето са се развивали отношенията ни с днешна Северна Македония. Общата ни история е доказана, но това продължава да не се харесва на Северна Македония и на Русия. Не веднъж съм сочила като достоверен източник книгата на един „дѣецъ за освобождението на стара България—Македония. Старъ българинъ; Македонецъ (Методи Кусев). – „Погрома на България. Виновникътъ”(„Свѣтлина“, Стара-Загора 1914). В подкрепа на казаното преди това, ще цитирам само няколко реда от нея:“Революционнитѣ комитети въ Македония създадоха сериозно опасение за руското правителство. Резултатитѣ отъ дѣятелностьта на тия комитети, обнаружена въ многочисленитѣ чети, създаваха едно положение, което противорѣчеше на руското правителство да се даде на Македония единъ обликъ, че е область населена отъ сърби. Това се правѣше съ цѣль да се приготви почвата за да бѫде Македония подѣлена между сърби и гърци. Уголѣмяването на Сърбия въ ущърбъ, за смѣтка намалението на България, бѣше рѣшено отъ руското правителство още прѣзъ 1889 година….Уголѣмяването на Сърбия, съ посърбяването и присъединението на Македония, бѣше рѣшено да стане въ името на сърбитѣ отъ Черна-Гора. Нѣмаха пълно довѣрие на сърбитѣ отъ собственна Сърбия. Въ противовѣсъ на това рѣшение на руското правителство — да се посърби Македония, славянското общество прѣзъ 1889 год. издаде карта на славянскитѣ народности, приложена при журналъ „Славянскихъ Извѣстий“ 1889 г. № 52. Боята върху Македония бѣше поставена на картата оная, която означаваше българитѣ. Споредъ тая карта, Македония бѣше българска.” Така че отношенията между двете държави, вкл. и след като беше “учредена” от Коминтерна държавата Македония като част от Федеративна Югославия, останаха силно повлияни от различни исторически фактори. Затова и днешна Северна Македония не може да се отърси от югославското си минало и от апетита към общата ни история, като използва с днешна дата нейното изкривено интерпретиране в реалната политика.
За управляващите в Северна Македония общото ни историческо минало наистина се е превърнало в част от вътрешната и външната им политика, поставяйки под въпрос исторически факти или изцяло, отхвърляйки ги. В този контекст са и резултатите от работата на съвместната комисия по въпросите на общата ни история – като се започне от Средновековието и се стигне до края на Втората световна война. Моето мнение е, че различията в подхода към общото ни минало няма скоро да отпаднат. И ще продължат дотогава, докато и Северна Македония не се отнася толерантно към доказани исторически факти. Но аз не виждам у сегашните управляващи желание да толерират позицията на България за общата ни история. Напротив, те инструментализират тази тема и я използват за отдалечаване на двата народа и за внасяне на напрежение в междудържавните отношения. Усещането ми е, че да са в прегръдката на югославското си минало им харесва. И затова нито членството им в НАТО, нито предложението за влизане в ЕС е в състояние да ги извади от тази орбита. А и те – както изглежда, не правят нищо, за да се откъснат от лапите на югославската Държавна сигурност. Не ми е известно да са осъдили комунистическия режим – или може би бъркам? А чули ли сте какво мислят тамошните управляващи за войната на Русия в Украйна?
И тъй като общата ни история се оказва крайъгълен камък за настоящите ни и бъдещи междудържавни отношения, дали и ние като Украйна – във връзка с противоречивия прочит на общото им историческо минало с Полша, да не поканим историци от различни държави да поработят върху основни теми от общата ни история със Северна Македония и след това всичко да бъде събрано в една монография. Може би подобна инициатива ще отнеме от напрежението в отношенията между двете държави. Но към този момент да се използва различния поглед към историята за политически цели и за поставяне на ултиматоми, е не просто неприемлив дипломатически подход, но e и знак за политическо късогледство. Няма значение коя политическа сила управлява и в двете държави, ако и от двете страни на границата има консенсус по въпросите на общото ни историческо минало.
Да не забравяме, че България беше първата държава, която декларира готовността си за сближаване с Македония след разпада на федерацията. И първа призна нейния суверенитет и териториални граници. И докато България ставаше по-демократична и по-свободна, а по време на правителствата на Борисов междудържвните ни отношения оставиха впечатлението за напредък в междусъседското разбирателство, се оказва, че днешна Северна Македония остава консервирана и в плен на комунистическото си минало. Засега аз не виждам шанс тя да се включи в европейската политика по начин, който да удостовери националноотговорно поведение у нейните управляващи. Това че не виждат в България – като страна-членка на ЕС, потенциален адвокат за тяхното скорошно членство, го оценявам отново като политическо късогледство. А то работи срещу интереса на собствените им граждани. Знам ли, политическата класа в Северна Македония може да се опасява, че членството в ЕС може да ги лиши от електорат, който ще предпочете Европа за реализиране на възможностите си. Така си обяснявам отказа им от партньорство с България по пътя им към ускорено членство в ЕС. Още повече, че въпроса за отношенията ни със Северна Македония има и един по-широк – общоевропейски аспект. Добрите междусъседски отношения – не само със Северна Македония, а и с всички останали балкански държави е с проекция в общата балканска и европейска сигурност. Да се надяваме, че някой ден прагматичните мотиви за разбирателство и добросъседство ще надделеят над идеологическото и националистическо тесногръдие. Затова се надявам Северна Македония по-скоро да преодолее идеологическото си и политическо късогледство.
