Неотдавна след разговор с мой добър приятел по темата за т.н. публични говорители, заедно стигнахме до заключението, че границата между интелектуалец и глупак е много тънка. Защото за съжаление, все повече са високообразованите, които предпочитат да замълчат и да запазят мнението за себе си. С мълчанието си достойните се превърнаха в метафора на невидимата съпротива. В същото време българското общество се раздира от проблеми и се оказва, че след толкова зачестили предсрочни парламентарни избори, няма кой да ги реши. А и все по-малко са онези, които са компетентни да ги артикулират публично. Вместо това партиите предпочитат да се нападат и да се състезават в сатанизирането на политическия опонент и кой по-голяма омраза да провокира у българските граждани. В същото време и мнението на т.н. “диванни коментатори” отдавна не се възприема еднозначно и институционализирано, тъй като много от тях влизат в ролята на партийни пиари. Всъщност чуваме думи, думи…, които нямат никакъв смисъл, защото са продължение на добре познатия партиен популизъм. Затова все повече у нас като граждани остава усещането, че публичното говорене през конвенционалните медии по нищо не се различава от това на охлокрацията в социалните мрежи.
Моето разбиране за днешните публични говорители е, че те като представители на интелектуалния труд, трябва да могат да защитят авторитета си с експертиза, която да покрива убедително тяхната компетентност. Умението им да структурират обществените проблеми и да дават решения не са единственото, което се очаква от тях. В някаква степен те задават стандарти на мислене и на гражданско поведение. Известно е, че в исторически план българското общество винаги е разчитало на просветители и на будители. Спомняте ли си каква е била ролята им през Възраждането? А само тогава ли? Интелектуалци, революционери, индустриалци, писатели….Не е случайност, че в народната памет са си извоювали определението – „съвестта” на обществото. Те мислеха за народа и за държавата България. Днес популизмът и разминаването с реалността няма как да cвърши тази работа.
Повечето от нас знаем как стоеше въпроса с публичността преди 1989-та година. Обяснението – по политически причини съществуваха ограничени възможности за публичност на различни гледни точки, на свободна и независима мисъл. Колко бяха онези, които посмяха да преодолеят ограниченията? Докато днешният проблем – въпреки свободата на изразяване е, че умните пак мълчат, а за политика, държава, икономика, общество….. говорят тези, които по-малко или най-малко разбират. В повечето случаи качеството на тяхното публично говорене се конкурира с изразяването на гражданското мнение в социалните мрежи, откъдето повечето българи черпят информация. Малцина търсят и се информират какво им казват компетентни публични говорители. Може би причината е и в това, че в такъв случай се изисква и допълнително усилие от тяхна страна – да мислят и да анализират. Допускам също – те отдавна са разбрали, че коментарите на въпросните публични говорители са по-скоро препратки към клюки и компромати, родени в партиите и пренесени от журналистите в медийните студиа. Поради което с времето много от тези обществени говорители изгубиха доверието да са авторитетен публичен глас, чието експертно мнение има значение за обществото. Но когато днес мнението им поражда подозрение за свързаност и обслужване на точно определен партиен интерес, най-естествено е доверието към тях да спадне под кота нула.
Ситуацията в момента може да я определим като пренаситена от публичното говорене на едни и същи персони-коментатори. Аз слушам и гледам с интерес много малко от тях, защото ценя академичната им експертност и обективност. И защото не оставят у мен впечатление за партийни обвързаности и зависимости. Поне така изглежда на пръв поглед. Но вие винаги трябва да имате едно наум – никогa не приемайте казаното от някого като последна инстанция. Потърсете и други мнения, защото и сред публичните говорители се срещат измамници. Има и такива, които попадат в капана на собствените си идеи, като например, борейки се уж срещу корупцията, я институционализират веднага щом влязат във властта. Или под претекст за т.н. „реформи” в съдебната система, реализират укоримо намерение за нейното политическо овладяване. Затова моят съвет с оглед на настоящата политическа и икономическа ситуация, е да прецизирате източниците, от които се информирате и да не подценявате интелектуалните и експертни качества на публичните говорители. С възможностите, които им предлага днешната комуникационна среда, не трябва да изключваме и вероятността те да са използвани и като инструмент за манипулиране и за формиране на обществени нагласи в подкрепа на точно определен партиен интерес. Затова не позволявайте да ви лъжат, въпреки че както казва една латинска сентенция: “Mundus vult decipi, ergo decipiatur”, т.е. “светът обича да бъде лъган, нека тогава го лъжат.”
